нали разбираш. Постоянно ми повтаряше, че родословното й дърво било достойно за крал, че подхождало на могъщ клан като Макдонълови, че ако имал син от такава жена, той щял да стане велик господар.
— Не те разбирам. Мислех си, че го обичаш!
Ев се извъртя към него, почти красива в гнева си. Омагьосана от преобразяването й, Сабрина забрави да се крие. Но Ев имаше очи само за Морган.
— Отвращавах се от този надут петел! Единствената причина, че не го убих по-рано, беше, че исках да го видя как умира бавно от пиянството си, как се дави в собствената си мръсна кръв.
— Но той те е предпазил от пребиване с камъни — напомни й Морган. — Той ти е спасил живота!
— Спаси твоя живот! — Думите на Ев прозвучаха като окончателна присъда.
Морган я погледна подозрително, сякаш се опасяваше от поредната й хитрост, от следващата невероятна приумица на своеобразната й логика.
Ев опря ръце на хълбоците си.
— Как мислиш, защо ме е спасил? От любов към ближния? Защото дребното му черно сърце изведнъж се е изпълнило с великодушие? Пфу! — Тя сграбчи наметката му. — Спаси ме, защото носех в корема си бъдещия водач на клана Макдонъл!
Сабрина едва не извика. Сърцето й кървеше заради Морган. Никога не го беше виждала толкова раним, толкова объркан и изпълнен със съмнения.
— Но ти си била само на…
— Дванайсет — завърши Ев вместо него и в гласа й звънна незабравена стара болка.
Сабрина се опита да преглътне буцата в гърлото си. Знаеше, че Ев би се отвратила от съчувствието й. Морган сведе глава.
— Щом толкова си го мразила, защо остана с него през всичките тези години?
— Нима не разбираш, момче? — пошепна съкрушено жената. — Исках да бъда до теб. Знаех, че той никога няма да ти позволи да си отидеш. Щеше да ме преследва до края на света, ако те бях отвела със себе си. Той ме държа затворена, докато ти се появи на бял свят. Не искаше никой да знае, че аз съм твоята майка. Една жалка, саката твар като мен. — Сабрина потрепери, като че бе чула собствените си думи. — Боеше се хората от клана да не кажат, че имаш лоша кръв. Защото тогава щяха да обявят за господар някого от братята или братовчедите му. Забрани ми да ти разкрия истината. А когато най-сетне умря, вече беше много късно. Ти беше женен за Камеръновата курва.
Сабрина изживяваше мъката на Ев като своя. Веднага бе разбрала, че собствените й интриги бяха довели тази жена до гибел. След като бе убила Ангъс, тя сама бе тласнала Морган в леглото на наследницата на Камерън, а като беше причинила злополуката, си бе навлякла вечната омраза на сина си. Морган продължаваше да стои със сведена глава, опитвайки се да преодолее удара. Сабрина затаи дъх, когато Ев помилва нежно косата на сина си и я приглади назад. Ала този безмълвен жест беше гибелен за нея. Отвън се чуха викове и пращене на огън.
Сабрина се изправи на крака и се залови здраво за парапета на галерията. От изранените й пръсти отново потече кръв.
Морган вдигна глава и замъгленият му поглед бавно се изясни.
— Велики боже! Какво ново злодеяние си извършила, жено?
Той се хвърли към вратата, но с плавно движение, което неволно напомни на Сабрина за Морган, Ев се изпречи на пътя му. Извади пистолет и го насочи към гърдите му.
— Не го прави! — извика заповеднически тя. — Предпочитам да те видя мъртъв, отколкото да станеш един от техните. Всичко, което направих, годините, през които мълчах, всичко беше за клана Макдонъл. Искам да видя как Камерънови умират, молейки за милост. Те са страхливци, всички до един. Няма да позволя никой да се намеси. Даже ти.
Морган вдигна предпазливо ръце и десницата му се насочи незабележимо към наметката. Сабрина знаеше какво криеше мъжът й до сърцето си. Но познаваше това сърце достатъчно добре, за да знае, че то нямаше да му позволи да убие родната си майка, макар че никога не беше имал истинска майка. Знаеше и че това кратко колебание можеше да му струва живота.
