Сабрина се събуди в пусто легло. Приглади косата си, огледа се и видя Морган да седи до масата с увит около хълбоците тартан. Самотна свещ хвърляше златно сияние върху сведената му глава.
Сабрина отметна завивката и тихо се приближи към него. Беше облечена във вълнена нощница. Сигурно Морган я беше облякъл, когато топлината на тялото му вече не беше достатъчна да успокои треперенето й.
На масата беше разтворена азбука за деца. Любимата книжка на Сабрина от детските дни, с чиято помощ сега искаше да научи няколко малки Макдонълови да четат. Всяка буква беше илюстрирана с красива гравюра, представляваща екзотично животно. Морган усърдно движеше устни, сравнявайки написаното в книгата със смачкан пергамент.
Когато Сабрина сложи ръка на рамото му, той скочи виновно и шумно затвори книгата. Тя притисна ръка към сърцето си.
— От малка ме предупреждаваха да не се промъквам към някой Макдонъл изотзад.
Той я погледна мрачно.
— Добър съвет. Имаш късмет, че не те нападнах.
Сабрина се изкиска безпомощно.
— Отдавна съм се предала.
Пламенният поглед й показа, че той не беше забравил нощта. Тя се надигна на пръсти и погледна през рамото му. Той сложи ръка върху пергамента, но бързо я махна.
— По дяволите! Не мога да се справя с тези проклети букви!
Подаде й овъгления и зацапан пергамент и сърцето й направи огромен скок. Парченцата восък, които се посипаха в шепата й, бяха от печата на Камерън.
Морган уморено потърка очи.
— Разбрах само, че баща ти, един бизон и един алигатор искат да дойдат в Макдонъл и да си вземат слона.
Сабрина едва не се изсмя с глас.
— Не. Баща ми, Алекс и Брайън искат да ни дойдат на гости. Смятат да вземат Енид и да видят как живеем като семейство.
Морган поглади брадичката си.
— Проверяват ме, значи… Изненадвам се, че онзи кучи син… — Забелязал укорителния й поглед, той се покашля смутено. — Че Дугъл изчака толкова дълго. Кога ще дойдат?
— Преди Коледа. — Тя прокара пръст по най-долния ред на писмото и пошепна учудено: — Значи все пак не ме е забравил…
Морган прогони порива на ревност и си пожела да види как лицето на Сабрина засиява от радост заради него.
— Какво пише там, момиче?
— Част от стихотворение от Робърт Херик, един от любимите поети на мама. — Колкото и странно да беше, загадъчното послание на баща й описваше много удачно девиза на Макдонълови. Сабрина погледна в бдителните очи на мъжа си и преведе тихо: — Няма роза без бодли.
Глава 19
Сабрина подготви Макдонълови за посещението на семейството си с безскрупулността на шотландски водач в състояние на война. Правеше се, че не забелязва враждебността, защото се беше научила да разпознава страха, който дебнеше зад ръмженето и тихите проклятия. Страх, който богатият господар на клана Камерън не познаваше. Страхът да не им се присмеят; страхът, че ще им се подиграват за бедността, невежеството и грубите маниери.
Макар и неохотно, тя благодари на майка си за предвидливостта, отвори куфарите, грижливо напълнени от Елизабет, и намери за всекиго подходящ талисман.
Красиво увеличително стъкло с рамка от слонова кост за Фъргъс; месингов напръстник за Алуин, която веднага го пусна в употреба и строго почукваше Фъргъс по челото, щом той си позволеше да погледне към друго момиче.
От страх, че куфарите ще се изпразнят бързо, Енид и Сабрина опустошиха гардеробите си и се захванаха да шият. Фустите се превърнаха в рокли, дългите гащи станаха прекрасни дантелени бонета, а от балната рокля на Енид ушиха десетина чифта платнени обувки.
Даже мършавата старица, която управляваше с желязна ръка кухнята, гордо носеше в оредяващата си коса розова панделка, направена от връзките за чорапи на Сабрина. Единствено Ев остана безразлична към опитите за сближение. Сабрина намери златния гребен, който й беше подарила, върху купчина мръсен сняг. Това я накара да поклати глава и да коригира мнението си, че Морган е най-упоритият между Макдонълови.
Подовете бяха почистени от наслоената мръсотия, паяжините по таваните изметени, поставките на факлите възвърнаха стария си блясък. Излинели килими бяха извадени от сандъците, за да прикрият дупките в стените.
Късно вечерта Морган влезе в спалнята на Сабрина, след като цял ден беше чистил купищата мазилка от коридорите, и трябваше да си пробие път през нахвърляните по пода платове. Накрая намери съпругата си заспала пред огъня с игла за шев в ръка. Върху фината кожа под очите се виждаха виолетови сенки.
Тя не прави това за себе си, опита си да си внуши той. Не е длъжна да доказва нищо на баща си. Жена му работеше до изтощение, защото искаше съпругът й да гледа Дугъл Камерън спокойно в очите, без да се срамува и без да завижда.
Обзе го нежност, която го ядоса. Откакто знаеше за предстоящото посещение на Дугъл Камерън, любеше жена си с мрачна безогледност, тласкан от примитивна воля за притежание и решен да й докаже, че тя вече не е Камерън, а е само негова. Накъсаните й викове, когато се пръскаше от удоволствие под него, бяха музика в ушите му. Доказателство за нерушимостта на съюза им. Той копнееше да посее семето си в покорното й тяло и чакаше с нетърпение деня, когато бъдещето щеше да изгрее в очите на дъщеря му.
В желанието му се промъкваха угризения на съвестта. Любеше жена си с нежно насилие, но не можеше да преодолее себе си и да й каже думите, които щяха да разгалят сърцето му и да изобличат гордостта му като жалка лудост. Срамуваше се от страхливостта си, но не можеше да я победи.
Искаше да я остави да спи, а и беше толкова изтощен, че не можеше да я занесе в леглото. Затова я прегърна предпазливо, настани я на гърдите си като дете. Тя се сгуши в него и въздъхна доволно.
Морган зарови брадичка в косата й.
— Ти ще се гордееш с мен, момиче. Бог ми е свидетел, че ще го направя. — Целуна я леко по челото и пошепна думите, които Сабрина напразно чакаше да чуе.
Когато облак сажди засипа лицето й, Сабрина изруга ядно. Хвърли метлата, отдалечи се на четири крака от камината, закашля се и изтри очите си. Пъгсли се скри под леглото и кихна няколко пъти. Вратата се отвори с трясък и Морган претърси стаята с поглед.
— Извинявайте, търся жена си.
— Морган! — Ужасеният й писък предотврати оттеглянето му.
Той прекоси помещението и я изправи на крака. За момент в очите му светна паника.
— За бога, момиче! Баща ти може да се появи всеки момент! Ще си помисли, че съм те направил чистачка!
Сабрина опря ръце на хълбоците.
— Ако беше благоволил да почистиш камината поне веднъж през последните десет години, сега нямаше да съм толкова мръсна.
Двамата се погледнаха мрачно, знаейки, че този ден щеше да докаже дали новооткритите им чувства един към друг бяха в състояние да преодолеят враждебността между клановете. Устните на Морган затрепкаха. Сабрина грабна ръчното си огледало и се огледа. С изключение на гневно бляскащите очи
