— Кой е „той“?
— Той е този, който се намира в сомати-пещерата!
— „Той“ човек ли е?
— Да, човек в състояние на сомати.
— Каква е външността му — обикновена или необикновена? Мълчание.
— Поединично или заедно с по-възрастния Особен човек посещавате сомати-пещерата? — леко се отклоних от темата аз.
— Поединично. Сега аз съм неин единствен пазител. По-възрастният Особен човек е твърде стар, за да ходи там. След смъртта му събранието на ламите ще утвърди нова кандидатура, ако премине изпитателната медитация, разбира се.
— Колко често я посещавате?
— Веднъж месечно.
— Колко дълго престоявате вътре?
— Средно по три часа.
— В кой ден от месеца влизате?
— Влизането в сомати-пещерата е разрешено само при пълнолуние, а също и на 11-ия и 12-ия ден след пълнолуние. Аз ходя по време на пълнолуние. Влизането е разрешено не във всички пещерни зали, а само в някои…
— А в другите пещерни зали също ли се намират хора в сомати? — не издържах и попитах аз.
— Тайна — отговори по-младият Особен човек.
— В пещерата, доколкото разбирам, е пълна тъмница. С фенерче ли ходите там?
— Да. Но е разрешено да се използват само слаби фенерчета и то не навсякъде.
— Преди влизане в пещерата молите ли се?
— Изпадам в медитация седмица преди посещението. А когато вляза в пещерното преддверие, свързано със сомати-залата чрез тесен проход, започвам да се моля и засилвам медитацията си. Едва след това имам право да се приближа към тялото.
— Как изглежда то? Мълчание.
— В пещерното предверие, където се молите и засилвате медитацията си, усещате ли въздействието на необикновените сили?
— Да — отвърна по-младият Особен човек, — точно на това място започват да действат необикновените сили. Молитвите и засилването на медитацията са необходими, за да се приспособя към въздействието им. Ако не успееш, усещаш, че не бива да влизаш навътре.
— Защо?
— Можеш да загинеш.
— А как разбирате, че не сте успели да се приспособите към въздействието на необикновените сили?
— Появява се главоболие и … не ти се иска много-много да влизаш в пещерата.
— Не ти се иска?
— Иска ти се да се махнеш от пещерата. Появява се възмущение от факта, че не си могъл да се приспособиш. Смъртна опасност е, ако влезеш в пещерата неподготвен — разпалено каза по-младият Особен човек.
— Колко чести са несполуките при приспособяването към въздействието на необикновените сили?
— Отначало бяха чести. Но ако опитът да вляза в пещерата по пълнолуние не сполучваше, го повтарях след 11 или 12 дни. Постепенно неуспешните опити намаляваха и сега влизам в сомати-пещерата почти всеки път.
— Може ли обикновен човек да влезе в сомати-пещерата?
— Опасно е. Смъртоносно. Пътят е много лош. Има много змии.
— Известно е, че температурата там е +4°С — твърде ниска за змиите.
— В тази пещера живее богът на змиите.
— ?…
— Това са мистични змии. В пещерата цари пълна тишина и те влияят на посетителя.
— Какво?
— Не ти се иска да навлизаш в пещерата. Боли те главата. Ако пренебрегнеш болката, ще умреш.
— Опишете ни по-подробно сомати-пещерата — помолих го аз.
— Първата зала, в която започваш да усещаш действието на необикновените сили, е доста голяма. В нея няма хора в състояние на сомати. Най-опасното място е тесният и висок проход, който съединява първата зала със следващите. В него сякаш се концентрират необикновените сили. Зад него следват сомати-залите, до някои от които аз имам достъп.
— Какво сте виждали в сомати-залите?
— Тайна.
— В коя от залите се намира човекът в сомати?
— Тайна.
— Влизайки в сомати-залата, разговаряте ли с човека, изпаднал в сомати?
— Имам право само да гледам, но не и да разговарям. Човекът в сомати може да разговаря, но аз — не.
— За какво говори човекът в сомати?
— Тайна.
— Говорейки, човекът в сомати отваря ли си устата? — Малко я отваря. Но той говори рядко.
— Как изглежда тялото на човека в сомати?
— Почти като нормално тяло, може би е малко по-жълтеникаво.
— Човекът в сомати облечен ли е в дрехи, или не?
— Облечен е. Но може и да е без дрехи.
— Как да ви разбирам? Мълчание.
— Виждали ли сте у човека в сомати „трето око“?
— Той няма „трето око“. Никога не съм го виждал.
— Колко голямо е тялото на човека в сомати?
— Тайна.
— В какво положение лежи човекът в сомати?
— Той седи — отговори по-младият Особен човек.
— Седи ли?
— Да, седи в позата на Буда.
— Допира ли се до стената?
— Не.
— Докосвали ли сте човека в сомати?
— Да.
— Какво е тялото му?
— Студено и плътно.
— А защо имате достъп само до определени сомати-зали? Какво има в останалите?
— Не ще кажа това дори и на Бог!
— Какви са очите на човека в сомати? Мълчание.
— Какъв е носът му?
— Тайна.
Тогава извадих рисунката на хипотетичния атлант и я протегнах към него. Той внимателно я погледна, на няколко пъти я приближи до очите си и я остави настрана.
— Какво можете да кажете? — попитах аз.
По-младият Особен човек набързо повтори два пъти някаква фраза.
— Какво каза? — попитахме Кирам.
— Произнесе два пъти някаква религиозна фраза. Не мога да я разбера. Но много се развълнува — отвърна преводачът Кирам.
