— Черепът им голям ли е, или е като при обикновените хора?
— Черепите им са с различна форма. Някои имат много голям череп, други — голям и удължен като кула, трети са обикновени. Всички са с дълги коси.
С Лобанков отново се спогледахме. Изглежда в пещерата се намираха хора от различни цивилизации.
Внезапно по-възрастният Особен човек взе рисунката и сам, без да дочака въпроса ни, каза:
— Ако хората в пещерата имат такова лице като на рисунката, то тялото им е голямо и дебело. Ако имат обикновен тип лице, тялото им е по-слабо.
По-възрастният Особен човек косвено признаваше, че в пещерата се намират хора с външност, подобна на нашия хипотетичен атлант. Разбира се, с определени корекции.
— А вие виждали ли сте у хората в пещерата ципи между пръстите на ръцете или краката? — излизайки от вцепенението си, попитах аз.
— Не, не съм виждал. Пръстите на ръцете и краката им са обикновени, но с много дълги нокти.
— А разтваряли ли сте пръстите на ръцете или краката, за да видите ципите?
— Не, не съм. Лобанков прошепна:
— Погледни свитите си пръсти — не би могъл да видиш ципите. Беше дошло времето на контролните въпроси — в науката е необходим двоен или троен контрол, т.е. предстоеше ми още на два пъти да поставя най-важните от зададените въпроси. И да проверя дали по-възрастният Особен човек повтаря едно и също. Ако фантазираше, рано или късно щеше да сбърка и да каже нещо друго.
— Кажете — като че ли нищо не се бе случило, започнах аз, — все пак виждали ли сте „трето око“ у хората в пещерата?
— Казах ви вече — то е само символ — отвърна по-възрастният Особен човек.
— А може би само хората с голям череп имат „трето око“?
— Ако си го поставят — подсмихна се той.
— А какви са очите на хората в пещерата?
— У едни са големи, у други — обикновени като при всички хора.
— Как изглеждат големите очи на хората в пещерата?
— Не мога да ги опиша точно. Те не са като на обикновените хора.
— Обръщали ли сте внимание на необикновената извивка на горните клепачи?
— Не, не съм се вглеждал. В състояние на сомати очите са полузатворени. Мога само да кажа, че големите очи изглеждат необикновено.
Лобанков прошепна:
— Май казва истината. Необикновената извивка на горните клепачи може да забележи само офталмолог.
— Виждали ли сте в пещерата хора с много малък нос? — продължавах аз с контролните въпроси.
— Вече ви казах, че при едни той е малък, при други — голям като на обикновените хора — отвърна по- възрастният Особен човек. — Не е като на вашата рисунка.
— А в другите зали на пещерата, до които нямате достъп, има ли хора с такива носове?
Посочих рисунката.
— Тайна.
Настъпи мълчание. Усещаше се, че по-възрастният Особен човек не си фантазира — повторните му отговори почти напълно съвпадаха с първите. Внезапно той взе в ръце нашата рисунката и отново каза:
— Много съм развълнуван от вида на това лице!
— Какви са главите на хората в пещерата? — не преставах да задавам аз контролните си въпроси.
— Такива, каквито ви казах и преди: при едни главите са големи, при други — кулообразни, при трети — обикновени.
— Какви са размерите на телата при различните хора в пещерата?
— Нали ви казах вече — като че ли се разсърди по-възрастният Особен човек.
Разбрах, че не върви да задавам повече контролни въпроси. Лобанков за пореден път ми прошепна:
— По всичко личи, че не си фантазира. Казва истината! Реших да насоча разговора към друга посока, след което отново да се върна към третата серия контролни въпроси.
— Как мислите, голяма ли е ролята на сомати за запазване на човечеството върху земното кълбо?
— Ако медитацията е преминала успешно, може да се изпадне в сомати, ако е неуспешна — не може. За ролята на сомати не искам да говоря. Това е тайна.
— Съвременният човек може ли да изпадне в дълго сомати?
— Съвременният човек не може, защото за това е нужна сила от Бога. Древните хора са изпадали в сомати и са прекарвали в това състояние дълго време.
— Могат ли да се намерят в пещерите древни хора?
— Тайна.
„Звучи като «да»“, помислихме с Лобанков.
— Мисля, че хората с голям череп, необикновени очи, малък нос, големи уши, едро тяло и развит гръден кош са най-древните хора. Така ли е? — попитах аз.
— Тайна.
— Могат ли да се намерят във вашата пещера хора в сомати с такава външност? — за кой ли път посочих аз рисунката на хипотетичния атлант.
— Тайна.
— Може ли да се съхраняват в пещерите хора от предишни цивилизации в състояние на сомати?
— Възможно е.
— Колко дълго може да пребивава в пещерата човек, изпаднал в състояние на сомати?
— Зависи от силата на духа. Човек в сомати може да остане в пещерата и хиляда години, и милиони години, и дори повече. Но аз съм живял само 95 лета, затова ми е трудно да кажа.
— Колко години изпълнявате мисията на Особен човек, охраняващ сомати-пещера? — продължих да задавам въпроси.
— Твърде много …
— Колко по-точно?
— Твърде много години.
— За всички тези години нито веднъж ли не сте виждали човек да излиза от състояние на сомати?
— Не, не ми се е случвало.
— А спомняте ли си някой да е изпадал в сомати в охраняваната от вас пещера?
— Не, макар някои хора да са пожелавали да изпаднат в сомати в моята пещера.
— А защо не са успели?
— Не можаха да преминат изпитателната медитация. Вече ви казах, че съвременните хора нямат достатъчна сила на духа. Древните са имали силен дух.
— Тоест — продължих аз — те не са успели да влязат в пещерата?
— Да, не можаха да влязат в пещерата, макар че добре владееха медитацията, а и бяха изпадали вече в сомати — отвърна по-възрастният Особен човек.
— Не са могли да прекрачат психоенергийната бариера! — тихо ми прошепна Лобанков.
— Кой не ги е пуснал в пещерата?
— Той!
— Кой е Той?
— Тайна.
Отново се спогледахме с Валери. Най-вероятно само лемуро-атлант, като представител на най-високо развитата цивилизация на Земята, би могъл да притежава такава психична енергия.
— Как мислите, може ли да се изпада многократно в състояние на сомати?
— Не съм виждал подобно нещо.
— И все пак, как мислите, възможно ли е да се изпада многократно в сомати?
— Казват, че има такива хора. Но за това по-добре са осведомени ламите. Аз не съм виждал.
— След като излезе от сомати, човек може ли да живее нормално?
