главоболие. Припомних си как по време на поход из Саянските планини на 200 км от най-близкото населено място бях скъсал менискус и ставни връзки в коляното. И тогава периодично спирах, съсредоточавах се и напрягах волята си, за да се преборя с нетърпимата болка.
В Саяните волевото усилие ми помогна, но тук, в пещерата, не даде никакви резултати. Главоболието прииждаше на пулсиращи вълни с определена периодичност, струваше ми се, че главата ми след миг ще се пръсне. Но най-трудното за понасяне се оказа чувството на необяснимо негодувание. Дълбоко в душата си разбирах, че то ми е внушено. Не ми беше ясно защо негодувам. Имах усещането, че душата ми негодува и иска да се върне обратно. Скоро разбрах: негодувам от факта, че вървя натам — все по-надълбоко в тайнствената сомати-пещера. Внушеното въздействие засягаше точно онези струни на душата ми, които отговаряха за чувството, противоположно на удовлетворението, т.е. негодуванието.
Светнах фенерчето и с последните остатъци от волята си направих още няколко крачки напред. Усетих внезапна слабост, главата страшно ме болеше, а негодуващата душа не ми даваше мира. Разбрах, че по- нататък не бива да продължавам, иначе ще умра. Насочих светлината на фенерчето напред. Кой знае защо ръката ми изтръпна. Пот заливаше очите ми въпреки студа в пещерата.
Лъчът на фенерчето бледо освети края на тунела и голямата пещерна зала зад него. Превъзмогвайки болката и пълната си душевна обърканост, се загледах напред. Как ми липсваше светлината! „Ето защо Особените хора ме посъветваха да си взема слабо фенерче!“, помислих си аз.
В мъждивата светлина видях някакви камъни и няколко тъмни възвишения над пода. Какво е това? Дали не са фигурите на изпадналите в сомати? Да, като че ли са човешки фигури. В бледата светлина от фенерчето те ми се сториха грамадни.
Повече нищо не мога да кажа. Обърнах се и, придвижвайки с мъка краката си, тръгнах обратно. При излизането от тунела в първата зала се спънах и паднах на контузеното си преди години коляно.
Стоях в средата на първата зала с гръб към тунела, който ме беше измъчил с тайнствената си сила. Постепенно осъзнах, че съм жив. Мислите ми се проясниха, главоболието и негодуванието изчезнаха. Разбирах, че ако още малко бях продължил, щях да умра. Перспективата да загина в сомати-пещерата изобщо не ме блазнеше.
Лемурийци, атланти! Те са живи, живи от милиони години! Те се съхраняват заради човечеството на Земята! Кой съм аз в сравнение с тях? Малка песъчинка със своето научно любопитство!
Припомних си усещанията, изпитани вътре в тунела, който водеше към пещерната сомати-зала. Колко силен беше Той! Кой е този загадъчен Той? Лемуро-атлант? Помня, че един от Посветените беше казал, че Шамбала не се нуждае от охрана, че е много по-силна от хората, населяващи повърхността на Земята. Едва сега, след като усетих мощта на психичната енергия, започвах да я разбирам.
„Никога не ще да мога да Го преодолея, ако не получа Неговото разрешение!“ — мина ми през главата. Частица съмнение все пак оставаше. Дали не преувеличавам психоенергийното въздействие? Дали не ми се беше сторило всичко това в пещерната тишина? Обърнах се и отново тръгнах в тунела, който водеше към сомати-залата.
Събитията се повториха със същата последователност. На същото място в началото на тунела усетих тревога. Спрях и се вслушах в това чувство — то явно ми бе внушено, понеже тревогата вече не можеше да е свързана с неизвестността. После се появи страхът, който скоро премина в известното ми вече негодувание, нападна ме и пулсиращото главоболие. Всички те се усилваха, колкото по-напред отивах, и горе-долу на същото място станаха непоносими, прималя ми. Нямах сили дори да си вдигна ръката с фенерчето. Върнах се обратно.
Отново стоях насред първата зала, изключил фенерчето и заслушан в своите усещания. Те постепенно затихваха, но последиците от прималяването бяха доста по-осезаеми. Вече не се съмнявах, че всички те не са в резултат от стресовото състояние, а са причинени от психоенергийната бариера.
