градската къщи на Джейсън. Тя си спомни хапливите думи на Джейсън при пристигането й в Уейкфийлд, както и яростта му когато я хвана да плува в потока. Но си спомни и как ловко я беше надлъгал на карти, как я утеши в нощта, когато плака, и как се беше смял на опитите й да издои кравата. Спомни си и как я беше притиснал до гърдите си и как я целуна едновременно страстно, властно и нежно, ала побърза да прогони този спомен.
— Лорд Филдинг е избухлив — започна бавно, — но съм забелязала, че бързо му минава и е склонен да забрави лошото. Аз доста приличам на него в това отношение, макар че не избухвам толкова лесно. Освен това не ме предизвика на дуел, когато заплаших да го застрелям — пошегува се, — затова не мога да повярвам, че толкова лесно убива хора. И ако ме попиташ що за човек е, вероятно бих казала, че е изключително щедър и способен на нежност под…
— Шегуваш се!
Виктория поклати глава и се опита да й обясни:
— Аз гледам на него по различен начин. Опитвам се да гледам на хората така както баща ми ме е учил.
— А учил ли те е да си затваряш очите пред недостатъците им?
— Съвсем не. Но той беше лекар и ме научи да търся причината за нещата, а не просто да отчитам симптомите. Затова, когато някой се държи странно, аз започвам да се питам защо го прави. Винаги има някаква причина. Забелязвала ли си, че когато хората не се чувстват добре, често са избухливи?
Каролайн веднага кимна:
— Братята ми ставаха ужасно раздразнителни при най-малкото неразположение.
Точно това имам предвид. Братята ти не са лоши хора, но когато не се чувстват добре, се променят.
— Мислиш ли в такъв случай, че лорд Филдинг е болен?
— Мисля, че не е много щастлив. Освен това баща ми ме научи да съдя за човека по делата, а не по думите му. Ако погледнеш по този начин лорд Филдинг, можеш да кажеш, че се е държал много мило с мен. Той ми осигури дом и повече красиви дрехи отколкото мога да износя за цял живот, даже ми разреши да взема Улф в къщата.
— Твоята представа за хората е твърде романтична — тихо каза Каролайн.
— Не, не е така — тъжно възрази Виктория. — Аз също избухвам и лесно се засягам, както всички други. Едва след това се сещам за необходимостта от това да се опитам да разбера защо този човек е постъпил така.
— Значи не се страхуваш от лорд Филдинг дори когато е ядосан?
— Малко — призна унило Виктория. — От друга страна, откакто пристигнахме в Лондон, не съм го виждала и сигурно се чувствам толкова смела само защото сме далеч един от друг.
— Вече не — отбеляза приятелката й, като кимна многозначително към елегантната черна карета със златен герб на вратата, която чакаше пред Ъпър Брук Стрийт номер 6. — Това на черната карета е гербът на лорд Филдинг — поясни тя, забелязвайки недоумението на Виктория, — а другата карета зад нея е нашата, което означава, че съпругът ми е приключил работата си по-рано и е решил сам да ме вземе.
Девойката почувства как сърцето й трепна при мисълта, че Джейсън е там — реакция, която тя веднага отдаде на чувството за вина, защото го беше обсъждала с Каролайн.
Господата бяха в салона за гости и вежливо изслушваха госпожица Флоси, която ги измъчваше с дълъг, несвързан монолог за напредъка на Виктория през последните две седмици, придружен с възторжени коментари за собствения й дебют преди почти петдесет години. Само един бегъл поглед беше достатъчен на Виктория да разбере, че Джейсън едва издържа компанията госпожица Флоси.
— Виктория! — възкликна госпожица Флоси и запляска възторжено с малките си ръце. — Най-после се върна! Тъкмо казвах на господата колко талантлива пианистка си и те изгарят от нетърпение да те чуят.
Без изобщо да забележи ироничния поглед на Джейсън, когато чу да го описват като „изгарящ от нетърпение“, госпожица Флоси заведе Виктория до пианото и настоя незабавно да изсвири нещо.
