— Лондон! Но защо? Защо трябва да бързаме?
— Искам да е далеч от Уейкфийлд и да не нося отговорност за нея. Заведи я в Лондон и й намери съпруг. Сезонът започва след две седмици.
Чарлз пребледня:
— Мисля, че ми дължиш обяснение за това свое внезапно решение.
— Вече ги го дадох. Искам да напусне имението и да не нося отговорност за нея.
— Не е толкова просто — отчаяно запротестира херцогът. — Не мога да пусна обява във вестника, че й търся съпруг. Трябва да го направим както трябва — като я представим в обществото.
— Тогава я заведи там и се залавяй за работа!
Чарлз прокара ръка през прошарената си коса, поклати глава и се опита да го разубеди:
— Къщата ми не е удобна за приеми…
— Използвай моята — прекъсна го младият мъж. — Тогава ти няма да можеш да оставаш там — възрази Чарлз, чудейки се как да попречи на плановете на сина си. — Ако останеш, всички ще решат, че Виктория е поредното ти завоевание. Фактът, че си сгоден за нея, няма да има никакво значение.
— Когато съм в града, ще отсядам в твоята къща — рязко отвърна Джейсън. — Вземи прислугата ми от Уейкфийлд Парк с теб. Могат да подготвят прием с еднодневно предизвестие. Правили са го.
— Ами роклите и гаранциите при „Алмак“…
— Нареди Флоси Уилсън да заведе Виктория при мадам Дюмос и да й каже, че искам най-доброто за Виктория. Веднага. Флоси знае как да уреди гаранциите при „Алмак“. Нещо друго?
— Нещо друго? — избухна баща му. — Като начало Дюмос е толкова известна, че дори аз съм чувал за нея. Така че няма да има време да ушие дрехите на Виктория, особено след като сезонът почти е започнал.
— Предай на Дюмос, че съм казал да използва собствената и преценка за гардероба на Виктория и да не пести средства. Червената коса на Виктория и дребният й ръст ще бъдат предизвикателство за нея. Ще я облече така, че ще засенчи всяка превзета блондинка и грациозна брюнетка в Лондон. Мадам Дюмос ще го направи дори ако трябва да не спи следващите две седмици и след това ще ми вземе двойно над обичайната си безбожна цена. Правил съм го и друг път. А сега, след като всичко е уредено, отивам да свърша малко работа.
Чарлз въздъхна дълбоко:
— Много добре, но ще тръгнем след три дни, не след един. Това ще ми даде време да предупредя Флоси Уилсън да се присъедини към нас в Лондон. Като неженен мъж не мога да живея в една и съща къща с Виктория без присъствието на придружителка. Особено в Лондон. Изпрати прислугата си, а да подготви къщата, а аз ще изпратя известие до Флоси да дойде в Лондон вдругиден. Сега искам да те помоля за една слуга.
— Каква?
— Не искам никой да научава, че годежът ти с Виктория е анулиран. Не веднага.
— Защо? — нетърпеливо попита Джейсън.
— Първо, ако членовете на обществото вярват, че Виктория вече сгодена за теб, няма да я наблюдават толкова внимателно. Ще може да се движи малко по-свободно и да огледа джентълмените, докато е свободна, преди да реши на кого да спре.
Като видя, че синът му е готов да спори, Чарлз бързо добави:
— Ще бъде много по-харесвана и много по-желана, ако лондонските контета вярват, че е получила предложение от теб. Само помисли. Всички заможни ергени в Лондон ще помислят, че тя наистина е специална, щом искаш да се ожениш за нея. От друга страна, ако разберат, че си я отхвърлил, ще се двоумят.
— „Приятелката“ ти лейди Кърби вече е казала на всички, че годежът е анулиран — отбеляза Джейсън.
Чарлз отхвърли думите ми с пренебрежително махване на ръката.
— Никой няма да обърне внимание на Кърби, ако ти кажеш обратното, когато отидеш в Лондон.
— Добре — отвърна младият мъж, готов да се съгласи с всичко само и само да ожени Виктория. — Заведи я в Лондон и я представи. Аз ще осигуря подходяща зестра. Дай няколко бала и покани всички франтове от Европа. Аз лично ще присъствам на дебюта й — хапливо добави. — И ще остана в Лондон, за да поговоря с евентуалните кандидати. Едва ли ще бъде трудно да се намери някой, който да ни освободи от присъствието й.
Джейсън беше толкова доволен, че е разрешил проблема с Виктория, и дори не се замисли над противоречивите аргументи на Чарлз за запазването на годежа.
Виктория влезе в библиотеката точно когато Джейсън излизаше от нея. Тя му се усмихна и се приближи към Чарлз.
— Готов ли си за вечерната ни игра на дама, чичо Чарлз?
— Какво? — разсеяно попита той. — Да, разбира се, скъпа моя. Цял ден с нетърпение очаквам момента, в който ще седнем да поиграем. — Те се настаниха от двете страни на дъската за дама.
Докато Виктория поставяше дванайсетте си бели пула на дванайсетте черни квадратчета от нейната страна, тайно хвърли замислен поглед към високия, елегантен, прошарен мъж срещу себе си, когото бързо обикваше като истински чичо. Тази вечер херцогът бе много елегантен с добре скроеното тъмно сако. Спомените им от детството го бяха разсмивали от сърце и той дори сам разказа няколко от своето, но сега изглеждаше замислен и разтревожен.
— Добре ли си, чичо Чарлз? — попита момичето, изучавайки лицето му, докато той поставяше дванайсетте си черни пула на черните полета от неговата страна.
— Да, разбира се — успокои я той. Но за първите пет минути от играта Виктория прескочи три от пуловете му и ги взе.
— Явно не мога да се съсредоточа в играта — призна той.
— Тогава да поговорим — предложи тя.
Херцогът се съгласи и се усмихна с облекчение. Виктория се опита да разбере какво го безпокои. Баща й смяташе, че хората трябва да споделят онова, което ги тревожи — особено хора със слаби сърца, защото по този начин намаляват вътрешното напрежение, което може да причини сърдечен удар. Виктория си спомни, че Джейсън беше с Чарлз точно преди тя да влезе в библиотеката и сметна, че това е най-вероятната причина за притесненията на негово сиятелство.
— Добре ли прекара вечерята? — започна тя с престорена небрежност.
— Невероятно — отвърна херцогът с вид на човек, който говори искрено.
— Според теб Джейсън доволен ли е от вечерята?
— Мили Боже, да! Много. Защо питаш?
— Направи ми впечатление, че той не разказа нищо за детството си.
Чарлз отмести поглед от нея.
— Може би не се е сетил за никаква забавна история.
Виктория не обърна внимание на думите му, тъй като търсеше начин да насочи разговора към него.
— Мислех, че може нещо, което съм казала или направила, да не му е харесало и да го е споделил с теб.
Чарлз отново я погледна.
— За мен ли се притесняваш, скъпа моя? Искаш да знаеш дали нещо ме тревожи?
Виктория се засмя:
— Толкова ли съм прозрачна?
Херцогът сложи ръка върху нейната и я стисна.
— Не си прозрачна, Виктория. Чудесна си. Интересуваш се от хората. Като те погледна, виждам надежда за света. Въпреки болката, която си преживяла през последните месеци, забелязваш кога един стар човек е уморен и му обръщаш внимание.
— Ти изобщо не си стар — възрази тя.
— Понякога се чувствам много по-стар отколкото съм. Тази вечер се чувствам така. Но ти ме развесели. Мога ли да ти кажа нещо?
— Разбира се.
