завивките му; после седна на леглото и я погледна с усмивка. С внимателния, сдържан тон на баща си тя го попита:
— Можеш ли да ми кажеш какво се е случило?
— Разбира се! — отвърна той малко обиден. — Да не съм идиот.
— Е, какво се случи? — повтори тя.
— Помогни ми да си събуя ботушите.
Момичето се поколеба:
— По-добре да извикам Нортръп.
— Остави ги тогава — каза спокойно той, след което легна върху пурпурната завивка и небрежно кръстоса крака. — Седни до мен и хвани ръката ми.
— Не ставай глупав.
Той я погледна измъчено:
— Трябва да си по-мила с мен, Виктория. В края на край щата ме раниха в дуел заради твоята чест.
Пресегна се и хвана ръката й.
Ужасена от тези думи, Виктория се подчини и седна до него.
— О, Боже! Дуел? Джейсън, но защо? — Тя се вгледа в бледото му лице, забеляза храбрата му усмивка и сърцето й се сви от чувство на вина и разкаяние. По някаква причина той се беше дуелирал заради нея.
— Моля те, кажи ми защо си се дуелирал.
Той се усмихна:
— Защото Уилтшир те нарекъл „английски дръвник“.
— Какво? Джейсън — разтревожи се тя, — колко кръв си загубил?
— Всичката — заяви той. — Съжаляваш ли ме?
— Много — отвърна тя. — А сега ще се опиташ ли да ми обясниш по-смислено? Уилтшир те е прострелял, защото…
Той извърна поглед с отвращение.
— Не ме простреля Уилтшир — той не би могъл да уцели и зид от две крачки. Едно дърво ме простреля. — Той се протегна, хвана изуменото й лице с две ръце и прошепна: — Знаеш ли колко си красива? — дрезгаво изрече и Виктория усети острата миризма на уиски.
— Ти си пиян! — обвини го тя и се отдръпна.
— Точно така — съгласи се весело той. — Напихме се с моя приятел Дьо Сал.
— Мили Боже! — изпъшка девойката. — И той ли беше там?
Джейсън кимна, но нищо не каза, загледан с възхищение в нея. Лъскавата й коса с цвят на разтопено злато падаше тежко върху раменете й и обграждаше лице с несравнима красота. Кожата й беше гладка като алабастър, веждите — изящно повдигнати, а клепките — гъсти и извити. Очите й като големи искрящи сапфири разтревожено го наблюдаваха, опитвайки се да оценят състоянието му. Гордост и непоколебимост се излъчваха от лицето й — от високите скули и изящния нос, който издаваше упорит характер, до брадичката с малката очарователна трапчинка по средата. И въпреки това устните й бяха уязвими и меки, меки като гърдите, които преливаха над корсажа на кремавата сатенена нощница, обшита с дантела, и сякаш молеха да ги докосне. Но Джейсън искаше да вкуси първо устните и… Той стисна ръката й, притегляйки я към себе си.
— Лорд Филдинг! — предупреди го тя и се опита да се отдръпне.
— Преди миг ме нарече Джейсън. Чух го, не отричай.
— Това беше грешка — отчаяно каза Виктория. Устните му потрепнаха в лека усмивка:
— Тогава нека направим още една.
При тези думи той неумолимо приближи лицето й до своето.
— Моля те, недей — изрече тя. — Не ме карай да се отбранявам — заради раната ти.
Той леко отпусна хватката си и мълчаливо и замислено се вгледа в нея.
Виктория търпеливо зачака да я пусне, знаейки, че сетивата му са притъпени от загуба на кръв, болка и изпития алкохол. Не предполагаше, че е изпитал някакво желание към нея, затова продължи да го гледа втренчено и някак развеселено.
— Някой целувал ли те е истински досега, като изключим стария Арнолд? — попита я той.
— Андрю — поправи го Виктория и устните й насмешливо трепнаха.
— А знаеш ли, че не всички мъже целуват по един и същи начин?
Тя не можа да сдържи смеха си:
— Така ли? Ти колко мъже си целувал?
В отговор чувствените му устни се разтегнаха в усмивка, но той не обърна внимание на остроумната й шега.
— Наведи се и постави устни върху моите. Ще го направим по моя начин — с пресипнал глас й нареди той и отново леко придърпа главата й надолу.
Започна да я обзема паника.
— Джейсън, престани — умоляваше го тя. — Ти изобщо не искаш да ме целунеш. Харесваш ме сега само защото си пиян.
Джейсън иронично се изсмя.
— Харесвам те твърде много! — горчиво прошепна той, после наведе главата й и впи устни в нейните във всепоглъщаща, изпепеляваща целувка, която отнемаше всичко и не даваше нищо в замяна.
Обзета от ужас, Виктория се бореше, опитвайки се да го отблъсне. Джейсън бързо зарови пръсти в гъстата й коса.
— Не се съпротивлявай! Причиняваш ми болка.
— Ти ми причиняваш болка — едва изрече Виктория. — Остави ме.
— Не мога — отвърна той, но пръстите му се поотпуснаха и се плъзнаха надолу по врата й, а зелените му очи се загледаха в нейните. И сякаш с много мъка признанието най-сетне се изтръгна от него: — Стотици пъти се опитах да те оставя, Виктория, но не мога.
Тя все още не можеше да повярва на думите му, когато Джейсън отново впи устни в нейните. Усети самотата и отчаянието му и му отвърна. И тогава целувката на Джейсън стана още по-пламенна. Езикът му се плъзна върху устните й, опитвайки се да ги разтвори, и в мига, в който те се поддадоха на чувствения натиск, нежно се промуши между тях.
Дива страст разтърси тялото на Виктория, когато езикът му проникна в устата й, докато най-накрая, замаяна от страстен копнеж, тя плахо докосна с език устните му. Реакцията на Джейсън беше незабавна. Той простена и обви здравата си ръка около нея, силно притискайки я към гърдите си.
Сякаш цяла вечност бе изминала, когато най-накрая той откъсна устни от нейните и бавно ги плъзна по лицето й. После неочаквано спря.
Виктория бавно дойде на себе си и с ужас осъзна колко безсрамно се бе държала. Лицето й беше притиснато към силните му гърди, а самата тя като някаква развратница лежеше почти изцяло върху него! Насили се да вдигне глава, очаквайки да види в очите на Джейсън триумф или презрение, което напълно заслужаваше. Плахо отвори очи и неохотно потърси погледа му.
— Господи! — прошепна дрезгаво той, а зелените му очи горяха.
Виктория инстинктивно трепна, когато Джейсън вдигна ръка, но вместо да я отблъсне, той постави длан върху пламналата й страна, проследявайки с върха на пръстите си изящните очертания на лицето й. Объркана от това необяснимо настроение, тя се взря в очите му, търсейки отговор.
— Това име не ти подхожда — замислено прошепна той. — „Виктория“ е твърде дълго и студено за такова малко огнено създание като теб.
Омагьосана от нежността в очите му и топлотата на гласа му, тя преглътна и отвърна:
— Родителите ми ме наричаха Тори.
— Тори — повтори с усмивка той. — Харесва ми — напълно ти подхожда.
Хипнотичният му поглед държеше в плен нейния, а ръката му продължаваше страстно да я милва, като се плъзгаше по рамото й, а после по ръката й.
— Харесва ми и как слънцето блести в косите ти, когато се возите в каретата с Каролайн Колингуд — продължи. — Харесва ми как се смееш и как започват да блестят очите ти, когато се ядосаш… и знаеш ли
