правомощията и функциите на държавните органи и власти, в едноличната власт, тиранията и абсолютизма на Милош.
Султанският хатишериф от 1830 г. предписва сръбският княз да управлява с помощта на един несменяем съвет от сръбски първенци (старейшини). Милош обаче не желае да дели властта с никого и не бърза да създава такъв съвет. Неговото разбиране е, че и да се създаде и когато се създаде подобен съвет, той трябва да има само административни, но не и законодателни и политически функции. Князът създава една „законодателна комисия“ от хора непрофесионалисти, а и се меси в нейната работа. През 1834 г. са създадени и 5 попечителства (министерства), но попечителите получават административни функции, а Милош продължава да управлява с наредби, укази и наставления. Сърбия получава и ново административно деление — нахиите изчезват и са образувани околии, окръзи и области (сердарства). Заедно с това изчезват кнезовете — единствено Милош е кнез, но вече се титулува княз. Всъщност осъществява се централизация на властта, местните управи са напълно подчинени на Милош и зависими от него, тяхната задача е само да се грижат за поддържането на реда в съответните райони.
Администрацията на Княжество Сърбия по времето но Милош още е незначителна — 672 души през 1839 г., от които 201 в полицията, всички кой повече, кой по-малко корумпирани. На върха на пирамидата е самият княз, за кратко време натрупал огромно състояние: собственост върху част от конфискуваните земи на прогонени мюсюлмани, ангариен труд на селяните в именията му, огромни стада свине, монопол върху износа на животни и продажбата на сол, присвояване на приходи от данъци, такси и мита плюс големи имения и 17 села във Влахия.
Борба за конституция
И след 1830 г. Сърбия си остава селска страна с преобладаващо дребностоко-во селско стопанство. Главен отрасъл на народното стопанство продължава да е скотовъдството, преди всичко отглеждането на свине. И земеделието, и скотовъдството са на твърде ниско ниво. Премахването на тимарско-спахийската система и развитието на стоково-паричните отношения водят към разпадане на патриархалната задруга, разслояване и диференциация на сръбското общество. Появяват се богати хора — търговци, земевладелци, чиновници в администрацията на Милош, т.нар. великаши, които образуват върхушката на сръбското общество. Така че след ликвидирането на тимарско-спахийската система в Сърбия възниква ново противоречие — между основната маса от селячество и великашите. Това противоречие се засилва и поради абсолютизма на Милош.
От друга страна, великашите не са доволни от режима на Милош. Както свидетелства Вук Караджич, „от днешното управление на Ваша Светлост“ в Сърбия „никой не е доволен, тъй като никой не е сигурен за своя живот, имот и чест“. Суровите мерки на Милош срещу възможните претенденти за властта не премахват противоречията в лагера на върхушката относно управлението. През 30-те години вече съществува силна опозиция срещу режима на Милош. Великашите са недоволни от всесилието на върховния княз и се стремят да ограничат неговата власт. Те действат под лозунга за конституция (устав) и получават прозвището уставобранители. Най-видни между тях са Тома Вучич Перишич и Аврам Петрониевич. Те искат ограничаване на властта на княза, гарантиране на частната собственост, свободата на търговията, правна гаранция на личността и имуществата на гражданите, регламентиране на положението на чиновниците и пр.
През 1835 г. уставобранителите вдигат бунт срещу режима на Милош: разбунтувалите се няколко хиляди селяни от Ягодинска, Крушевачка и Крагуевачка нахия идват в Крагуевац. Начело на движението е расинският сердар Милета Радойкович.
