По-нататъшният разговор нямаше успех. По-младият Особен човек мълчеше или отвръщаше: „Тайна!“. Благодарихме му, взехме си рисунката и отидохме при палатките. В лагера дълго обсъждахме станалото.
— Ако му предложим пари — каза Сергей Селиверстов, — ще е светотатство. Вижте колко бедно живеят, но има неща, които не се купуват с пари. Духът не се нуждае от тях.
— Това, което може да бъде купено с пари, не е нещо свято — каза Валентина.
— Ето, умря Рокфелер — пламенно продължи Сергей — и какво остана от него? В ковчега си беше облечен в костюм, който сигурно струва 500 долара. И този костюм е равносметката на постигнатото от него в живота. Едва ли е обогатил духа си, тъй като целият му живот е бил посветен само на едно — да печели пари. В СССР бог беше Ленин и хората му се покланяха. В САЩ реален бог е доларът и Рокфелер цял живот се е кланял на своя псевдобог. Хората по света изучават наследството на Рьорих, но никой не изучава наследството на Рокфелер. А виж, браво на Лужков! Като възстанови храма на Христос Спасителя, увековечи името си.
— Всъщност по-младият Особен човек не ни разкри тайната — каза Валери Лобанков, — макар че потвърди наличието на психо-енергийната бариера и на човек в сомати.
— Мисля, че там се намира атлант — намеси се Венер Гафаров. — Нали казвате, че по-младият Особен човек е реагирал на рисунката. Според мен, именно сомати-пещерите са Шамбала, която е „академия за майстори“, където те отиват, за да се захранят с духовна енергия.
Но… оставаха множество „но“. На следващия ден ние с Валери Лобанков тръгнахме на среща с по- възрастния Особен човек. Бяхме абсолютно убедени, че разговорът трябва да се води не директно, а внимателно, с косвени въпроси.
Какво каза по-възрастният Особен човек?
95-те години на по-възрастния Особен човек все пак му личаха — на едното му око се забелязваше катаракта, но второто виждаше добре, тялото му беше слабо, движенията — явно затруднени поради болки в ставите. Но той беше напълно с ума си, от време на време се шегуваше, говореше бързо и с младежки плам.
С Валери и преводача Кирам се настанихме на столовете в една малка стаичка. Аз отворих чантата си, извадих рисунката с хипотетичния атлант и мълчаливо я протегнах към по-възрастния Особен човек. Той внимателно я разгледа, като наклони глава заради болното си око. Ние с Валери го наблюдавахме. Лицето му обаче изобщо не трепна.
По-възрастният Особен човек остави рисунката и каза:
— Нищо няма да ви кажа за сомати-пещерата. Това е голяма тайна.
— Обяснете ни, моля ви, какво е сомати — започнах аз.
— Не мога да ви кажа. Не ще кажа това дори и на Бог! И другият Особен човек също няма да ви каже.
С Валери се спогледахме — още от самото началото претърпяхме пълен провал. Тогава аз се приближих до него, деликатно взех рисунката, поднесох я към очите му и настойчиво казах:
— Ние вече много години търсим в пещерите човек в сомати с такава външност. Той има малък нос, огромни очи, малки уши, висок ръст и широк гръден кош. Виждали ли сте такъв човек във вашата сомати- пещера?
Особен човек ме прониза с единственото си зрящо око, после извърна глава и на висок глас заяви:
— Такъв не съм виждал.
— Може би не сте виждали такъв човек в онези зали на сомати-пещерата, до които имате достъп. Да не би да се намира в другите пещерни зали — продължих аз все така настойчиво.
— Тайна.
— Все пак съм убеден, че в пещерите има хора в сомати с такава външност — отново посочих рисунката.
— В онези пещерни зали, до които аз имам достъп, хора с такава външност няма. Има подобни…
Ние с Лобанков се спогледахме. Валери прошепна:
— Те там са много!
— Ако в залите, до които имате достъп, се намират хора в сомати като на тази рисунка… — аз специално направих пауза.
— Не всички са като него — сърдито каза по-възрастният Особен човек.
— А в другите зали на пещерата — продължих аз — има ли хора в сомати точно като този човек на рисунката.
— И те не са точно такива. Но това е тайна — отвърна по-възрастният Особен човек. След това взе рисунката и внезапно каза: — Много съм развълнуван, че я виждам! Откъде я имате?
Направих многозначителна пауза.
— Бих искал да ви попитам — отговорих на въпроса му с въпрос, — виждали ли сте в пещерата хора в сомати с „трето око“?
— Не, те нямат „трето око“. То е символ.
— Във вашата пещера има ли хора в сомати с ей-такива големи, необикновени очи, с типичните за тях извивки на клепачите?
Показах му ги на рисунката.
— Някои хора имат големи, необикновени очи, други — обикновени — отговори по-възрастният Особен човек.
— Виждали ли сте в своята пещера хора с такъв малък, спирало-клапановиден нос?
— Не, формата на носа им е друга. На едни носът е малък, на други — голям като на обикновените хора.
— А в другите зали на пещерата, до които нямате достъп, може ли да има хора с такъв малък спирало- клапановиден нос?
— Тайна.
Лобанков се наклони към мен и прошепна:
— „Тайна“ звучи като „да“.
— Кажете, ушите на хората в пещерата големи ли са или са малки като на рисунката? — продължих да разпитвам.
— На едни ушите им са много големи, на други — като при обикновените хора. Но такива малки уши като на рисунката не съм виждал — отвърна по-възрастният Особен човек.
Ние с Лобанков още веднъж се спогледахме. Изглежда бяхме сбъркахме с тия уши на рисунката.
— А устата им прилича ли на тази на рисунката? По-възрастният Особен човек се вгледа в нея и отвърна:
— Не, не е такава. Устата им е като на обикновените хора. Но… може да имат и съвсем друга уста.
— Каква?
— Тайна.
С Лобанков отново се спогледахме. Може би там, в залите на пещерата, до които той няма достъп, се намират хора в сомати с малък спирало-клапановиден нос и необикновена уста? При възстановката на облика на атланта изпитвахме трудности тъкмо с тези части на лицето. Изглежда бяхме сгрешили. Кой знае, може би в тези пещерни зали, в които не влизат дори Особените хора, са изпаднали в сомати загадъчните лемуро-атланти, а в достъпните зали са атлантите и хората от нашата цивилизация. Може би този Особен човек е виждал в съседната пещерна зала лемуро-атлант? В края на краищата неговият разказ ни даваше основание да мислим така.
— Хората в пещерата голям гръден кош ли имат или обикновен? — попитах аз.
— Някои имат голям гръден кош, други — обикновен — отвърна по-възрастният Особен човек.
— А какви са на ръст?
— Не мога да кажа, те са седнали.
— И все пак хората в пещерата големи ли са или малки?
— Едни са големи, другите са като обикновени хора.
