Виктория разговаряше с група млади дами, които се бяха отбили при нея, когато обектът на романтичния им разговор влезе в синия салон. Смехът премина в напрегнат, боязлив шепот, когато младите дами забелязаха внушителната фигура на непредвидимия маркиз на Уейкфийлд. Той носеше черен костюм за езда с плътно прилепнали черни бричове, с които изглеждаше неустоимо мъжествен. Без да осъзнава какво въздействие оказва върху чувствителните дами, много от които тайно си мечтаеха за него, Джейсън се обърна към тях с усмивка.
— Добро утро, дами — поздрави ги, след което погледна към Виктория: — Би ли ми отделила един миг.
Тя незабавно се извини и го последва към кабинета му.
— Няма да те откъсвам за дълго от приятелките ти — обеща той и бръкна в джоба на сакото си. Взе ръката й в своята и й сложи тежък пръстен. Виктория се загледа в бижуто: два реда диаманти опасваха ред големи сапфири от двете страни на пръстена.
— Джейсън, прекрасен е — едва успя да изрече тя, — невероятно, поразително красив. Благодаря…
— Благодари ми с целувка — нежно й напомни той и когато девойката вдигна лице към неговото, устните му се впиха в нейните в жадна целувка, която обезоръжи ума й и остави тялото й без сили. Развълнувана от пламенността, на която тялото й така безпомощно откликна, Виктория се вгледа в премрежените зелени очи на Джейсън, опитвайки се да разбере защо целувките му винаги й въздействат така разтърсващо.
Погледът му се спря на устните й.
— Мислиш ли, че следващия път сърцето ще ти подскаже да ме целунеш, без да те помоля?
На Виктория й се стори, че долови копнеж в гласа му. Той й беше предложил да й стане съпруг, а искаше толкова малко в замяна. Повдигайки се на пръсти, тя обви ръце около шията му и притисна устни към неговите. Почувства как той потръпна. Без да усеща нарастващата му възбуда, Виктория зарови пръсти в меката коса на тила му, а тялото й се притисна към неговото. Ръцете на Джейсън се сключиха около нея с изумителна сила, а устните му се разтвориха така, сякаш искаха да я погълнат. Простена и я притисна още по-силно към себе си, а цялото му тяло гореше от желание.
Когато най-сетне вдигна глава, той я загледа с някакво странно изражение:
— Онази нощ трябваше да ти подаря диаманти и сапфири, а не перли. Но не ме целувай повече така, докато не се оженим.
Виктория беше предупреждавана от майка си и госпожица Флоси, че един мъж може до такава степен да се увлече от страстта си по младата дама, че да започне да се държи по странен и непристоен начин. Инстинктивно осъзна, че Джейсън се опитва да й каже, че едва не си е загубил ума. Тя беше достатъчно зряла и изпита задоволство от това, че неопитната й целувка може да окаже такова въздействие на толкова опитен мъж — особено след като Андрю никога не беше реагирал така на целувките й. От друга страна, никога не беше целувала Андрю по начина, по който Джейсън искаше да го целува.
— Виждам, че разбра какво искам да ти кажа. Лично аз никога не съм държал на девствеността. Има си определени предимства да си с жена, която вече знае как да удовлетвори един мъж…
Той замълча, наблюдавайки я внимателно, сякаш очакваше или се надяваше тя да му отвърне по някакъв начин, но Виктория извърна поглед. Девствеността й, или поне така й бяха казвали, трябваше да бъде ценен дар за съпруга й. Тя със сигурност нямаше никакъв опит в „удовлетворяването на мъже“.
— Съжалявам, че те разочаровам — смутено изрече, — но в Америка нещата са много по- различни.
Независимо от напрежението в гласа на Джейсън думите му прозвучаха нежно:
— Няма нужда да се извиняваш или да страдаш, Виктория. Никога не се стеснявай да ми казваш истината. Независимо колко е неприятна, мога да я приема и дори ще се възхитя на смелостта ти да я споделиш. — Погали я, после успокоително добави: — Няма значение. — Изведнъж тонът му се промени и той попита: — Кажи ми само дали ти харесва пръстенът, след което можеш да се върнеш при приятелките си.
— Прекрасен е — отвърна тя, опитвайки се да се приспособява към внезапните промени в настроението му. — Толкова е красив, че вече ме е страх да не го загубя.