Присъединяват се и други видни уставобранители — Аврам Петрониевич, Милислав Здравкович, Ранко Майсторович. С бунта е съгласен и братът на Милош — Йеврем Обренович. Тома Вучич Перишич обаче отказва да се присъедини. Нещо повече, той води преговори с Милета Радойкович и постига споразумение за прекратяване на бунта. Предвижда се селяните мирно да се приберат по домовете си, а след това да се свика сръбска Народна скупщина, която да се занимае с основните въпроси на сръбското общество — конституция, данъци, народни права и т.н. Милош приема това споразумение и допуска през февруари 1835 г. да се събере Народна скупщина в Крагуевац на ден Сретене Господне. Тази скупщина приема нова конституция (т. нар. Сретенски устав), подготвена от Димитрие Давидович, журналист, съветник и министър на княз Милош. Конституцията прокламира принципа за разделение на властите — законодателна, изпълнителна и съдебна. Три са институциите, които трябва да осъществяват първите две власти: 1. Несменяем Държавен съвет, съставен от 6 министри и неопределен брой съветници. Той е законодателно тяло, а министрите са от неговия състав; 2. Наследствен княз като втори законодателен фактор, който има ограничено право на вето — ако Държавният съвет три пъти поред приема едно и също решение, князът е длъжен да го потвърди. Министрите се — отчитат пред княза и пред Държавния съвет. Законодателна инициатива имат министрите; 3. Народна скупщина. Състои се от 100 души, избирани от народа, свиква се веднъж годишно, няма законодателна власт, но приема бюджета на страната и определя данъците — без нейно одобрение данъци не могат да се налагат. Всеки данък се определя само за една година. Освен това скупщината изслушва молби и жалби на населението и взема съответни решения.
Съдебната власт се осъществява от независими съдии. Провъзгласява се равноправие на гражданите, неприкосновеност на имотите, несменяемост на чиновниците и т.н. Както се вижда, приета е една модерна за онова време конституция, която отслабва връзката на Сърбия с нейния сюзерен — Османската империя, и слага преграда пред абсолютизма на княза. Тъкмо за това тя е посрещната неприязнено не само от Милош, но и от Турция, Русия, Австрия. Един месец след нейното обявяване тя е отменена, което още повече изостря отношенията между Милош и уставобранителите. Князът напълно скъсва връзките си с повечето от великашите, ограничава свободата на търговията, налага нови такси и данъци, меси се в работите на съдебните органи, управлението му все повече става полицейско. Освен това Милош се отдалечава и от Русия, като търси подкрепата на английския консул в Белград.
Опозицията от своя страна критикува режима на Милош и обещава намаляване на данъците, премахване на пречките за свободна търговия, въвеждане на ред в разглеждането на съдебни дела и пр. С това уставобранителите увличат и част от селячеството на своя страна. Противоречието селяни — великаши обаче си остава, тъй като великашите продължават да се обогатяват за сметка на селската неволя, те събират държавните данъци, техните частни имения селяните обработват ангария (т.нар. кулук). Известно влияние в случая има и пропагандата на Милош, която изтъква, че уставобранителите искат олигархически режим — създаване на доживотен съвет, който да се постави над всички, в това число и над княза.
В действителност уставобранителското движение си остава великашко. То обаче получава подкрепата на Портата, а от 1837 г. и на Русия и Австрия. В крайна сметка Милош е принуден да се съгласи с учредяването на една смесена комисия от представители на режима и на опозицията, която в съгласие с Портата като върховен сюзерен на Сърбия да изработи конституция на страната. През декември 1838 г. султанът в съгласие с Русия утвърждава такава конституция, известна под името „турска“. Тази конституция напълно игнорира Народната скупщина. Носители на върховната власт според нея са князът и един Държавен съвет. Съветът се състои от 17 несменяеми членове, назначени от княза измежду сръбските първенци. Законодателната власт принадлежи на съвета и на княза заедно. Изпълнителната власт се осъществява от княза и министрите. Никой не може да бъде министър, ако не е съветник, а и никой не може да стане съветник, без да е предложен предварително от Държавния съвет. Всъщност властта се съсредоточава в този олигархичен съвет от 17 души, от него зависи цялата държавна администрация, включително и министрите, той назначава чиновниците, приема бюджетите и т.н.
Освен това „турската“ конституция узаконява ликвидирането на тимарско-спахийската система, отменя ангарията на селяните в полза на чиновниците, провъзгласява свобода на личността и гаранция на имотите, независимост на съдилищата от изпълнителната власт и пр. Наред с това тя ограничава властта на княза в полза на Портата: самата конституция не може да се изменя без съгласието на султана, членовете на Държавния съвет могат да се сменят само с негово съгласие. Всъщност тази конституция е своего рода споразумение между Портата, Русия и уставобранителите. И всеки получава по нещо: уставобранителите — влизане в управлението на Сърбия; Портата — Сърбия с по-малка автономия, отколкото по Одринския мир от 1829 г. и султанския хатишериф от 1830 г.; Русия — срещу опитите на Милош и Англия за промяна на
