героична роля. Макар че бях малко съкрушен от това, че съм избран на второ място след кучето й.
Робърт Колингуд му хвърли озадачен поглед, но Джейсън не забеляза. Гледаше Виктория. Обградена от обожатели, които се съревноваваха за вниманието й, тя стоеше съвсем спокойно сред тях като кралица, обградена от благоговеещите пред нея поданици. Облечена в бледосиня сатенена рокля, с коси, разпилени върху раменете й като пищна, буйна грива, тя владееше балната зала с магическото си присъствие. Докато я наблюдаваше, забеляза как лорд Уорън, застанал съвсем близо до Виктория, плъзга поглед към дълбоко изрязаното деколте на роклята й. Джейсън побеля от гняв и рязко се обърна към Робърт.
— Извини ме, но трябва да поговоря с Уорън.
Това беше първият от многото случаи през следващите две седмици, когато светското общество стана свидетел на това как маркизът на Уейкфийлд се спуска като разярен ястреб върху някой твърде нетърпелив момък, проявил голямо внимание към лейди Виктория.
Три седмици след дебюта на Виктория Чарлз влезе в кабинета на Джейсън.
— Направих списъка с кандидатите за ръката на Виктория, който искаше да прегледаш — съобщи той с глас на човек, който е трябвало да свърши някаква неприятна задача и вече няма търпение да се отърве от нея. — Бих искал да го прегледаме заедно.
Джейсън вдигна поглед от доклада, който четеше, и погледна с присвити очи листа в ръката на Чарлз:
— В момента съм зает.
— Въпреки това искам да приключим. За мен изготвянето на този списък беше изключително неприятно. Спрял съм се на няколко приемливи кандидати, но не беше никак лесно.
— Без съмнение. Всички контета и глупаци на Лондон се изредиха тук — иронично каза Джейсън и отново насочи вниманието си към доклада: — Прочети ми имената им тогава, щом се налага.
Баща му смръщи вежди, изненадан от безразличието му, седна на стола срещу него и сложи очилата си:
— Да започнем с младия лорд Кроули, който вече ме помоли за разрешение да я ухажва.
— Не, твърде импулсивен е — отсече категорично Джейсън.
— Защо мислиш така?
— Кроули не познава Виктория достатъчно добре, за да иска да я „ухажва“ — както сам странно се изрази.
— Не ставай глупав. Първите четирима от този списък вече ме помолиха за разрешение да направят точно това, ако, разбира се, ти не претендираш за ръката й.
— Не — и на четиримата — по същата причина — отсече Джейсън, като се облегна назад, погълнат изцяло от доклада, който държеше в ръка. — Кой е следващият?
— Приятелят на Кроули, лорд Уилтшир.
— Много е млад. Следващият?
— Артур Ландкастър.
— Твърде нисък! Следващият?
— Уилям Роджърс — предизвикателно заяви баща му, — който е висок, консерватор, зрял, интелигентен и красив. Освен това е наследник на едно от най-хубавите имения в Англия. Мисля, че е подходящ за Виктория.
— Не.
— Не! — избухна Чарлз. — Какво имаш против него?
— Не ми харесва как язди.
— Не ти харесва как язди ли? — ядосано и слисано повтори Чарлз, после погледна невъзмутимото лице на Джейсън и въздъхна: — Много добре. Последното име в списъка е на лорд Теранс. Той е превъзходен ездач и чудесен човек. Освен това е висок, красив, интелигентен и богат. Не виждам какъв недостатък можеш да му намериш — заключи победоносно.
Джейсън ядно стисна зъби:
— Не го харесвам.
— Няма ти да се жениш за него!
Джейсън се наведе напред, удари с юмрук по бюрото и процеди през зъби:
— Казах, че не го харесвам, и повече няма да го обсъждаме.
Гневът върху лицето на Чарлз премина в изненада, а после на лицето му се появи тъжна усмивка:
— Ти не я искаш, но не искаш и друг да я притежава, нали?
— Точно така — ядно отвърна синът му, — не я искам. Откъм вратата зад тях се чу глас:
— Нито пък аз теб!
Двамата мъже бързо извърнаха глави, но когато Виктория пристъпи напред, великолепните й сини очи не се откъсваха от невъзмутимото лице на Джейсън. Тя подпря длани върху бюрото му, а гърдите й се надигаха от яд:
— Тъй като толкова се тревожиш как ще се отървеш от мен, ако Андрю не дойде да ме вземе, ще положа всички усилия да му намеря заместник, но няма да си ти! Не струваш и едни десета от него. Той е мил, нежен и добър, а ти си студен, циничен, надменен мръсник!
Очите на Джейсън пламнаха от гняв и той отвърна:
— На твое място щях да започна да му търся заместник, защото добрият стар Андрю те иска точно толкова, колкото и аз.
Виктория не можа да преглътне това унижение, извърна се и бързо напусна стаята с една единствена мисъл в главата: да покаже на Джейсън Филдинг, че има мъже, които наистина я искат. Повече никога нямаше да му се довери. През последните няколко седмици се беше подлъгала да мисли, че са приятели. Дори си беше помислила, че той я харесва. Спомни си как го беше нарекла преди секунди и се почувства двойно по-унизена. Как можа да допусне да я предизвика да го обижда по такъв начин!
Когато тя си отиде, Чарлз се обърна към сина си и горчиво каза:
— Поздравления. Искаше да предизвикаш презрението й още от деня, в който пристигна в Уейкфийлд, и сега вече зная защо. Виждал съм те как я гледаш, когато мислиш, че никой не те забелязва. Ти искаш тази жена и се страхуваш, че в момент на слабост ще я помолиш да се омъжи…
— Достатъчно!
— Ти я искаш — гневно продължи Чарлз, — искаш я. Тя не ти е безразлична и се мразиш заради тази си слабост. Е, вече няма защо да се тревожиш — толкова я унизи, че тя никога няма да ти прости. И двамата бяхте прави. Ти си мръсник, а Андрю наистина няма да дойде за нея. Радвай се, Джейсън. Вече няма нужда да се тревожиш, че можеш да се поддадеш на слабостта си. Тя ще те намрази още повече, когато разбере, че Андрю наистина няма да дойде. Наслаждавай се на победата си.
С ледено изражение Джейсън взе доклада, който беше започнал да чете:
— Приготви нов списък следващата седмица и ми го донеси.
Глава шестнайсета
Задачата на Чарлз да състави списък с най-подходящите ухажори на Виктория, чийто брой непрекъснато нарастваше, този път се оказа много по-трудна. Към края на втората седмица къщата на Ъпър Брук Стрийт вече беше препълнена с букети, донесени от млади господа, които горяха от нетърпение и надежда да спечелят благоразположението на Виктория.
Дори изисканият французин маркиз Дьо Сал беше запленен от нея, независимо от езиковата бариера, даже напротив, точно заради нея. Той дойде в къщата един ден в компанията на приятеля си барон Арнов и друг един приятел, който същата сутрин се беше отбил да посети Виктория.
— Френският ви е отличен — излъга маркизът, безсмислено вежлив и галантен, като мъдро превключи на английски и седна на стола.
Виктория го погледна насмешливо и тъжно констатира:
— Ужасен е. Назалните звуци във френския са почти толкова трудни за подражаване колкото и гутуралните, характерни за апахския език.
