Без да си прави труда да обяснява, че няма работа там, тя тръгна към задната част на къщата, за да потърси единствената работа, която наистина можеше да върши, и отиде в кухнята.
Главният градинар я проследи с поглед, хвърли лопатката си на земята и отиде да намери Нортръп.
Без да я забележат, Виктория застана в кухнята, където осем слуги приготвяха обяд, състоящ се от осем блюда, гарнирани с пресни зеленчуци, подправки, хрупкав прясно изпечен хляб и няколко ордьовъра. Обезсърчена от последните си два опита да свърши нещо полезно, девойката наблюдава работата на слугите, докато се увери напълно, че може да се справи със задачата. След това се приближи до енергичния френски главен готвач.
— Бих искала да помогна — твърдо заяви тя.
— No! — извика той. Явно подведен от ежедневната й черна рокля, той я сметна за една от слугините. — Вън! Вън! Върви да си гледаш работата!
Виктория се натъжи много от това, че се отнасяха с нея като с безполезна глупачка. Много любезно, но твърдо заяви:
— Мога да ви бъда полезна. От начина, по който всички работят, се вижда, че имате нужда от помощ.
Главният готвач я погледна готов да избухне всеки момент.
— Не сте обучена — гръмко отвърна той. — Вън! Когато на Андре му потрябва помощ, ще я поиска и ще извърши обучението!
— Няма нищо сложно в това да се направи едно ястие, мосю — раздразнено посочи Виктория, после продължи с ведър, спокоен тон: — Трябва да се нарежат зеленчуците на тази маса… — посочи масата до себе си — и да се пуснат в онази тенджера.
Странен звук, подобен на задушаване, се изтръгна от втрещения мъж, преди да разкъса престилката си.
— След пет минути — изкрещя той — ще ви изхвърлят от тази къща!
В ужасната тишина, която настъпи след излизането му.
Виктория се обърна към останалите слуги, които я гледаха вкаменени от ужас. В очите им се отразяваше всичко — от съчувствие до забавление.
— Господи, момиче — каза една жена на средна възраст и избърса брашнените си ръце в престилката, — кой зъл дух те облада, та го ядоса така? Ще те изхвърли.
Като се изключи малката прислужница Рут, която се грижеше за стаята на Виктория, това бе единственият приятелски глас, който чуваше. За съжаление се чувстваше толкова нещастна от това, че създава само неприятности в желанието си да бъде полезна, че съчувствието на жената едва не я разплака.
— Не че не си права — продължи жената и нежно я погали по рамото, — че е лесно да се приготви ястие. Всеки от нас може да се справи и без Андре, но негова светлост иска най-доброто, а Андре е най- добрият главен готвач в страната. Можеш да си събереш нещата. Напълно сигурно е, че до час ще напуснеш къщата.
Виктория едва намери сили да отвърне:
— Тук съм на гости. Не съм от прислугата… мислех, че госпожа Нортръп ви е казала.
— Не, госпожице, не ни е казала. Не е позволено на прислугата да обсъжда господарите. Госпожа Нортръп е последната, която ще го направи. Тя е роднина на господин Нортръп, иконома. Знаех, че имаме гост в къщата, но… — Погледна износената рокля на Виктория и момичето се изчерви. — Да ви направя ли нещо за ядене?
— Не, но… бих искала да направя нещо за зъба на господин О’Мейли. Знам една смес, която може да намали болката. Съставките й се прости.
Жената, която се представи като госпожа Крейдък, й показа къде да намери съставките, които й трябваха, и тя се залови за работа. Очакваше „негова светлост“ всеки момент да влезе в кухнята и да я унижи пред всички.
Джейсън тъкмо бе започнал отново да диктува писмото, когато Нортръп почука на вратата на кабинета му.
— Да — нервно отвърна маркизът, когато икономът застана пред него. — Този път какво има?
Икономът прочисти гърлото си:
— Отново става дума за госпожица Сийтън, милорд. Тя… а… опитала се е да помогне на главния градинар в засаждането на цветята. Той по погрешка я взел за прислужница. Тъй като го осведомих, че тя не е прислужница, се пита дали не сте недоволен от работата му и сте я изпратили да…
— Кажи на градинаря да се върне към работата си. След това кажи на госпожица Сийтън да не му се меси. А ти — сурово добави милордът — не ми пречи. Имам работа. — Джейсън се обърна към секретаря си, слаб мъж с очила, и отсече: — Докъде бяхме стигнали, Бенджамин?
— Писмото до вашия човек в Делхи, милорд.
Джейсън успя да продиктува два реда, когато пред вратата му настъпи оживление и главният готвач тромаво влезе в кабинета, последван от Нортръп, който се опитваше да застане пред французина.
— Или тя си отива, или аз! — гръмовито заяви Андре и застана до бюрото на господаря. — Няма да пусна тази червенокоса слугиня в кухнята си!
Със заплашително спокойствие милордът остави перото и погледна към почервенялото лице на главния готвач.
— Какво казахте?
— Казах, че не позволявам…
— Вън — тихо изрече Джейсън. Кръглото лице на главния готвач пребледня.
— Oui — бързо отвърна французинът и отстъпи назад. — Ще се върна в кухнята…
— Вън от къщата ми — безмилостно заяви Джейсън. — И от имението ми! Веднага!
След това негова светлост скочи на крака, мина покрай обления в пот готвач и тръгна към кухнята.
Всички в кухнята подскочиха и се обърнаха при сърдитите му думи.
— Кой от вас може да готви? — попита той. Виктория реши, че главният готвач е напуснал заради нея. Ужасена, понечи да излезе напред, но заплашителният поглед на Джейсън я накара да се спре. Той огледа останалите. — Да не искате да ми кажете, че никой не може да готви?
Госпожа Крейдък се поколеба и пристъпи пред другите:
— Аз мога, милорд. Той кимна отсечено.
— Добре. Ти си главната готвачка.
За в бъдеще разреждайте тези гъсти френски сосове, които бях принуден да ям. — Обърна ледения си поглед към Виктория. — Вие — нареди й — стойте далеч от обора и оставете градинарството на градинарите и готвенето на готвачите.
След това си тръгна. Слугите се обърнаха към Виктория. На лицата им бе изписана смесица от ужас и срамежлива благодарност. Твърде засрамена от неприятностите, които бе създала, за да срещне погледите им, тя сведе глава и започна да бърка сместа за господин О’Мейли.
— Да се захващаме за работа — бодро изрече госпожа Крейдък. — Трябва да докажем на негова светлост, че можем да се справим прекрасно и без Андре да ни удря плесници, и да ни пляска през ръцете.
Виктория вдигна глава. Тя смутено погледна госпожа Крейдък.
— Той е избухлив тиранин — потвърди жената. — Дълбоко сме ви благодарни, че се отървахме от него.
Като се изключи денят, в който загинаха родителите й, Виктория не си спомняше друг по-ужасен от днешния. Взе купата с лапата, която баща й я бе научил да прави, и излезе.
Тъй като не успя да намери О’Мейли, тръгна да търси Нортръп, който точно в този момент излизаше от стая, по чиито стени бяха подредени множество книги. През открехнатите врати тя забеляза Джейсън, седнал зад бюрото си с писмо в ръка, да говори на мъж с очила, който седеше срещу него.
— Господин Нортръп — тихо каза момичето и му подаде купата. — Бихте ли дали това на господин О’Мейли? Кажете му да налага зъба си и да я дъвче по няколко пъти на ден. Ще намали болката и отока.
Вниманието на Джейсън отново бе отвлечено от гласове пред вратата на кабинета му. Той хвърли на
