— Били? — Каролайн повтори, учудена от това, че Виктория говори в минало време, но незабавно осъзна какво е казала и сведе поглед, очевидно запленена от синята копринена дамаска на дивана.
— Естествено сега, когато ни предстои да сключим брак, Джейсън няма или ще…
— Не зная какво ще направи — тъжно изрече приятелката й, — някои мъже, като Робърт например, се отказват от любовниците си, след като се оженят, но други не.
Смутена, Виктория разтърка слепоочията си.
— Понякога Англия ми се струва толкова странна. У дома съпрузите не отдават време и емоции на други жени. Или поне никога не съм чувала такова нещо. А тук явно е напълно нормално богатите господа да имат отношения с жени, които не са техни съпруги.
Каролайн насочи разговора към по-неотложен въпрос:
— Наистина ли има толкова голямо значение за теб това, че лорд Филдинг е бил женен преди?
— Разбира се. Поне така си мисля. Не зная. Най-важното в момента е, че никой от семейството не ме е информирал.
Тя се изправи толкова рязко, че гостенката подскочи.
— Моля да ме извиниш, искам да се кача при чичо Чарлз и да поговоря с него.
Прислужникът на Чарлз докосна с пръст устните си, когато Виктория почука на вратата, и я осведоми, че херцогът спи. Твърде разстроена да го изчака да се събуди, за да получи отговор на въпросите си, девойката се отправи към стаята на госпожица Флоси. Напоследък госпожица Флоси беше предала задълженията си на придружителка на Каролайн Колингуд. Затова Виктория срещаше дребничката русокоса жена единствено на някой случаен обяд или вечеря.
Почука на вратата и когато госпожица Флоси весело я покани да влезе, тя прекрачи прага на кокетната малка гостна, която се намираше непосредствено до спалнята.
— Виктория, скъпа, сияеш като същинска булка! — възкликна госпожица Флоси с обичайната си щастлива усмивка. Както обикновено тя не бе в състояние да види истинското й състояние, защото в действителност Виктория беше бледа и развълнувана.
— Госпожице Флоси — започна направо, — исках да говоря с чичо Чарлз, но той спеше. Вие сте единственият човек освен него, към когото мога да се обърна. Става дума за Джейсън. Има нещо, което много силно ме безпокои.
— Мили Боже! — извика тя и остави ръкоделието си. — Какво искаш да кажеш?
— Току-що разбрах, че е бил женен и преди! — избухна Виктория.
Госпожица Флоси наклони глава на една страна — възрастна китайска кукла с бяло дантелено боне на главата.
— Мислех, че Чарлз или самият Уейкфийлд ти е казал. Да, Джейсън наистина беше женен, мила моя. Е, сега вече знаеш.
Разрешила този въпрос, тя се усмихна и отново взе ръкоделието си.
— Но аз нищо не зная. Лейди Кленастън каза нещо много странно — заяви, че съпругата на Джейсън заслужавала всичко, което той й причинил. Какво й е причинил?
— Причинил ли? — повтори госпожица Флоси, примигвайки недоумяващо. — Ами, че нищо, което да ми е известно. Колко глупаво от страна на лейди Кленастън да ти каже такова нещо, защото и тя не би могла да знае, освен ако сама не е била омъжена за него, а тя не е, уверявам те. Това поуспокои ли те малко?
— Не! — извика Виктория. — Това, което искам да знам, е защо лейди Кленастън вярва, че Джейсън е причинил зло на съпругата си. Сигурно има някаква причина да мисли така, а ако случайно не съм права, то мога да кажа, че твърде много хора мислят като нея.
— Може би — съгласи се госпожица Флоси, — та нали злощастната му съпруга, нека почива в мир — макар че не зная как би могла, като се има предвид колко грешна беше приживе — се оплакваше на всеки колко чудовищно се отнасял Уейкфийлд с нея. Някои хора очевидно са й повярвали, но фактът, че не я е убил, доказва, че е човек със завидно търпение. Ако имах съпруг, какъвто, разбира се, нямам и правех нещата, които Мелиса е правила — разбира се, никога не бих ги направила, той със сигурност щеше да ме бие. Така че, ако Уейкфийлд е малтретирал Мелиса, в което не съм сигурна, би бил напълно оправдан. Честна дума.
