развитието на светското образование, просветното дело, науката и изкуството. Австрийската империя е държава на просветния абсолютизъм, а Османската — държава на султанския абсолютизъм, едната е Европа, другата — Ориент, в едната дискриминация по отношение на част от населението се осъществява на религиозна основа, в другата — на народностна и социалнокласова основа, и в двете се осъществяват реформи, но разликата във времето между тях е равна на цяло едно столетие, и т.н.
Онова, което дава преднина на Австрийската империя пред Османската, е своевременното реагиране на настъпващите промени, своевременното реформиране на тази империя. Мария Терезия (1740–1780 г.) и Йосиф II (1780–1790 г.) осъществяват реформи, които засягат цялата държава и до известна степен я обновяват. Целта е да се премахнат или притъпят вътрешните антагонизми, да се постигне административно-политическа централизация на властта, да се ограничи влиянието на църквата, да се развият просветата, търговията и манифактурата, да се въведе по-добър ред в данъчната система, в крайна сметка — да се засили империята икономически, политически и военно според модерните за онова време идеи на просветния абсолютизъм. Става дума всъщност за следното:
Аграрни отношения — облагане на едрите земевладелци с данъци и даване лична свобода на селяните. Селянинът не става собственик на земята, която обработва, но феодалът не може да го прогони от нея. Селянинът е свободен да избира местожителството си, да се залавя за търговия и занаяти, да посещава училища и пр. Ангарията на селяните в полза на феодалите (тлака) се заменя с точно фиксирани парични плащания. Осъществява се преброяване на населението и се води статистика на имотите, ограничават се своеволията и насилията на феодалите, определя се големината на земеделския участък на селянина и неговите задължения.
Търговска и стопанска дейност — премахват се феодалните ограничения за пътуване и размяна на стоки, въвеждат се единна парична система и единна митническа тарифа, строят се пътища, които свързват Подунавието с Адриатика, насърчава се развитието на търговията и занаятите, отварят се рудници и корабостроителници, създава се „Ориентална компания“ за бизнес в Изтока и пр.
Военна област — премахват се привилегиите на феодалите във военното дело, вече не само те и техните потомци могат да правят военна кариера, това право и възможност получава всеки поданик на императора. Осъществява се реорганизацията на Военната граница. Нейната хърватска част се дели на регименти, а те от своя страна на батальони, компании и общини, местното самоуправление се премахва и се замества с централизирана военноадминистративна власт, действат строги военни съдилища, офицерите получават високи заплати и привилегии, а немският език става задължителен. Сръбската част на границата пък се дели на Потиски дистрикт със седалище в Бечей и Великокикиндски дистрикт със седалище в Кикинда. Извършва се разграничаване между гражданското и военното управление в Славония и Срем. Навсякъде се съкращава местното самоуправление за сметка на централизацията на властта и военната дисциплина.
Църковно-религиозни отношения — издава се „Патент на толерантността“ (1781 г.), по силата на който различните вероизповедания в империята са в положение на равнопоставеност. Църквата се подчинява на държавата, описва се църковното имущество, ограничават се приходите на висшето духовенство, предоставят се църковни имоти за просветни и културни нужди, регулират се различни църковни въпроси (пости, празници, такси и пр.) и т.н.
Просветно дело — създава се т.нар. Терезианум — елитно училище за подготовка на високообразовани и предани на династията на Хабсбургите хора, училищата стават държавни и разпространяват светска просвета, насърчава се проникването на идеите на европейското Просвещение, отварят се професионални и технически училища, функционират университети и академии, основават се издателства, издават се списания, възникват научни дружества и т.н.
Съдебна система — започва унификация на съдебното дело и правото. Създава се Висша съдебна камара като ръководен орган на съдопроизводството. Забраняват се изтезанията на обвиняемите по време на следствието, прекратява се съдебното преследване на вещици.
Управленска система — целта на реформената дейност на Мария Терезия и Йосиф II е да се превърне империята от своеобразна федерация на слабо свързани помежду си феодалносъсловни провинции в единна централизирана държава. Остава все пак делението на общата държава на австрийска и унгарска част. Към австрийската част се числят наследствените територии на Хабсбургите, както и Чехия, Словения и Военната граница, а към унгарската — всичко останало, в това число „Триединното кралство Хърватия, Далмация и Славония“.