Убеден, че в науката най-достоверен е тройният контрол, събрах сетни сили и отново тръгнах по тунела, който водеше към сомати-залата. След като преминах познатите „зони“ на тревожност и страх и стигнах до „зоната“ на негодуванието и главоболието, не можех повече да мръдна от мястото, където тези усещания бяха най-силни. Нямах физическа сила.
Обърнах се и поех назад. С облекчение видях в светлината на фенерчето спасителната първа зала на пещерата, влязох в нея и започнах да търся противоположната стена. Приближих се към тъмно петно, но то се оказа само вдлъбнатина в стената. Следващото тъмно петно в стената беше истинският проход. Ето я вратата! Минах през нея и стигнах до изхода на пещерата. Измъчваше ме слабост. Спомних си думите на Елена Блаватская: „Тези пещери са защитени от цели войнства духове…“
Дневната светлина прободе очите ми. Валери Лобанков притича към мен и ме сграбчи за ръцете:
— Жив ли си, стари приятелю?
— I am alive (жив съм) — неизвестно защо на английски отвърнах аз.
Завесата на тайната само се приповдигна
В лагера край селцето ме измъчваха слабост и главоболие. Венер Гафаров ми измери пулса и налягането, преслуша ми сърцето. Пулсът беше леко ускорен, налягането — нормално, сърцето работеше добре. След два дни слабостта отмина и аз бях бодър както преди. Главата обаче продължи да ме боли още няколко дни. По-късно, вече в Русия, ми направиха подробен медицински преглед — всичко беше в рамките на нормалното.
На тръгване си стегнахме раниците, метнахме ги на раменете и отидохме в селцето, за да се сбогуваме с Особените хора. На прощаване те ни отправиха странни погледи, в които сякаш се четеше съжаление, че си тръгваха пришълците, проявили толкова голям интерес към онова, на което те бяха посветили своя живот. Но като че ли проблясваше и облекчението, че повече няма да ги разпитваме за тайната, която те пазеха.
В мен се бореха противоречиви чувства. От една страна, радост от срещата с Особените хора, от разговорите с тях, от видяното в сомати-пещерата, от това, че бях влязъл вътре и дори бях усетил въздействието на знаменитата психоенергийна бариера. От друга страна, усещах огорчение от факта, че до хората в сомати ми оставаха броени метри, а не съумях да стигна до тях, да ги огледам и да ги изследвам. Психоенергетийната бариера беше нещо тайнствено и могъщо. Сомати-пещерата само беше приповдигнала завесата на своята тайна, но не я беше отворила напълно. Дали някой някога ще разкрие изцяло тази велика тайна на човечеството? Не зная.
От похода до сомати-пещерата и разговорите с Особените хора направихме следните научни изводи:
1. Сомати-пещерите реално съществуват.
2. В сомати-пещерите пребивават хора с различна външност (изглежда са от различни цивилизации) в състояние на сомати.
3. Сомати-пещерите са защитени от психоенергийна бариера, която стимулира чувствата на страх, тревога, негодувание и предизвиква главоболие и слабост. За неподготвени хора тя е непреодолима.
4. Получени са данни за облика на различни хора, изпаднали в състояние на сомати. Те могат да бъдат използвани за коригиране и възпроизвеждане на външността на хора от предишни цивилизации.
Колко ми се искаше освен тези сухи научни изводи да получим и крайния резултат — със собствените си очи да видим хора от предишни цивилизации и директно да докажем съществуването на Генофонда на човечеството! Възможностите на съвременния човек обаче са ограничени и неговото научно любопитство не струва кой знае колко в сравнение с великата роля на Генофонда на човечеството. Значи не е дошло още времето да се разкрие великата тайна. Нека си спомним думите на по-възрастния Особен човек, че съвременните хора не могат да изпаднат в дълго сомати, защото духът им е слаб. Изглежда затова никой от тях не е могъл да влезе в тази сомати-пещера и да се присъедини към Генофонда на човечеството. Сигурно ще дойде и такъв момент и вероятно тогава тайната ще бъде разгадала.
На съвременното ниво на науката ние едва-едва започнахме да разбираме, че освен физическия свят съществува и фин — светът на психичната енергия. Все още не осъзнаваме нейната сила и роля. Смятам, че психоенергийната бариера на сомати-пещерите засега е непреодолима.
Валери Лобанков — специалист по физика на полетата, е на мнение, че бариерата въздейства чрез пренасочване на торзионните полета на човешката душа в негативна посока. Ще напомня, че лошите мисли