Джейсън сви рамене:
— Ако го загубиш, ще ти купя друг.
Виктория погледна годежния си пръстен. Искаше й се пръстенът да беше по-важен за Джейсън и не толкова лесно заменим. От друга страна, беше знак за чувствата му към нея, тъй като самата тя за него беше маловажна и лесно заменима.
„Той има нужда от теб, детето ми“ — думите на Чарлз й вдъхнаха увереност и тя се усмихна, когато си спомни, че поне когато беше в обятията му, Джейсън наистина имаше нужда от нея. Окуражена, тя се върна в салона, където младите дами веднага забелязаха пръстена и започнаха да ахкат от възторг.
В дните преди сватбата близо триста души посетиха Виктория, за да й пожелаят щастие. По улицата непрекъснато преминаваха елегантни карети, разтоварваха пътниците си и се връщаха точно след двайсет минути, за да ги вземат отново, а през това време Виктория седеше в салона и изслушваше съветите на привлекателни възрастни дами за това как да се справи с трудната задача да поддържа голям дом и да устройва пищни тържества. По-младите омъжени дами й обясняваха колко е трудно да се намерят подходящи гувернантки и как да открие най-добрите учители за децата. И в цялата тази суматоха дълбоко в душата на Виктория започна да се заражда някакво чувство на принадлежност. До този момент не беше имала възможност да опознае тези хора по-добре. Беше склонна да ги смята за богати разглезени жени, които не мислеха за нищо друго освен за дрехи, бижута и развлечения. Сега ги виждаше в нова светлина — като съпруги и майки, които се стараеха да изпълняват задълженията си, и започна да ги харесва много повече.
От всички, които познаваше, единствено Джейсън стоеше настрана, но той го правеше от благоприличие и Виктория трябваше да му бъде благодарна за това, макар че понякога имаше странното усещане, че се омъжва за непознат, който постоянно отсъства.
Чарлз често слизаше да очарова дамите и да покаже на всички, че подкрепя Виктория с цялото си сърце. През останалото време „събираше сили“, за да може да я заведе до олтара. Беше твърдо решен да го стори и нито момичето, нито доктор Уърдинг можеха да го разубедят. Джейсън въобще не се опитваше.
Дните минаваха, Виктория се наслаждаваше на времето, което прекарваше в салона с посетителите си, с изключение на случаите, когато ставаше дума за Джейсън и тя долавяше безпокойството им. Новите й приятели и познати се възхищаваха на обществения престиж, на който тя щеше да се радва като съпруга на приказно богат маркиз, но имаше смътното усещане, че някои хора все още са предубедени към бъдещия й съпруг. Това я безпокоеше, защото тези хора започваха да й допадат, и искаше те да харесват и Джейсън. Понякога, докато разговаряше с някой посетител, Виктория дочуваше откъслечни думи за годеника си, но щом се обърнеше, разговорите внезапно спираха. Това не й позволяваше да го защити, защото не знаеше от какво.
В деня преди сватбата им парченцата от загадката най-сетне се подредиха в картина, при вида на която Виктория едва не изпадна в несвяст. Когато лейди Кленастън, последна та посетителка за този следобед, си тръгваше, тя потупа окуражително Виктория по ръката и каза:
— Ти си умна млада жена, мила моя, и за разлика от разни глупаци, разтревожени за безопасността ти, аз не се съмнявам, че ще се справиш добре с Уейкфийлд. Ти нямаш нищо общо с първата му съпруга. Според мен лейди Мелиса заслужаваше всичко, което твърдеше, че й е причинил, че даже в повече. Тя беше една развратница!
С тези думи лейди Кленастън излезе от салона, а Виктория се втренчи в Каролайн.
— Първата му съпруга ли? Джейсън е бил женен? Защо никой не ми го е казвал досега?
— Но аз мислех, че знаеш поне това — побърза да се оправдае приятелката й. — Съвсем естествено допуснах, че чичо ти или лорд Филдинг са ти казали. Със сигурност поне си подочула някоя клюка?
— Само откъслечни разговори, които спираха, щом се появя. — Виктория беше пребледняла. — Чувала съм да се споменава лейди Мелиса във връзка с Джейсън, но не като негова съпруга. Хората говореха за нея с такова възмущение и аз реших, че е била свързана с него така както госпожица Сибил или разни други са били доскоро — смутено довърши момичето.