Вътрешното управление на австрийската част на империята се предава в компетенция на специална висша държавна институция, наречена „Обединена дворска канцелария“, която функционира от 1761 г. до 1848 г. Създават се освен това още два други висши държавни органа — Дворска финансова камара и Държавен съвет. Местните автономни органи на самоуправление навсякъде губят предишното си значение, като се заменят с административно-бюрократичен апарат, подчинен на централната власт. Политиката на централизация на държавата се съчетава с политика на нейната германизация — немският език става официален език за австрийската част на империята, а тези от чиновниците, които не го знаят, се задължават в определен срок да го научат.
В унгарската част на империята най-висша власт е унгарският „Наместнически съвет“. През 1790 г. Виенският двор признава Унгария за „свободна държава“ в рамките на общата империя. Част от тази „свободна държава“ е и Хърватия. Тя още има свой Бан, но той е само посредник между унгарската висша власт в лицето на унгарския Наместнически съвет и Хърватия. Унгарските управляващи среди, също както и техните колеги от Виена, се стремят да хомогенизират унгарската част на империята чрез поунгарчване на нейното неунгарско население. И следват усилия за налагане на унгарски език като задължителен за поданиците на унгарската корона.
Понемчване и поунгарчване от днес за утре, разбира се, не става. Напротив, опитите на властите от Виена и Будапеща в тази насока само противопоставят народите едни на други и увеличават вътрешните антагонизми в империята. Освен това поради съпротива на феодалната аристокрация и католическата църква много от реформите на Йосиф II биват изоставени, но и много от тях влизат в сила и се изпълняват. От особено значение за оцеляване и укрепване на империята, за нейния икономически и културен напредък е налагането на централната власт над феодалния партикуларизъм. Още по-голямо значение в случая има увеличаването на нейната стопанска и военна мощ предвид възникналата в края на XVIII век сериозна опасност в лицето на Наполеонова Франция от запад.
Хабсбургската монархия през първата половина на XIX век. Режимът на Метерних
Австро-руско-турската война от 1788–1791 г. е последната война, която Хабсбургската монархия води с Османската империя. През следващите повече от две десетилетия тя е в смъртна хватка с Наполеонова Франция и търпи поражение след поражение. В резултат на това Хабсбургите временно губят много свои владения на запад, в това число Италия, Словения, голяма част от Хърватия с Далмация, а също и част от Военната граница. В крайна сметка Европа в лицето на Англия, Австрия, Прусия и Русия надделява над Наполеон, Виенският конгрес (1815 г.) възстановява европейското „равновесие“, а Хабсбургите отново господстват над Словения, Хърватия, Военната граница, Далмация и Дубровник.
След Виенския конгрес на границите на Хабсбургската монархия се установява мир, който трае повече от три десетилетия. През това време империята е в „Свещен съюз“ с Русия и Прусия, чиято цел е запазването на санкционираното от Виенския конгрес в Европа статукво. Налага се принципът на легитимизма, засилва се влиянието на католическата църква, главна „опасност“ за европейските монарси и техните поддръжници, консерватори и реакционери, са свободомислието, либерализмът и революцията. Един от основните стълбове на тази политика е Виенският двор, а първа фигура край императора там е княз Клеменс Метерних, външен министър на империята от 1809 г. до 1848 г. През 1821 г. той става и канцлер „на императорския дом, двор и държава“.
Консервиране на установеното положение не е цел само на външната политика на империята. Такава е и нейната вътрешна политика — никакви промени, никакви освободителни движения, никакви нови идеи, никакъв либерализъм, всесилна полиция, строга цензура, управление чрез наредби и декрети, постоянен надзор над местни органи и власти — това са някои от основните характеристики на Метерниховия режим. Опора на този абсолютистки реакционен режим стават едрите земевладелци, дворяните, католическата църква и силовите органи на държавата. Поддръжка на режима предоставя и унгарското дворянство, срещу