Тя се вкопчи с нови сили в парапета и стъпи здраво на краката си. Отвън долетя шум от чупене на стъкло, който й вдъхна нова надежда.
— Как успя да се върнеш толкова бързо в Камерън? — попита Морган, очевидно мъчейки се да спечели време.
Сабрина пусна парапета и стисна здраво зъби, за да не се залюлее.
— Тръгнах от Лондон няколко часа преди теб. Видях как момичето дойде до къщата ти тъкмо когато родителите й излизаха. Веднага ми стана ясно, че тя ще поиска да се върне тук, за да плаче в скута на маменцето си.
С нечовешко напрежение Сабрина успя да вдигне огромния меч.
Ев се изсмя презрително.
— Малка страхливка като нея няма необходимата сила, за да се бори за мъж като теб.
Сабрина отметна глава назад и гордо вирна брадичка.
— Много се лъжеш, Ев Макдонъл — проговори спокойно тя. — И тази заблуда ще ти струва най-скъпо от всички досега.
Глава 33
Морган се взря изумено в призрачното видение на стълбището и почти повярва, че е полудял. Примигна, разтърка очи, но тя беше истинска: Сабрина с бяла нощница, опръскана с кръв, с разбъркана черна коса, нападала по раменете. Сабрина, изправена на собствените си крака, вдигнала огромния шотландски меч в треперещите си ръце. Сияен ангел на отмъщението.
Той я пожела с цялото си същество. Не се изненада, че мечът отново беше с нея; след онази лунна нощ в музикалния салон, когато първата им целувка беше докоснала сърцето му, той беше винаги с нея.
Ев се обърна към видението и изпищя ужасено. Този кратък миг беше достатъчен за Морган. Той сграбчи Ев за лакътя и я обърна към себе си. Сложи ръка на бузата й и тъжно поклати глава, когато нежният му жест извика радостни сълзи в очите й.
— Прости ми, майко — прошепна той. Юмрукът му улучи брадичката й и тя падна тежко в ръцете му.
Дугъл, Елизабет, синовете им и десетина слуги нахлуха в залата през остатъците от входната врата. Дрехите им бяха обгорени, лицата черни от сажди. При вида на Сабрина, застанала в горния край на стълбата с вдигнат меч, Елизабет изпищя и затисна устата си с две ръце. Брайън се хвърли към сестра си, но Дугъл застана на пътя му.
Сабрина отпусна меча и се опря тежко на дръжката му.
— Какво ще правиш с нея? — попита тя.
Морган се взираше като замаян в мършавото, толкова добре познато лице на майка си. Ангъс беше виновен за падението й, Ангъс с безумните си амбиции, но в този момент Морган можеше да мисли единствено за годините, през които беше живял без майка. Години, през които беше копнял за нежна майчина ръка, а тя беше живяла като крепостна на Ангъс, без дете и без любов. Той я положи внимателно на пода.
— Ще се погрижа за нея. — Той застана в подножието на стълбата и погледът му изпрати ясно послание на Сабрина. — Ние, Макдонълови, се грижим за своите.
Сабрина усети съвсем ясно как бремето от миналото се разтвори във въздуха — неговото дебелоглавие, нейния страх, неговата гордост, нейната гордост. Тя го погледна дълбоко в очите и осъзна колко ценно беше онова, което той й даваше. Тя трябваше само да има смелостта да го приеме. Неговото сърце, в добри и в лоши дни. В сълзи и смях, в дъжд и слънце.
Тя захвърли меча и се задържа изправена. Брайън стисна ръката на Алекс, без да забелязва какво прави. Дугъл шумно пое въздух. По черните бузи на Елизабет потекоха сълзи. Морган изкачи няколко стъпала, кимна окуражително на Сабрина и я дари с една от редките си усмивки.
Усмивка, която я накара да разбере защо в Лондон се бе държал с нея така жестоко — за да й помогне да проходи. Така беше постъпила някога и майка й, за да прогони егоизма й още в ранните детски години.
