— Не е ли удивително, че толкова лесно научих математика и химия от баща ми, а френският не ми се отдава? Може би не мога да го усвоя, защото ми се струва толкова безсмислено да го уча.
— Защо безсмислено?
— Защото Андрю ще дойде скоро да ме отведе у дома.
— Ще ми липсваш — каза замислено Каролайн. — За повечето приятелски връзки трябват години, за да добият лекотата и сигурността, с която ние вече общуваме. Кога точно мислиш, че твоят Андрю ще пристигне?
— Писах му седмица след смъртта на родителите ми — отвърна тя и разсеяно прибра измъкналия се кичур коса пол надиплената периферия на лимоновожълтата си шапчица. — Ще са необходими около шест седмици писмото да стигне до него, още толкова, докато той се върне у дома, и още четири — шест седмици, докато пристигне от Америка дотук. Това прави шестнайсет-осемнайсет седмици общо. Утре ще станат точно осемнайсет седмици, откакто му писах.
— Допускаш, че е получил първото ти писмо в Швейцария, но пощата до Европа не винаги е благонадеждна. Освен това представи си, че вече е заминал за Франция, където сама каза, че отива след това.
— Дадох на госпожа Бейнбридж — майката на Андрю — още едно писмо, което да изпрати до Франция, в случай че стане така — въздъхна Виктория. — Ако знаех, когато му писах тогава, че сега ще бъда в Англия, той можеше да остане в Европа и това щеше да улесни нещата. За съжаление нямах никаква представа и това, което му съобщих в първите писма, беше само че родителите ми са загинали при злополука. Сигурна съм, че е тръгнал за Америка веднага щом е научил.
— Тогава защо не е пристигнал, преди ти да тръгнеш за Англия?
— Вероятно не е имал достатъчно време. Предполагам, че е пристигнал седмица или две след моето заминаване.
Каролайн я изгледа замислено и нерешително попита:
— Виктория, каза ли на херцога на Атъртън, че си сигурна, че Андрю ще дойде за теб?
— Да, но той не ми вярва. Точно затова е твърдо решен да направя дебюта си в обществото този сезон.
— Но не е ли странно, че той иска двамата с лорд Филдинг да се преструвате на сгодени? Не искам да любопитствам — бързо се извини младата жена. — Ако предпочиташ да не го обсъждаш с мен, ще те разбера.
Виктория развълнувано поклати глава:
— Отдавна копнея да говоря с теб за това, но не исках да се възползвам от приятелството ни, обременявайки те с тревогите си.
— Аз ти споделих моите — отвърна Каролайн, — нали за това са приятелите — да споделят и да обсъждат проблемите си. Не можеш да си представиш колко хубаво и рядко срещано е да имаш приятел в това общество, човек, на когото можеш да се довериш.
Момичето се усмихна:
— В такъв случай… Чичо Чарлз казва, че причината, поради която той иска всички да повярват на годежа ми, е, че така ще мога да избегна евентуални „обвързвания“ и „усложнения“. Ако съм сгодена, казва той, ще мога да се наслаждавам на цялото вълнение на дебюта си, без да се чувствам притискана от кандидати за ръката ми или от обществото.
— В известен смисъл е прав — отбеляза Каролайн с леко объркано изражение на лицето, — но ще му струва много усилия да те предпази от настойчивите предложения на господата.
Виктория замислено се вгледа в лехите с нарциси край пътеката:
— Зная, и съм се замисляла за това. Чичо Чарлз е привързан към мен и понякога имам чувството, че все още се надява двамата с лорд Филдинг да се оженим, ако Андрю не дойде.
Гълъбовосивите очи на приятелката й се изпълниха с тревога:
— Мислиш ли, че има такава възможност?
— Не — отвърна Виктория и се усмихна.
Каролайн въздъхна с облекчение и се облегна на възглавниците на седалката:
— Чудесно. Бих се тревожила за теб, ако се омъжиш за лорд Филдинг.
