Ала като видя израза на лицето му, смехът й секна.
— За теб всичко това е само шега, нали? Рушащият се замък на дедите ми, жалкият ми клан. Шега е и жалката песничка, създадена от човек, който е искал да постави Макдонълови на мястото им. Да ги положи в красивите ти Камерънови крачета.
Гневът не беше толкова страшен като другото чувство, което откри в погледа му. Да не би да го беше наранила? Но тя нямаше необходимите средства, за да го стори.
— Значи си решила тази нощ да паднеш до нашето ниво? — попита глухо той. — Затова ли си се нагласила като… като…? — Явно не намери думи да продължи.
— Като уличница? — помогна му великодушно тя. — Но нали ти предпочиташ именно този тип жени?
— Алуин се промъкна зад мен! — изрева той.
— Колко пъти се е промъквала зад теб по този начин, откакто сме женени?
На устните му заигра усмивка и гласът му омекна.
— Ревнуваш ли, хлапенце? По-добре си мълчи, защото наистина ще повярвам, че си засегната.
— Опазил ме бог!
Страстната й реакция го поля със студен душ. Той наклони глава и я погледна по-внимателно.
Треперейки под погледа му, Сабрина изведнъж разбра колко студено беше в коридора. Досега не беше съзнавала колко топлина и осигуряват долните дрехи. Без фустите си се чувстваше гола, беззащитна срещу ледения вятър и жадните погледи на Морган. Когато погледът му се плъзна към краката й, тя отново усети познатото опарване и връхчетата на гърдите й щръкнаха ла да се защити, тя скръсти ръце пред гърдите.
Морган се отдръпна назад и лицето му помрачня още повече.
— Какво би казала майка ти, ако те види в това одеяние?
— Като че някой се интересува от мен, по дяволите! — изсъска вбесено тя.
Морган беше колкото провокиран, толкова и възхитен от страстта, която беше скрита в крехкото й тяло. Сабрина развя нарязаната си пола.
— Аз не съм майка ми! Не мога да се държа като нея! Не понасям да бъда учтива с глупаци! Така и не можах да разбера какъв е смисълът да украсявам чаршафите с дребни бродирани цветенца, след като никой няма да ги види. А като си представя, че седя в салон, пълен с изискани дами, които си говорят за шев и гледане на деца, съм готова да се разкрещя.
Тя прибра полата си и мина покрай него. Морган затвори за миг очи и вдъхна дълбоко аромата на разпуснатата й коса Той го улучи по-точно от уискито и го накара да загуби равновесие.
— Проклетите рози — прошепна едва чуто той.
— Рози! — Сабрина се хвана за думата, като че й беше подхвърлил спасително въже. — Точно така! Мама донесе розите си от Англия. Родословното им дърво е по-старо дори от това на Пъгсли. Засади храстите по точно определен план и ако само един от тях посмее да протегне тръните си към слънцето, мама тича и хоп! — с ножицата. — Сабрина щракна с пръсти. — Тя просто им реже главите!
Морган усети в сърцето си странна тежест. Очите на Сабрина святкаха. На лицето й грееше усмивка. Същото изражение като онази вечер, когато за първи път бе видяла Макдонъл Касъл, същото изражение, което беше завладяло сърцето му още докато бяха деца.
Шотландският й акцент се засили, възпитанието на Елизабет беше заличено и гласът й зазвуча със свой тон.
— Аз обичам дивите рози, които забиват острите си бодли в роклята ми и ме драскат до кръв. Обичам, когато на някой пуст хълм видя дребна жълта розичка. Тогава се катеря, докато остана без дъх. А щом стигна до върха и открия между скалите розовия храст, изпитвам възхищение към упоритостта, с която се е задържал върху каменистата почва.
Тя стисна в юмрук плаща на Морган и го раздруса.
— Дивите рози са прекрасни и освен това са свободни. Ако искаш да ги имаш, трябва да си готов да пролееш кръвта си. Те не цъфтят затворени. — Тя сведе глава и опря чело на гърдите му. Гласът й се снижи до шепот. — Аз съм като тях, Морган. Не мога да прекарам живота си в златен кафез само за да ти се харесвам.
