поклон. Но когато се обърна да съобщи името й, гласът му прозвуча уверено и гордо:
— Лейди Виктория Сийтън, графиня Лангстън и госпожица Флорънс Уилсън.
Сякаш светкавица премина през тълпата, прекъсна разговорите и сподави смеховете и всички гости, близо петстотин души, се обърнаха почти едновременно, за да видят най-сетне момичето, родено в Америка, което сега носеше титлата на майка си, а скоро щеше да получи и друга, още по-мечтана, от Джейсън, лорд Филдинг.
Пред тях стоеше богиня с екзотична красота и червеникаворуси коси, облечена в ефирна рокля, подобна на туника, от сапфирена коприна, която подхождаше на прекрасните й очи и следваше всяка извивка на изящната й женствена фигура. На ръцете си носеше дълги ръкавици, а в бляскавите й къдрици бяха вплетени сапфири и диаманти. Лицето й беше като изваяно, с високи, добре оформени скули, съвършен нос, плътни устни и малка, закачлива трапчинка по средата на брадичката.
Никой от присъстващите в залата не би повярвал, че царствената млада красавица едва се държи на крака от страх.
Морето от безименни лица, втренчени в нея, сякаш се раздели, когато Виктория тръгна по стълбите, а Джейсън се отправи към нея през тълпата. Той й протегна ръка и постави своята върху нея, но когато го погледна, в широко отворените й очи прочете срах. Той се наведе към нея, сякаш за да й прошепне някой комплимент:
— Уплашена си до смърт, нали? Веднага ли искаш да започна със стотиците представяния или би предпочела да танцуваш с мен, за да им дадеш възможност да те доогледат?
— Голям избор! — прошепна Виктория и нервно се засмя.
— Ще поръчам музика — мъдро реши Джейсън и даде знак на музикантите. Когато те засвириха валс, я поведе към танцовата площадка.
— Можеш ли да танцуваш валс? — внезапно попита той.
— Питаш точно навреме! — засмя се нервно тя.
— Виктория! — строго каза Джейсън, но с ослепителна усмивка заради гостите, които не снемаха очи от тях. — Ти си същата онази млада жена, която хладнокръвно заплаши да ми пръсне мозъка с пистолет. Да не си посмяла да се държиш като страхливка точно сега.
— Не, милорд — отвърна тя, опитвайки се отчаяно да го следва в танца.
Танцуваше, помисли си тя, със същата лекота и елегантност с каквато носеше и безупречно ушития си костюм.
Той я притегли толкова близо до себе си, че тя едва овладя напрежението си.
— Прието е двойката да води някакъв разговор или безобидно да флиртува по време на танца, иначе околните ще си помислят, че двамата не се харесват — тихо я предупреди.
Виктория се втренчи в него с пресъхнало гърло:
— Кажи ми нещо, по дяволите.
Неволно се изсмя на ругатнята си, изречена с такава вежлива усмивка, и сякаш забрави за присъстващите за известно време. Опитвайки се да последва съвета на Джейсън, тя каза първото, което й хрумна:
— Танцувате много добре, милорд.
Джейсън си отдъхна и й се усмихна:
— Това трябваше аз да го кажа.
— Вие, англичаните имате правила абсолютно за всичко — с престорено възхищение отвърна Виктория.
— Ти също си англичанка, ако не ме лъже паметта — напомни й той и добави: — Госпожица Флоси те е научила да танцуваш валс много добре. Какво друго научи?
Леко засегната от предположението му, че не е можела да танцува валс преди, Виктория му се усмихна:
— Можеш да бъдеш напълно сигурен, че вече притежавам всички умения, които според англичаните са необходими за една изискана млада дама с потекло.
— И кои са те? — закачливо попита Джейсън.
— Мога да свиря на пиано, освен това мога да пея, да танцувам валс, да бродирам. Мога да чета на френски и да изпълнявам реверанс. Струва ми се, че в Англия е желателно жената да е напълно безполезна — отбеляза тя с дръзка усмивка.
Джейсън се засмя. Какво изумително съчетание от контрасти беше тази жена — изискана и невинна, женствена и смела, с пищна красота и с огнен темперамент. Тялото й сякаш бе създадено за ласки, очите й можеха да събудят страст у всеки мъж, усмивката й беше ослепителна, а устните й — устните й определено приканваха да бъдат целунати.
— Не е възпитано да се втренчваш — направи забележка Виктория, като се стараеше да си придава вид, че се забавлява.
Джейсън бързо отмести поглед от устните й:
— Съжалявам.
— Каза, че трябва да флиртуваме, докато танцуваме — напомни му тя предизвикателно. — Аз нямам никакъв опит в това, а ти?
— Достатъчно — отвърна той, любувайки се на руменината, която подчертаваше скулите й.
— Много добре, покажи ми тогава как става. Стъписан от подканата, той се вгледа в засмените й сини очи с дълги тъмни ресници и за миг сякаш се изгуби в тях. Тялото му потръпна от желание и ръцете му я притеглиха.
— Нямаш нужда от уроци — прошепна той, — справяш се чудесно.
— С какво?
Очевидното й объркване възвърна разума му и той поотпусна прегръдката си:
— С това да си навлечеш неприятности. Младият лорд Кроули, който наблюдаваше отстрани, вдигна чашата си с пенливо шампанско и огледа лейди Виктория.
— Изключителна е — обърна се той към приятеля си, — казах го още в мига, когато я зърнахме в деня на пристигането й на Брук Стрийт. Никога не съм виждал по-красива жена. Божествена е. Неземна. Истински ангел.
— Наистина е красавица! — съгласи се младият лорд Уилтшир.
— Щях сам да я ухажвам, ако не беше Уейкфийлд — каза Кроули. — Щях да обсадя придружителите й, да надвия другите й кандидати и да започна да я преследвам!
— Би могъл — отвърна с насмешка лорд Уилтшир, — но за а я хванеш, трябва да си с десет години по- възрастен и двайсет пъти по-богат. Макар че, съдейки по това, което чувам, бракът не е напълно уреден.
— В такъв случай смятам да й се представя още тази вечер.
— Аз също — заяви предизвикателно лорд Уилтшир и двамата хукнаха да търсят майките си, за да ги представят.
Виктория пожъна небивал успех тази вечер. Тя се страхуваше, че и останалите членове на висшето общество ще са като лейди Кърби, но се оказа, че повечето я приеха много сърдечно. Всъщност някои от тях — най-вече господата — бяха направо смешни с възторжените си комплименти и с вниманието си. Те се тълпяха, настояваха да бъдат представени или да танцуват с нея, после заставаха до нея, като се съревноваваха за вниманието й и молеха за разрешение да я посетят. Виктория не прие нищо от това насериозно и към всички се отнасяше с безразличие.
От време на време зърваше Джейсън. Той беше поразително красив във вечерния си костюм, който подхождаше на косата му и още повече изпъкваше на фона на снежнобялата му риза и ослепителната усмивка. До него всички останали мъже бледнееха.
Четири часа по-късно, докато танцуваше с поредния си ухажор, Виктория разбра, че и много други дами са на същото мнение. Няколко от тях флиртуваха открито с Джейсън, независимо от факта, че той беше предполагаемият й годеник. Съчувстваше на една красива, чувствена блондинка, която се опитваше да привлече вниманието му, докато Джейсън се подпираше небрежно на една колона с отегчено и надменно изражение.
До тази вечер Виктория беше смятала, че той се държи единствено с нея по този вбесяващ начин, но