— Защо?
— Ще ми се да не го бях споменавала — промърмори смутено младата жена, — но тъй като вече го сторих, мисля, че трябва да ти кажа. Ако твоят Андрю не дойде да те вземе, трябва да знаеш що за човек е лорд Филдинг. Има дворцови приеми, на които той не е съвсем добре дошъл…
— Защо?
— Преди четири години стана някакъв скандал. Не съм запозната с подробностите, тъй като тогава бях твърде млада, за да бъда посветена в скандалните клюки. Миналата седмица попитах съпруга си, но той е приятел на лорд Филдинг и не иска да говори за това. Каза, че всичко било пълна безсмислица, разпространявана от някаква злобна жена, и ми забрани да разпитвам други хора, защото отново щели да тръгнат слухове.
— Госпожица Флоси казва, че в обществото винаги се разпространяват някакви клюки, които в повечето случаи са пълна глупост — каза Виктория. — Каквото и да е, ще го науча през следващите четири седмици.
— Няма — предсказа категорично Каролайн. — Първо, ти си млада, неомъжена, затова никой няма да ти каже нищо, даже да не е особено скандално, от страх да не се почувстваш засегната или да изпаднеш в несвяст. Второ, хората одумват другите, но рядко разказват историите си на онези, които са засегнати. Тези приказки се разказват зад гърбовете на хората, които най-пряко са засегнати.
— Така пораженията са най-големи и вълнението най-силно — съгласи се Виктория. — Клюките не са нещо непознато и в Портидж, Ню Йорк, и обикновено и там са пълни глупости.
— Може би, но има и нещо друго, за което искам да те предупредя — продължи Каролайн с виновно изражение на лицето, но твърдо решена да предпази приятелката си. — Заради титлата и богатството си лорд Филдинг все още е много желан, а освен това дамите го намират и за много привлекателен. Поради тези три причини го преследват. Той обаче съвсем не се отнася добре с тях. Всъщност понякога направо се държал грубо. Виктория — с нескрит укор завърши тя, — лорд Филдинг не е джентълмен.
Изчака да види реакцията на приятелката си, но когато тя я погледна така, сякаш този недостатък в характера на лорд Филдинг едва ли има по-голямо значение от смачкано шалче около врата на някой господин, младата жена въздъхна и наведе глава:
— Мъжете се страхуват от него почти колкото и дамите не само за това, че е студен и надменен, но защото се носят слухове и за дуелите му в Индия. Казват, че е участвал в много и най-хладнокръвно е убивал противниците си. Казват, че е готов да предизвика всеки мъж на дуел при най-малкия повод.
— Не вярвам — прекъсна я Виктория, несъзнателно защипвайки Джейсън.
— Ти може би не, но другите вярват и се страхуват от него.
— В такъв случай отлъчват ли го от обществото?
— Точно обратното — умилкват му се. Никой не смее открито да го отлъчи.
Виктория недоверчиво я погледна:
— Със сигурност не всички, които го познават, се страхуват от него, нали?
— Почти всички. Робърт най-искрено го харесва и започва да се смее, когато кажа, че има нещо зловещо в лорд Филдинг. Но веднъж чух майката на Робърт да казва пред нейни приятелки, че лордът е порочен, че се възползва от жените и после ги отблъсква.
— Не може да е толкова лош. Сама каза, че е много желан.
— Всъщност смятан е за най-добрата партия в Англия.
— Видя ли! Ако хората наистина го мислеха за толкова ужасен, никоя млада дама, нито пък родителите й биха искали тя да се омъжи за него.
Каролайн се изсмя:
— Има жени, които за херцогска титла и огромно състояние биха се омъжили и за Синята брада!
Девойката тихичко се засмя, а приятелката й напълно се обърка и лицето й помръкна:
— Виктория, нима на теб не ти изглежда странен и страшен?
Тя внимателно обмисляше как да отговори, а през това време кочияшът обърна каретата назад към