Виктория се замисли за случаите, в които беше виждала Джейсън разгневен, за необузданата му ярост и за онази смразяваща, хищническа сила, която понякога усещаше под изтънчената му външност, и в ужасеното й съзнание в миг изплува образът на жена, която пищи, малтретирана заради някакво дребно нарушение.
— Какво е правила Мелиса? — прошепна Виктория.
— Ами, няма как да го кажа по-деликатно. Истината е, че са я виждали в компанията на други мъже.
Виктория потрепери. Почти всяка съвременна дама в Лондон можеше да бъде забелязана в компанията на други мъже. Това беше съвсем нормално за модерните омъжени жени.
— И той я е бил заради това? — ужасено прошепна тя.
— Не знаем дали я е бил — внимателно поясни госпожица Флоси. — Всъщност се съмнявам. Веднъж чух някакъв господин да критикува Джейсън — зад гърба му, разбира се, защото никой не би се осмелил да го порицае открито за това, че не обръща внимание на поведението на Мелиса.
— Какво точно е казал този господин? — внимателно попита Виктория, след което подчерта: — Точно.
— Какво точно ли? Ами, след като толкова настояваш, той каза: „На Уейкфийлд му слагат рога пред цял Лондон и той много добре го знае, но въпреки това не обръща внимание и безропотно си ги носи. Дава лош пример на съпругите ни. Ако питате мен, трябва да заключи тази развратница в замъка си в Шотландия и да изхвърли ключа.“
Виктория отпусна глава назад върху облегалката на стола си и затвори очи едновременно поуспокоена и тъжна.
— Рогоносец — прошепна. — Значи това било… — Като знаеше колко горд човек е Джейсън, представи си колко унизен е бил от изневерите на жена си.
— А сега, има ли още нещо, което искаш да знаеш?
— Да — напрегнато отвърна. Гласът й стресна госпожица Флоси.
— Ами, надявам се, че не се отнася до „нали знаеш“, защото осъзнавам, че като твоя най-близка е мой дълг да ти го разясня, но истината е, че нямам никаква представа от тези неща. Искрено съм се надявала, че може би майка ти вече ти е обяснила.
Виктория я погледна учудено, но беше твърде изтощена, затова просто каза:
— Не разбирам за какво говорите, госпожо.
— Говоря за „нали знаеш“ — така го наричаше най-добрата ми приятелка Прудънс, което беше глупаво, защото аз изобщо не знаех. Както и да е, мога да повторя това, което майката на Прудънс й казала в деня преди сватбата.
— Моля да ме извините, но… — недоумяваше Виктория.
— Не ти трябва да ме молиш за извинение, а аз, защото не мога да ти дам нужния съвет. Но дамите не обсъждат „нали знаеш“. Искаш ли да чуеш какво е казала майката на Прудънс по този въпрос?
— Да, госпожо — колебливо отвърна момичето, без да има представа за какво всъщност става дума.
— Много добре. През първата ви брачна нощ съпругът ти ще дойде при теб в леглото ти или може би ще те заведе в неговото, не мога да си спомня. Във всеки случай при никакви обстоятелства не трябва да показваш отвращението си, да пищиш или да говориш врели-некипели. Трябва да затвориш очи и да му позволиш да направи „нали знаеш“, каквото и да означава това. Ще те боли и ще бъде неприятно, ще има и кръв първия път, но ти трябва да затвориш очи и да го изтърпиш. Мисля, че майката на Прудънс я посъветвала да си мисли за нещо друго, докато трае „онази работа“, като например за новото кожено палто или рокля, която скоро ще може да си у купи, ако съпругът й остане доволен от нея. Неприятна работа, нали?
Виктория не можа да сдържи смеха си.
