Отмести стола си и отиде да търси Джейсън. Андрю я беше изоставил, но Джейсън беше тук и беше длъжен да й помогне да измислят някакъв начин да избегнат брака, който и двамата не желаеха.
Намери го сам в кабинета му. Беше се облегнал на полицата на камината и се взираше в празното огнище. Сърцето й се сви от състрадание и тя тихо промълви:
— Джейсън?
Той вдигна глава и я погледна спокойно.
— Какво ще правим?
— С какво?
— С тази жестока идея на чичо Чарлз да ни види женени.
— Защо жестока?
Виктория остана изумена от този отговор, но спокойно и напълно откровено добави:
— Жестока е, защото аз не искам да се омъжа за теб.
Погледът му стана още по-суров:
— Това ми е известно, Виктория.
— Но и ти не искаш да се ожениш за мен.
— Така е.
Той се загледа отново в огнището и замълча. Девойката зачака с надежда той да каже още нещо и когато не го направи, въздъхна и понечи да си тръгне. Но думите, които той изрече, я накараха да се обърне и да го погледне изненадано.
— Но пък този брак би могъл да даде и на двама ни нещо, което наистина искаме.
— Какво е то? — попита тя, вперила поглед в него, опитвайки се да отгатне настроението му.
Той се изправи и се обърна към нея, пъхна ръце в джобовете си и я погледна в очите.
— Ти искаш да се върнеш в Америка, да бъдеш независима, да живееш сред приятелите си и може би да построиш болницата, за която баща ти е мечтал. Сама си ми казвала всичко това. Ако си честна пред себе си, ще признаеш, че искаш да се върнеш и за да покажеш на Андрю и на всички останали, че неговото предателство не означава нищо за теб, че си го забравила толкова лесно колкото и той теб и че продължаваш да гледаш напред.
Виктория се почувства толкова оскърбена от това, че не успя веднага да осмисли следващите думи, които Джейсън изрече съвсем делово:
— Аз от своя страна искам син.
Зяпна от изумление, а той продължи съвсем спокойно:
— Можем да си дадем взаимно това, което искаме. Омъжи се за мен и ми роди син. В замяна аз ще те върна в Америка с достатъчно пари да живееш като царица и да построиш дузина болници.
Девойката се втренчи в него; не вярваше на ушите си.
— Да ти родя син? Да ти родя син и после ще ме изпратиш обратно в Америка? Да ти родя син и да го оставя тук?
— Не съм чак такъв егоист — ще можеш да го задържиш при себе си, докато стане на четири години. До тази възраст едно дете се нуждае от майка си. След това ще трябва да ми го дадеш. Може би ще решиш да останеш с нас, когато го доведеш. Всъщност предпочитам да останеш тук за постоянно, но ти ще решиш как да постъпиш. Има едно нещо обаче — условие, на което държа.
— Какво условие — замаяно попита Виктория.
Той се поколеба, сякаш внимателно обмисляше отговора си, и когато най-накрая заговори, се взираше над камината, сякаш искаше да избегне погледа й.
— Тъй като онази вечер ме защити, хората са решили, че не ме презираш и не се страхуваш от мен. Ако се съгласиш на този брак, ще очаквам да затвърдиш това впечатление и да не правиш нищо, което да ги накара да си мислят друго. С други думи, независимо от това какво се случва между нас, когато сме сред висшето общество, ще очаквам от теб да се държиш така, сякаш си се омъжила за мен за нещо повече от парите и титлата ми. Или накратко казано — за това, че ме обичаш.
Виктория си припомни язвителните му забележки на бала в семейство Мортрам: „Грешиш, ако си мислиш, че ме интересува какво мислят хората…“ Беше я излъгал, осъзна тя и сърцето й се сви. Очевидно го интересуваше какво мислят хората, иначе защо ще я моли да се държи така.
Тя се загледа в хладнокръвния, невъзмутим мъж, застанал пред нея. Изглеждаше силен и самоуверен. Не можеше да повярва, че той иска син или нея, или пък когото и да е — това бе точно толкова невъзможно, колкото да повярваш, че го интересува дали хората се страхуват от него. Невъзможно, но беше истина. Спомни си как се беше държал в нощта на дуела, когато закачливо я придума да го целуне. Припомни си неутолимия копнеж на целувката му и отчаянието в думите му: „Стотици пъти се опитах да те оставя да си отидеш, но не мога.“
Може би под хладнокръвната и безразлична фасада Джейсън изпитваше същата самота и пустота като нея. Може би се нуждаеше от нея и не можеше да се престраши да си го признае. Но, от друга страна, може би тя се заблуждаваше.
— Джейсън — Виктория се осмели да сподели част от мислите си на глас, — не можеш да очакваш да родя дете, след което да ти го поверя и да заживея своя живот. Не може да си чак толкова студен и безсърдечен, за да ми направиш такова предложение. Не мога да повярвам, че си.
— Няма да бъда жесток съпруг, ако това имаш предвид.
— Не това имам предвид — извика тя малко истерично. — Как можеш да говориш за брак така, сякаш обсъждаш сделка — без никакво чувство, без дори да се престориш на влюбен или…
— Едва ли имаш някакви илюзии по отношение на любовта — нетърпеливо я прекъсна той. — Случката с Бейнбридж трябва да те е научила, че любовта е емоция, използвана за манипулиране на глупаци. Не очаквам, нито пък искам любовта ти, Виктория.
Тя се хвана за облегалката на стола, зашеметена от думите му. Понечи да отхвърли предложението му, но той поклати глава:
— Не ми отговаряй, преди да си обмислила това, което ти казах. Ако се омъжиш за мен, ще имаш свободата да правиш каквото искаш с живота си. Можеш да построиш една болница в Америка, друга близо до Уейкфийлд и да останеш в Англия. Имам шест имения и хиляда слуги и наематели. Само слугите ми могат да се ползват от болницата ти. Ако ли не, ще им плащам да се разболяват.
На устните му се появи едва забележима усмивка, но Виктория беше твърде развълнувана, за да се шегува.
Като видя, че шегата му не е разбрана, той весело добави:
— Можеш да покриеш стените на Уейкфийлд с рисунките си и ако не ти стигне мястото, ще разширя къщата.
Тя все още мислеше за думите, които толкова много я стреснаха, когато той протегна ръка и леко я погали.
— Ще видиш, че съм много щедър съпруг, обещавам ти.
Думата „съпруг“ прозвуча толкова категорично, че я побиха студени тръпки.
— Защо? — прошепна. — Защо мен? Ако искаш синове, има толкова жени в Лондон, които биха дали всичко, за да се омъжат за теб…
— Защото те харесвам. Знаеш го, нали? Освен това — добави и я погледна предизвикателно, като хвана раменете й и се опита да я придърпа по-близо — и ти ме харесваш. Каза ми го, когато си мислеше, че съм заспал, помниш ли?
Виктория се вторачи в него, неспособна да осъзнае изумителното разкритие, че я харесва.
— Та аз харесвах и Андрю — троснато отвърна. — Не умея да преценявам добре мъжете.
— Така е — съгласи се той и в очите му затанцуваха весели пламъчета.
Привлече я към себе си и тя възмутено възкликна:
— Ти си полудял! Съвсем си обезумял!
— Така е, такъв съм — съгласи се той и я притисна до себе си.
— Няма да го направя. Не мога…
— Виктория, нямаш избор. — Гласът му звучеше все по-дрезгаво и убедително. — Мога да ти дам всичко, от което се нуждае една жена.
— Всичко освен любов — сподавено отвърна тя.
