— Вече знаеш, че я обичах с цялото си сърце. Обичах я и се разделих с нея, а тя беше единственото, за което си заслужаваше да живея.
— Прабаба ми те е принудила да го направиш. — В очите на Виктория се четеше гняв.
— Родителите ти бяха ли щастливи? Винаги съм се питал какъв е бил бракът им, но се страхувах да повдигам този въпрос.
Тя си спомни ужасната сцена, разиграла се между родителите й, на която беше станала свидетел преди толкова години.
— Да, те бяха щастливи. Бракът им нямаше нищо общо с браковете на хората от висшето общество.
Тя говореше за „брак във висше общество“ с такова отвращение, че Чарлз се усмихна:
— Какво имаш предвид под такъв брак?
— Такива, каквито са почти всички в Лондон. Изключение правят семейство Колингуд и още няколко. Брак, при който двамата рядко прекарват времето си в една и съща компания и когато случайно се срещнат на някое събитие, се държат като любезни, добре възпитани познати. Моите родители поне живееха заедно и бяхме истинско семейство.
— Предполагам, че искаш да имаш старомоден брак и старомодно семейство. — Той изглеждаше доста доволен от тази идея.
— Не мисля, че Джейсън иска такъв брак.
Не можеше да сподели, че Джейсън й беше предложил да му роди син и да си отиде. Успокои се с мисълта, че макар и да беше направил това предложение, той предпочита тя да остане с него в Англия.
— Съмнявам се, че Джейсън знае какво точно иска — тъжно изрече бащата. — Той се нуждае от теб, детето ми. Няма да го признае дори и пред себе си, а когато най-сетне го стори, няма да му хареса, повярвай ми. Ще се бори срещу теб. Но рано или късно ще отвори сърцето си и когато го направи, ще намери покой. Тогава ще те направи много щастлива.
Колебанието и несигурността й бяха толкова силни, че усмивката му угасна:
— Бъди търпелива с него, Виктория. Ако не беше толкова силен физически и психически, нямаше да оцелее. Той носи белези, дълбоки белези, но ти имаш сили да го излекуваш.
— Какви белези?
Чарлз поклати глава:
— Ще бъде по-добре и за двама ви, ако Джейсън сам ти разкаже за живота си, особено за детството си. Ако не го направи, тогава можеш да дойдеш при мен.
През следващите дни Виктория нямаше много време да мисли за Джейсън. Тъкмо беше излязла от стаята на Чарлз, когато пристигна мадам Дюмос с четири шивачки.
— Лорд Филдинг ми нареди да ви ушия сватбена рокля, мадмоазел. Каза, че трябва да бъде много богата и много елегантна. Уникална. Достойна за кралица. Без никакви набори…
Ядосана и развеселена едновременно от безцеремонността на Джейсън, Виктория й хвърли бегъл поглед:
— Случайно да е избрал и цвят?
— Синя.
— Синя ли? — възмути се тя, готова да отстоява правото си да бъде в бяло.
Мадам кимна, замислено допряла пръст до устните си.
— Точно така, синя. Леденосиня. Каза, че този цвят много ви отива — ангел с червеникави коси, както сам се изрази.
Виктория изведнъж реши, че това синьо е чудесен цвят за сватбената й рокля.
— Лорд Филдинг има безупречен вкус — продължи мадам Дюмос, а тънките й вежди се повдигнаха над живите и наблюдателни очи. — Не мислите ли?
— Определено — засмя се момичето и се остави в ръцете на умелата шивачка.
Четири часа по-късно, когато мадам най-сетне я освободи и изпрати шивачките да накупят каквото е необходимо, тя беше уведомена, че лейди Каролайн Колингуд я очаква в златния салон.
— Виктория — възкликна гостенката и протегна ръце да я поздрави. — Лорд Филдинг дойде тази сутрин у нас да ни съобщи за сватбата ви. За мен е чест да ти бъда шаферка. Лорд Филдинг каза, че това е твоето желание, но всичко е толкова неочаквано — искам да кажа, женитбата ви.
Виктория не показа колко е доволна, че Джейсън се беше сетил, че ще има нужда от шаферка, и се беше отбил у семейство Колингуд.
— Никога не съм допускала, че у теб се е зараждало толкова трайно чувство към лорд Филдинг, и не мога да се начудя. Наистина искаш да се омъжиш за него, нали? Не го правиш по някаква принуда?
— Единствено по силата на съдбата — усмихна се Виктория и уморено се отпусна в един стол. После забеляза, че приятелката й се намръщи, и бързо добави:
— Не съм принудена. Правя го по собствено желание.
Каролайн си отдъхна и цялата грейна от щастие:
— Толкова се радвам. Надявах се това да се случи.
Виктория я погледна учудено и тя веднага поясни:
— За последните няколко седмици го опознах по-добре и напълно съм съгласна с Робърт, който ми каза, че това, което хората мислят за лорд Филдинг, се дължи на мълви, разпространявани от някаква зла жена. Едва ли някой би повярвал на всички тези приказки, ако самият той не беше толкова необщителен. Естествено никой не харесва онези, които вярват на разни ужасни приказки, отправени към него самия, нали? Така че най-вероятно той съвсем не се е чувствал длъжен да се оправдава. И както Робърт сам каза, лорд Филдинг е горд човек и никога не би се опитвал да угодничи пред обществото заради лошото им мнение за него, особено когато е толкова несправедливо!
Виктория едва се сдържа да не се засмее на всеотдайната подкрепа на приятелката си към мъжа, от когото някога се страхуваше и го презираше, но това беше характерно за Каролайн. Тя отказваше да види недостатъците на хората, които харесваше, и обратно, да приеме, че има нещо добро в онези, които не харесваше. Но пък тази особеност на характера й я правеше изключително верен приятел и Виктория й беше дълбоко благодарна.
— Благодаря, Нортръп — каза тя на иконома, който им поднесе чай.
— Не мога да разбера защо изобщо съм го намирала за страшен — продължи гостенката, докато Виктория наливаше чая. Нямаше търпение да го освободи от всякаква вина, която можеше да му е приписала в миналото: — Не биваше да допускам въображението до такава степен да надделее над разума ми. Мисля, че съм го намирала за страшен по простата причина, че е толкова висок и косата му е толкова черна, което е направо нелепо от моя страна. Знаеш ли какво ни каза, когато си тръгна тази сутрин?
— Не. — Момичето се изненада, че Каролайн е твърдо решена да издигне Джейсън от дявол до светец.
— Какво каза?
— Заяви, че винаги съм му напомняла за красива пеперуда.
— Прекрасно — възхити се Виктория.
— Да, но почакай да чуеш как описа теб.
— Мен ли? Но как така?
— Комплиментите ли имаш предвид? — попита Каролайн и когато Виктория кимна, продължи:
— Тъкмо бях изказала радостта си от това, че се омъжваш за англичанин и оставаш тук, че ще продължим да бъдем все така близки, когато лорд Филдинг се засмя и каза, че с теб чудесно се допълваме, защото аз винаги съм му напомняла за красива пеперуда, а ти си като диво цвете, което цъфти и в хубави, и в лоши дни и прави живота на всички ни по-слънчев. Не е ли прекрасно от негова страна?
— Наистина — съгласи се Виктория.
— Мисля, че е много влюбен в теб — довери й Каролайн. — В края на краищата той участва в дуел заради теб.
И когато дойде време гостенката да си тръгва, Виктория вече беше почти напълно убедена, че Джейсън я обича.
На следващата сутрин, когато много хора, научили за предстоящата сватба, се изредиха да й пожелаят щастие, тя беше много радостна.
