— Не знам, не съм виждал.
— И все пак вие как мислите?
— Не съм виждал подобно нещо, затова не мога да твърдя със сигурност. Попитайте ламите — те са длъжни да знаят.
— А може ли да излезе от сомати човек, който не прилича на обикновените хора?
— Не съм виждал.
— Излиза, че хората с необикновена външност са седели неподвижно през целия този период, докато вие сте охранявали пещерата?
— Да. Но неподвижно седят не само хората с необикновена външност, а и хората с обикновена — отвърна по-възрастният Особен човек.
— Нито веднъж ли не са помръднали?
— Не.
— В пещерата разговаряли ли сте с хората в сомати?
— Тайна.
— Как мислите, биха ли могли хората с необикновена външност, ако излязат от състояние на сомати, да живеят на земята като обикновени хора?
— Биха могли, но по друг начин.
— Как?
— По-добре знаят ламите.
— Известно е, че Буда е имал необикновена външност. Възможно ли е Буда също да е излязъл от сомати в някоя от пещерите?
— Не ми е известно.
— Необикновените хора в пещерата приличат ли на Буда?
— Някои приличат, други — не.
На нас с Валери Лобанков тази информация ни беше особено приятна, тя потвърждаваше смелите ни предположения за смесените сомати-пещери с цялата гама представители на различните земни цивилизации.
— Как мислите, какво кара хората да прекъсват състоянието си на сомати? — попитах аз.
— Питайте ламите — за кой ли път отвърна по-възрастният Особен човек.
— Говори само за това, в което е сигурен — тихо изкоментира Лобанков.
— С каква цел хората изпадат в сомати и прекарвате пещерите хиляди, а дори и милиони години?
— Мисля, че повечето изпадат в сомати, за да видят бъдещето и да се съхранят за него.
По-възрастният Особен човек говореше за хората в сомати, както лекарят говори за пациентите си и не го смяташе за нещо необичайно. Интересно, разбираше ли той, че залогът е много по-голям, че става дума за Генофонда на човечеството?
— Кажете — попитах го аз, — каква е ролята на сомати-пещери-те? Смятате ли, че по този начин се съхранява Генофондът на човечеството, т.е. онзи фонд от хора, който може да го възроди в случай на глобална катастрофа?
— Аз само охранявам сомати-пещерата и не е моя работа да съдя за това.
— Все пак сте посветили живота си на сомати-пещерата. Сигурно сте се замисляли какво охранявате?
— Понеже сомати-пещерите са добре защитени, според мен ролята им за хората трябва да е много голяма. Но това по-добре го знаят ламите. То е голяма тайна.
— А защо в сомати-пещерите пребивават не само обикновени хора, но и необикновени, които не приличат на нас? — не преставах аз.
— Необикновените хора са много древни. Сомати може да продължава дълго — отговори по-възрастният Особен човек.
— Кой защитава сомати-пещерите?
— Духът.
— Чий дух?
— Неговият.
— Кой е Той?
— Тайна.
— Какво правите в сомати-пещерата, посещавайки я всеки месец за по три часа?
— Оглеждам дали всичко там е наред.
— Какво по-точно? Гледате дали не е паднал камък, дали телата в сомати са в правилно положение?
— Не само.
— Какво друго? Мълчание.
— В каква поза седят хората в сомати?
— Хората винаги седят в позата на Буда — отвърна по-възрастният Особен човек.
— Тоест с подгънати под себе си крака. А къде са ръцете им? — започнах да уточнявам аз.
— Ръцете им са върху коленете.
— Казахте, че очите им са полузатворени. А какво е положението на очните им ябълки?
— Обърнати са нагоре, така че се вижда само бялото на очите им.
— Като на спящ човек — прошепнах аз на Лобанков, — при починалия очните ябълки гледат направо. Ето ти доказателство, че хората в сомати са живи… На какво седят хората в състояние на сомати?
— Обикновено си постилат тигрова кожа.
— Защо пък тигрова кожа?
— Не зная.
— Докосвали ли сте хора в сомати?
— Разбира се.
— Какво можете да кажете за усещанията си?
— Тялото е плътно и студено.
— Хората в сомати живи ли са?
— Разбира се.
— Познавате ли хора, които през вашия живот са изпадали в сомати? Не ви питам за вашата пещера — за нея вече ме осведомихте. Какво ще кажете за други места?
— Преди много години през миналия век един човек от Непал на име Сурадж Баджра, когото познавах, замина за Тибет и там изпадна в състояние на сомати. Той и сега се намира в пещера — каза по- възрастният Особен човек.
— Този човек на име Сурадж Баджра успял ли е да премине изпитателната медитация при влизането в сомати-пещерата?
— Не зная. Изпаднал е в сомати не в моята пещера. Може би го е сторил в обикновена, където не е необходима изпитателна медитация. Или пък е притежавал много висока сила на духа, като древните хора, и е успял да я премине.
— От думите ви излиза, че някои сомати-пещери са защитени от духове, а други — не. Кажете, именно тези ли сомати-пещери, къде-то са най-древните хора с необикновена външност, са защитени от духове?
— Тайна.
— Има ли по света и други сомати-пещери?
— Да, такива пещери има в Непал, Тибет, Китай, Индия. Дойде времето на третата контролна серия въпроси, макар с Лобанков да бяхме убедени, че по-възрастният Особен човек говори истината.
— А какви са очите на хората в пещерата? — все пак попитах аз.
— Вече ви казах, че при едни са големи и необикновени, при други — обикновени, като на всички хора — сърдито отговори той.
— А какви са черепите им?
— Вече ви казах, че при едни са големи, при други — кулообразни, при трети — обикновени.
— А какъв е носът на хората в пещерата?
