купуваше благоразположението й. За неин ужас подозрението й се потвърди, когато той каза:
— Това не е целувка за толкова красива огърлица. — След това впи устни в нейните с неочаквана, властна настойчивост, а когато я пусна, се усмихна въпросително:
— Не ти ли харесват перлите, Виктория?
— О, напротив — много ми харесват! — нервно отвърна тя, ядосана на себе си за това, че не може да овладее глупавите си страхове. — Никога не съм виждала толкова красиви перли. Дори тези на лейди Уилхелм не са толкова големи. Достойни са за кралица.
— Принадлежели са на една руска принцеса от миналия век — поясни той и Виктория се трогна от това, че очевидно я намираше достойна за такава безценна огърлица.
След вечеря се качиха на горния етаж, за да видят Чарлз. Щом му съобщиха за предстоящата сватба, той сякаш се подмлади, а когато Джеймс прегърна нежно бъдещата си съпруга през рамо, прикованият към леглото болен се засмя от щастие. Изглеждаше толкова радостен, толкова убеден, че постъпват правилно, че и самата Виктория почти повярва в това.
— Кога ще бъде сватбата? — внезапно попита Чарлз.
— След седмица — отвърна синът му, при което Виктория изненадано го погледна.
— Отлично, отлично! — щастливо се усмихна болният. — Възнамерявам да се пооправя, за да присъствам.
Тя понечи да възрази, но Джейсън стисна ръката й, предупреждавайки я да не оспорва.
— Какво е това, мила моя? — усмихна се Чарлз и погледна към огърлицата на шията й.
— Джейсън ми я подари тази вечер по случай сдел… по случай годежа ни — обясни тя.
Когато разговорът с Чарлз приключи, Виктория каза, че е много изморена, и Джейсън я изпрати до вратата на спалнята й.
— Нещо те тревожи, кажи ми какво? — спокойно попита той.
— Освен всичко друго, чувствам се нещастна за това, че се готвя да се омъжвам, преди да е изтекъл траурът за родителите ми. Всеки път, когато отивам на бал, се чувствам виновна. Трябваше да скривам кога са починали родителите ми, за да не разберат хората колко недостойна дъщеря съм.
— Постъпвала си както трябва и родителите ти щяха да те разберат. Омъжвайки се за мен толкова бързо, даваш причина на Чарлз да продължи да живее. Сама видя колко по-добре се почувства, когато му съобщихме, че сме определили датата на сватбата. Освен това решението да се съкрати траурът ти беше мое, не твое, така че ти просто нямаше избор. Ако трябва да обвиняваш някого, то това съм аз.
Виктория знаеше, че той е прав, и смени темата.
— Кажи ми — започна тя с усмивка, — след като току-що разбрах, че сме взели решение да се оженим след седмица, би ли ми казал къде по-точно ще бъде сватбата?
— Разбира се — засмя се той. — Решихме да се оженим тук.
Момичето настойчиво поклати глава.
— Моля те, Джейсън, не можем ли да се оженим в църква? В онази малка селска църква, която видях близо до Уейкфийлд? Можем да изчакаме още малко, докато чичо Чарлз се възстанови достатъчно, за да издържи пътуването.
С изненада забеляза как при споменаването на думата „църква“ в очите му проблесна студено отвращение, но след миг колебание той кимна в знак на съгласие.
— Ако желаеш да се венчаем в църква, ще го направим тук в Лондон, в достатъчно голяма църква, за да побере всички гости.
— Моля те, недей — избухна тя, несъзнателно поставяйки ръка върху неговата. — Толкова съм далеч от Америка, милорд. Църквата в Уейкфийлд би била по-подходяща — напомня ми за дома. Освен това винаги съм си мечтала да се омъжа в малка селска църква.
Мечтата и беше да се омъжи за Андрю в малка селска църква, осъзна Виктория със закъснение и й се прииска изобщо да не се беше сещала за църквата.
— Искам сватбата ни да се състои тук, в Лондон — категорично заяви Джейсън. — Но можем да направим компромис. Ще се оженим в църква тук, след което ще устроим малко тържество в Уейкфийлд.
Ръката й се отпусна.
— Забрави, че съм ти споменавала за църква. Покани всички тук в къщата. Би било богохулство да влезем в църква, за да сключим сделка. — Опитвайки се да се пошегува, тя добави: — Докато се вричаме в любов и почит един към друг, ще очаквам да удари гръм.
— Ще се оженим в църква — заяви Джейсън. — А ако падне гръм, ще поема разходите за нов покрив.
Глава двайсета
— Добър ден, мила моя — весело я поздрави Чарлз и потупа края на леглото с ръка. — Ела, седни до мен. Не е за вярване колко добре ми подейства посещението ви с Джейсън. А сега ми кажи нещо повече за плановете ви.
Виктория седна до него.
— Честно казано, много съм объркана, чичо Чарлз. Нортръп току-що ме уведоми, че тази сутрин Джейсън е опаковал нещата си от кабинета и се е преместил в Уейкфийлд.
— Зная — отвърна той с усмивка. — Джейсън дойде да ме види и ми каза, че е решил да го направи, „за да запази благоприличие“ пред хората. Колкото по-малко време прекарва с теб, толкова по-малко са шансовете да ви одумват.
— Значи затова е заминал. — Лицето на Виктория се разведри.
Чарлз кимна.
— Дете мое, мисля, че за пръв път в живота си Джейсън се придържа към нормите за благоприличие. Не му е било лесно, но все пак го е направил. Добре му влияеш. Може би сега е ред да го научиш да не се присмива на принципите — добави весело.
Виктория му се усмихна.
— Страхувам се, че не зная нищо за приготовленията покрай сватбата, освен това, че ще се състои в голяма църква тук в Лондон.
— Джейсън ще се погрижи. С него заминаха и много от слугите, за да подготвят всичко. След церемонията ще има сватбено тържество в Уейкфийлд за близките ви приятели и някои хора от селото. Мисля, че списъкът с гостите и поканите вече се изготвя. Така че от теб не се очаква нищо друго, освен да стоиш тук и да се наслаждаваш на удивлението на всички, когато разберат, че ти ще бъдеш следващата херцогиня Атъртън.
Виктория не обърна внимание на думите му и нерешително повдигна друг въпрос, много по-важен за нея:
— В онази нощ, когато беше много зле, спомена нещо за майка ми, нещо, което си възнамерявал да ми кажеш.
Той обърна глава и се загледа през прозореца, и тя бързо добави:
— Не е нужно да ми казваш, ако това ще те разстрои.
— Не това е причината. Зная колко си състрадателна и разумна, но все още си много млада. Ти си обичала баща си толкова силно колкото и майка си. Ако ти разкажа за случи лото се, може да започнеш да си мислиш, че съм се намесил в брака им, макар че, кълна ти се, никога не съм говорил с майка ти, след като се омъжи за баща ти. Виктория — обясни той тъжно — опитвам се да ти кажа, че не искам да ме презираш, а се страхувам, че можеш да го направиш, след като чуеш историята.
Тя взе ръката му и нежно каза:
— Как бих могла да мразя човека, който е обичал майка ми?
Той погледна ръката й и изрече със сподавен от вълнение глас:
— Знаеш ли, че си наследила и сърцето на майка си?
Виктория не отговори, а той обърна отново глава към прозореца и започна да разказва за своята голяма любов. Погледна момичето едва когато беше приключил, и не видя презрение в очите му, а само печал и състрадание.