Новата Сабрина му харесваше повече, отколкото му се искаше. Харесваше му, че бе дръзнала да се облече като проститутка, защото не изглеждаше като такава. Даже боса, с разбъркани, нападали по лицето коси, с ярко начервени устни, тя беше истинска дама, както някога, едва шестгодишна. Чистотата й надделяваше над всичко плътско. Даже неговата мъжка, егоистична воля за притежание не можеше да я разруши.
Той отмахна от челото й една тежка къдрица.
— Сабрина?
— Да, Морган?
— Открай време си ужасно бъбрива.
Когато Морган сложи ръка на рамото й и я обърна към огледалото, Сабрина се разтрепери. Мътният блясък на очите му пресуши гърлото й. Ароматът на уиски от устата му се смеси със свежестта й и я обгърна в замайващ облак. Топлото му тяло я пазеше от студения вятър. Сабрина трябваше да събере цялата си сила, за да не капитулира и да не падне на гърдите му. Телата им се отразяваха слети в мътното стъкло.
— Няма нужда да бъдеш нещо друго, освен самата себе си, Сабрина. Такава, каквато си, омагьосваш всеки мъж. — Той помилва бузата й с опакото на ръката и гласът му подрезгавя от вълнение. — Там, където аз съм тъмен, ти си бяла. — Тя му позволи да плъзне ръце по гладката й шия, да разголи раменете и да стигне опасно близо до твърдите връхчета на гърдите й. Милувката беше невероятно изкусителна. — Гладка, където аз съм грапав. Мека… — Косата скри лицето му, когато се наведе, внимателно притисна ръка към горещите й слабини и опря хълбоци в задните й части. — Мека, където аз съм твърд…
Сабрина усети коравото доказателство за твърдението му и шумно пое въздух. Отметна глава назад и се остави на целувките му. Устните на Морган се плъзнаха по шията й с пърхаща нежност. Тя продължаваше да се взира в непознатата жена в огледалото — похотлива твар с влажни, жадно отворени устни, притисната към могъщото тяло на мъжа, който държеше сърцето й в силните си ръце.
Погледите им се срещнаха в огледалото.
Тогава си спомни. Спомни си толкова точно, че усети миризмата на топлия джинджифилов сладкиш. Младият Морган Макдонъл седеше на трикрако столче в кухнята на Камерън. Зачервено момиче, едва навършило петнайсет години, седеше срещу него и го целуваше страстно. Сабрина надникна в кухнята, обърна се рязко и избяга, без някой от двамата да я забележи. Този и следващия ден пропусна вечерята, защото не можеше да погледне слугинчето, без да си развали апетита.
Морган я притисна към слабините си; в дрезгавия му стон звънна триумф. Сабрина изпадна в паника. Дали той искаше да осъществи съпружеските си права или просто да прибави към списъка си ново завоевание? Тя нямаше да понесе, ако той прибавеше девствеността й към многото други трофеи на колана си.
Сабрина потисна ужасения си вик и се скова в прегръдката му. Вече не й беше трудно да устои на изкусителния натиск на пръстите му. Морган веднага усети промяната. Вдигна глава, ръката му спря насред движението. Тя видя в огледалото как очите му потъмняха и добиха изражение, което при всеки друг мъж би означавало престъпване на клетвата.
Преди да е успяла да измисли някакво извинение, да произнесе молба или лъжа, Морган я обърна рязко и притисна гърба й в огледалото.
Святкащите му очи отново й напомниха за момчето, в което се беше влюбила.
— Какво ти стана, момиче? Да не се уплаши, че ще си открадна миг удоволствие? Защо се отдръпна от мен? Защото не понасяш мръсните пръсти на Макдонъл да се докосват до фината ти Камерънова кожа!
Сабрина се опита да скрие разголените си гърди.
— Морган, моля те…
— За какво ме молиш? Да не те омърсявам с недостойните си милувки? Или и ти правиш онова, в което Камерънови са такива майстори? Изправят пред нас нещо невероятно красиво и точно в момента, когато