Девойката седна безпомощно на пейката и погледна към Джейсън, който съсредоточено отстраняваше някаква прашинка от крачола на изкусно ушития си тъмносин панталон. Изглеждаше твърде отегчен. Но беше и невероятно красив, осъзна Виктория и отново изпита онова вълнение, което стана още по-силно, когато той вдигна очи към нея и й отправи една от ироничните си усмивки:
— Не познавам жена, която да може да плува, да стреляла опитомява диви животни и едновременно с това да свири на пиано. Да послушаме как свириш.
По тона му разбра, че не очаква от нея да се представи добре, и отчаяно искаше да избегне свиренето точно в този момент, когато беше толкова необяснимо неспокойна, затова побърза да се извини:
— Господин Уилхайм даваше уроци на мен и на Дороти като отплата за това, че баща ми го излекува от белодробно заболяване, но сестра ми е много по-добра от мен. Отдавна не бях свирила и все още не съм във форма. Бетовен все още ми е посредствен…
Загуби надежда да се измъкне, когато Джейсън предизвикателно повдигна вежда и кимна многозначително към пианото. Виктория въздъхна и се предаде:
— Какво бихте искали да чуете?
— Произведение на Бетовен — сухо отвърна той. Виктория му хвърли гневен поглед, който го накара да се усмихне. Тя наведе глава и се приготви да изпълни желанието му. Внимателно пробяга с пръсти по клавиатурата, после спря за миг с ръце над клавишите. Когато отново засвири стаята се огласи от живата, бурна мелодия на Соната във фа минор на Бетовен.
В антрето зад салона за гости Нортръп престана да лъска а сребърна купа и блажено притвори очи. Във фоайето О’Мейли, който се караше на един от подчинените си, спря, обърна глава към гостната и се усмихна.
Когато Виктория удари заключителния акорд, всички в стаята заръкопляскаха възторжено, само Джейсън се облегна назад и леко се усмихна.
— Притежаваш ли някакви други „посредствени“ умения? — попита той, но в очите му се четеше искрено възхищение и когато Виктория го видя, удоволствието й беше безгранично.
Каролайн и съпругът й си тръгнаха скоро след това, като обещаха да дойдат на бала в чест на Виктория на следващата вечер. Госпожица Флоси ги придружи до вратата. Останала насаме с Джейсън, Виктория се почувства неловко и веднага подхвана разговор:
— Изненадана съм да те видя тук.
— Нима смяташе, че ще пропусна дебюта ти? — предизвикателно попита той с ослепителна усмивка. — Правилата за добро поведение не са ми чак толкова чужди. Нали уж сме сгодени. Как би изглеждало, ако не се появя?
— Милорд — започна тя.
— Звучи добре — засмя се той. — Много почтително. Не си ме наричала така досега.
Виктория го погледна с престорена строгост:
— Нямаше да го направя и сега, само че госпожица Флоси набива в главата титли и начини на обръщение вече дни наред. Но това, което исках да кажа, е, че не ме бива много в лъжите и идеята да казвам на хората, че сме сгодени, ме кара се чувствам ужасно неловко. Чичо Чарлз не обръща внимание на възраженията ми, но аз мисля, че идеята му никак не е добра.
— Така е — съгласи се Джейсън. — Давам ти възможност да появиш в обществото този сезон, за да те представя пред потенциални съпрузи.
Виктория отвори уста, за да заяви, че Андрю ще стане неин съпруг, но Джейсън вдигна ръка и се поправи:
— Целта ми е да те представя пред потенциални съпрузи, в случай че Амброуз не дотича да те спаси.
— Андрю — поправи го момичето. — Андрю Бейнбридж.
Джейсън сви рамене:
— Когато стане дума за нашия годеж, искам да казваш това, което твърдя и аз.
— Какво е то?
— Че все още не всичко е уредено, че ти не ме познаваш достатъчно добре, за да си сигурна в
