чувствата си към мен. Така и други ще могат да те ухажват и дори Чарлз не би могъл да възрази.
— Бих предпочела да кажа истината, че не сме сгодени.
— Не можеш. Ако някой от нас се откаже сега, толкова скоро след пристигането ти в Англия, ще последват неприятни коментари за това кой се е отказал и защо.
Виктория си спомни как Каролайн описа отношението на обществото към Джейсън и веднага се досети какво щяха да си помислят хората, ако се откаже от годежа, затова беше по-добре да продължат да се преструват. За нищо на света не би му се отплатила за добротата и щедростта му към нея, допускайки някой да си помисли, че не се е омъжила за него, защото го е сметнала за отблъскващ или страшен.
— Добре. Ще казвам, че нещата между нас все още не са съвсем ясни.
— Добро момиче — каза той. — Чарлз вече преживя един почти фатален сърдечен удар, а сърцето му е слабо. Не искам да го тревожа излишно, тъй като е твърдо решен да те види сполучливо омъжена.
— Но какво ще стане с него, когато Андрю дойде да ме отведе у дома? — попита тя с разширени от тревога очи. — И какво ще си помислят хората тук, когато те отхвърля, за да се омъжа за Андрю?
Весели пламъчета заиграха в очите на Джейсън заради изразите, които Виктория използваше:
— Ако това стане, ще обясним, че спазваш стар годеж, уреден от баща ти. В Англия се смята за дълг на всяка дъщеря да се омъжи според желанието на семейството й, така че всички ще проявят разбиране. На Чарлз ще му липсваш, но ако знае, че си щастлива, ще го понесе по-леко. Аз все пак мисля, че това няма да се случи. Той ми разказа за Бейнбридж и аз съм напълно съгласен с него, че той най-вероятно е безволев мъж, изцяло подвластен на овдовялата си майка. Без твоето присъствие в Америка, което да му вдъхва кураж и решителност, той едва ли ще се осмели да се противопостави на майка си и да те последва.
— За Бога! — възмути се Виктория, разгневена от това колко погрешна беше представата на Джейсън за Андрю.
— Не съм приключил — прекъсна я Филдинг. — Очевидно баща ти не е бил особено въодушевен от идеята за вашия брак — настоявал е да се разделите, за да изпитате чувствата си един към друг, при положение, че се познавате откакто се помните. Затова, ако все пак застане на прага на моя дом, ще трябва да спечели моето одобрение, за да ти разреша да се омъжиш за него и да се върнеш в Америка.
Виктория се разкъсваше между гнева и желанието си да се изсмее.
— Как е възможно! — възкликна тя напълно объркана. — Та ти никога не си го срещал, а вече си решил що за човек е! И сега казваш, че не мога да замина с него без твоето разрешение; ти, който едва не ме изхвърли в деня, когато пристигнах в Уейкфийлд!
Всичко беше толкова абсурдно, че тя се засмя:
— Ти ме смайваш — никога не знам какво ще кажеш или ще направиш в следващия миг. Когато ти си замесен, просто не зная как да постъпя.
— Трябва да прегледаш тазгодишната реколта от лондонски контета през следващите няколко седмици, да си избереш някого и да го доведеш при мен, за да ви дам благословията си. Няма нищо по-лесно. Аз ще работя тук, в кабинета си почти всеки ден.
— Тук ли? — възкликна Виктория. — Мислех, че ще отседнеш в дома на чичо Чарлз.
— Ще спя там, но ще работя лук. Къщата му е ужасно неудобна. Мебелите са стари, а повечето стаи са малки и тъмни. Освен това, щом имаш придружителка, никой няма да си помисли нищо лошо, ако съм тук през деня. Няма причина да си създавам неудобства, докато работя. Като стана дума за придружителки, Флоси Уилсън не ти ли досажда с безкрайните си брътвежи?
— Тя е много мила жена. — Виктория отново едва сдържа смеха си.
