— Някога исках да имам дъщеря. Представях си я точно като теб.
Гърлото й се стегна, а херцогът тихо продължи:
— Понякога те гледам, когато се разхождаш из градината или говориш с прислугата, и сърцето ми се изпълва с гордост. Знам, че може да ти се стори странно, тъй като нямам никаква заслуга за това, което представляваш, но изпитвам истинска гордост. Иде ми да изкрещя на циниците в целия свят: „Погледнете я. Тя е енергична, смела и красива. Когато Господ е създавал първата жена, е мислил за нея. Тя ще се бори за убежденията си, ще се защитава, когато е онеправдана, ще приеме извинението за това онеправдаване и ще прости.“ Знам, че вече много пъти си простила на Джейсън за отношението му към теб. Мисля си такива неща и след това се питам какво мога да ти дам, за да ти покажа колко те обичам? Какъв подарък прави човек на богиня!
На Виктория й се стори, че видя в очите му да проблясват сълзи.
— Хайде, стига! — каза Чарлз, засмя се и силно стисна ръката й. — След малко и двамата ще ревнем над дъската за дама. След като отговорих на твоя въпрос, ще отговориш ли на един мой? Какво мислиш за Джейсън?
Тя се усмихна нервно.
— Той е много щедър към мен — предпазливо започна.
— Не това имах предвид. Исках да знам какво мислиш лично за него. Кажи ми истината.
— Не разбирам защо ме питаш.
— Добре. Ще бъда по-конкретен. Намираш ли го за привлекателен?
Виктория потисна изненадата си и смеха, които предизвика въпросът му.
— Повечето жени смятат, че е изключително привлекателен — подхвърли бащата и гордо се усмихна. — А ти?
Момичето кимна и се опита да не показва смущението си.
— Добре, добре. А би ли се съгласила, че е много… а… мъжествен?
Виктория си припомни целувката при потока и силно се черви.
— Виждам, че мислиш така — продължи Чарлз и се засмя, тълкувайки погрешно причината за изчервяването й. — Отлично. А сега ще ти кажа една тайна: Джейсън е един от най-хубавите мъже, които познаваш и изобщо ще познаваш, Животът му не е бил розов, но е намерил сили да продължи напред, понеже има невероятна воля. Леонардо да Винчи е казал: „Колкото по-голяма е душата на човек, толкова по-силно обича.“ Тези думи винаги са ми напомняли за Джейсън. Той усеща нещата много дълбоко, но рядко го показва. И понеже е толкова силен, рядко среща съпротива от страна а другите и никога от младите дами. Това е причината, поради която понякога може да ти се струва малко… а… като диктатор.
Виктория не се сдържа и попита:
— В какъв смисъл животът му не е бил розов?
— Джейсън е човекът, който трябва да ти разкаже за живота си. Аз нямам право да го правя. Някой ден ще ти каже. Знам го. Но аз имам да ти кажа нещо друго. Джейсън реши да имаш лондонски сезон. С целия му блясък. Ще заминем за Лондон след три дни. Флоси Уилсън ще се присъедини към нас там и за оставащите две седмици до началото на сезона е те научи на всичко, което трябва да знаеш, за да се движиш в обществото. Ще останем в градската къща на Джейсън, която е много по-подходяща за забави от моята, а Джейсън ще отсяда в моята, когато е в града. Едно е тримата да сме едно тук, в уединението на провинцията, но това няма да може да продължи, щом отидем в Лондон.
Виктория нямаше ни най-малка представа какви са последиците от лондонския сезон, но внимателно изслуша описанието на баловете, вечеринките, театралните премиери и венецианските закуски, на които трябваше да присъства. Тя почти бе изпаднала в паника, когато Чарлз спомена, че и Каролайн Колингуд ще бъде в Лондон.
— Лейди Колингуд два пъти спомена, че се надява да отидеш в Лондон, за да продължите приятелството си и там. Това ще ти хареса, нали? — завърши Чарлз.
Виктория смяташе, че поне това ще й хареса, и си го призна, но се ужасяваше да напусне Уейкфийлд и да се изправи пред стотици непознати.
— След като уточнихме всичко това — завърши херцогът, отвори едно малко чекмедже в масата и извади от него колода карти, — искам да ми кажеш нещо. Когато приятелят ти Андрю те научи да играеш карти, случайно не те ли научи да играеш пикет?
Виктория кимна.
— Отлично. Да поиграем тогава.
Момичето с готовност се съгласи. Чарлз го погледна:
— Нали няма да лъжеш?
— За нищо на света.
Той бутна тестето към нея.
— Първо ми покажи как раздаваш отдолу. Ще сравним техниките си.
Виктория избухна в смях. Тя взе колодата за пикет и картите оживяха под пръстите й.
— Първо ще те излъжа, че тази вечер късметът е с теб — каза му, докато ловко раздаваше по две карти. Двамата получиха по дванайсет. Чарлз погледна ръката, която му бе дала. След това вдигна глава и изгледа момичето с възхищение.
— Четири попа. Бих заложил цялото си състояние на тази ръка.
— Ще загубиш — увери го Виктория с усмивка и свали картите си. — Имам четири аса.
— А сега да видим ти как раздаваш отдолу — предложи той.
И когато му показа, херцогът избухна в смях.
Играта на карти бе много забавна. Двамата се редуваха да раздават и всеки път получаваха невиждани печеливши ръце, а опитите им да се надлъжат ги забавляваха много.
Смеховете, които идваха от библиотеката, пречеха на Джейсън да се съсредоточи и той излезе от кабинета си, за да види какво става точно когато големият стенен часовник удари девет часа. Милордът завари Чарлз и Виктория да се превиват от смях, а на масата пред тях лежеше колода карти.
— Историите, които си разказвате, трябва да са още по-смешни от онези, с които се забавлявахте по време на вечеря — отбеляза Джейсън, пъхна ръце в джобовете си и изгледа двамата леко намръщено. — Чувам смеховете ви чак в кабинета си.
— Вината е моя — излъга баща му и лукаво намигна на момичето, докато ставаше. — Виктория искаше да играе пикет, а аз я разсейвам, като й разказвам вицове. Явно тази вечер не съм сериозен. Ще изиграеш ли няколко игри с нея?
Виктория очакваше Джейсън да откаже. Той изненадано погледна към Чарлз, но седна срещу нея. Херцогът застана зад стола на сина си и остана там, докато Виктория не го погледна. Той й отговори с поглед, който ясно казваше: „Победи го. Лъжи!“
— Ти ли предпочиташ да раздаваш, или аз? — невинно попита Виктория.
— Ти, разбира се — възпитано отвърна Джейсън.
Тя се погрижи да му създаде измамно чувство за сигурност и разбърка картите, без да показва никаква ловкост. След това започна да ги раздава. Джейсън погледна през рамо към Чарлз и го помоли за чаша коняк. После се облегна назад, пали пура и пое чашата, предложена му от херцога.
— Няма ли да си видиш картите? — попита Виктория. Захапал пурата между равните си бели зъби, Джейсън пъхна ръце в джобовете си и замислено погледна момичето.
— Обикновено предпочитам да получавам картите си от горната страна на тестето — провлачено отвърна той.
Виктория потисна смеха си и се опита да блъфира.
— Не знам за какво говориш.
Той предизвикателно вдигна вежда.
— Знаеш ли какво става с измамниците на карти?
Виктория облегна лакти на масичката, опря брадичка на дланите си и го погледна с засмените си сини очи.
— Не. Какво?
— Страната, която е била измамена, отправя предложение към страната, която с извършила измамата, и често се стига до дуел за уреждане на въпроса.