— Никога не съм чувал жена да говори толкова много и да казва толкова малко.
— Има добро сърце.
— Така е — разсеяно се съгласи той, поглеждайки часовника си. — Тази вечер съм на опера. Когато се върне Чарлз, кажи му, че съм пристигнал и че ще дойда утре вечер навреме, за да поздравя гостите.
— Чудесно — каза тя и като му хвърли дързък, развеселен поглед, добави: — Предупреждавам те обаче, че удоволствието ми ще бъде безкрайно, когато Андрю дойде и ти се наложи да признаеш, че не си бил прав.
— Не бъди толкова сигурна.
— Напротив, сигурна съм. Ще помоля да приготвят омразния ти пай и ще те накарам да го изядеш пред мен.
Джейсън удивено я изгледа:
— Ти май от нищо не се страхуваш?
— Не се страхувам от теб — весело заяви тя.
— А би трябвало — отвърна той и си тръгна.
Глава тринайсета
— Почти всички пристигнаха — развълнувано бърбореше госпожица Флоси, докато Рут довършваше прическата на Виктория. — Настъпи часът на грандиозния ти дебют, скъпа моя.
Виктория се изправи послушно, но коленете й трепереха:
— Бих предпочела да посрещна гостите заедно с чичо Чарлз и лорд Филдинг. Така няма да е толкова изнервящо.
— Но далеч няма да е толкова впечатляващо — възрази й госпожица Флоси.
Виктория се огледа за последен път, взе ветрилото, което Рут й подаде, и повдигна полите си.
— Готова съм — с треперещ глас заяви.
Докато прекосяваха площадката пред стълбището, спря и погледна надолу към фоайето, превърнато в чудна цветна градина с огромни саксии с ефирна папрат и кошници, пълни с бели рози. После нервно пое въздух и се отправи по извитото стълбище към следващия етаж, където беше балната зала. Лакей, облечени в официални ливреи от зелено кадифе, украсени със златни нишки, стояха изправени на стълбището до високи сребърни вази, пълни с бели рози. Виктория се усмихна на лакеите, които познаваше, и вежливо кимна на останалите. О’Мейли, главният лакей, стоеше най-горе на стълбището и тя тихо го попита:
— Как е зъбът ви? Непременно ми кажете, ако пак ви заболи. Веднага ще приготвя нова смес.
Той предано й се усмихна:
— Не ме е болял, откакто приготвихте последната смес, милейди.
— Чудесно, но нали ще ми кажете, ако започне да ви боли отново?
— Да, милейди.
Той изчака Виктория да се скрие зад ъгъла и се обърна към лакея, който стоеше до него:
— Великолепна е, нали?
— Истинска дама — съгласи се другият лакей. — Точно както я описа.
— Тя ще направи живота ни по-добър — предсказа О’Мейли, — както и този на господаря, щом започне да топли леглото му. Ще го дари и с наследник, а това ще го направи щастлив.
Нортръп стоеше изпънат като струна на балкона над балната зала, готов да съобщи имената на позакъснелите гости, които минаваха под мраморния портал до него. Уплашената Виктория се приближи.
— Само минутка да си поема въздух — помоли го тя. — След това можеш да съобщиш имената ни. Ужасно съм нервна.
Лека усмивка се прокрадна на строгото му лице, щом зърна поразителната млада жена, застанала пред него.
— Докато си поемате въздух, милейди, позволете ми да ви кажа колко много ми хареса вашето изпълнение на Бетоновата Соната във Фа минор. Тя ми е любима.
Виктория остана толкова доволна и удивена от неочакваната сърдечност от страна на строгия слуга, че почти забрави за шумната тълпа в балната зала.
— Благодаря — отвърна с нежна усмивка. — И коя е любимата ви част?
Той изглеждаше крайно изненадан от проявения интерес, но й отговори.
— Утре ще ви я изсвиря — обеща тя.
— Наистина много мило от ваша страна, милейди! — отвърна той със сериозно изражение и официален
