— Да. Не трябваше ли?
— По-важното е защо си го казала, защо изобщо ти е минало през ума?
Тя усети укора му и леко се стресна.
— Госпожица Флоси — Флоси Уилсън ми обясни, че в Англия е съвсем обичайно грижовните съпрузи да си имат…
— Флоси Уилсън ли? — смая се той. — Флоси Уилсън! — повтори, сякаш не можеше да повярва на ушите си. — Та тя е стара мома, да не говорим, че е пълна глупачка! Джейсън я държеше в Уейкфийлд, за да помага за Джейми, та когато той отсъства от къщи, детето да има любяща и грижовна жена до себе си. Вярно, че Флоси беше такава, но веднъж беше забравила къде е оставила бебето. И ти си искала съвет от такава жена как да се държиш със съпруга си?
— Не съм я питала, тя сама ми предложи съвет — оправда се Виктория, изчервявайки се.
— Извинявай, че ти се развиках, дете — каза той, разтривайки тила си с ръка. — В Ирландия съпругата ще халоса мъжа си с тенджера по главата, ако ходи при други жени. Много по-простичко, по-директно и по-ефективно е, сигурен съм. Моля те, продължавай нататък с това, което се опитваше да ми кажеш. Спомена, че си се спречкала с Джейсън.
— Наистина предпочитам да не го разказвам — предпазливо каза Виктория. — Мисля, че не трябваше да идвам. Всъщност идеята беше ужасна. Просто се надявах, че можеш да ми обясниш защо той се държи толкова студено с мен, откакто се оженихме.
— Как така студено? — напрегнато попита капитан Фаръл.
— Не знам как да го обясня.
Той наля чай в две чаши и ги вдигна.
— Виктория, да не би да се опитваш да ми кажеш, че не идва достатъчно често в леглото ти? — намръщено попита, като се обърна.
Младата жена се изчерви и наведе очи.
— Всъщност не е идвал от първата ни брачна нощ, макар че много се боях да не го направи, когато на следващата сутрин разби вратата, след като аз я заключих…
Капитан Фаръл се обърна към шкафа, остави чая и наля две чаши с уиски. Отиде до Виктория и й подаде едната.
— Изпий го — строго й нареди, — ще ти бъде по-лесно да говориш, а аз наистина възнамерявам да чуя останалата част от историята.
— Преди да дойда в Англия, никога не бях опитвала какъвто и да е алкохол, с изключение на вино, когато починаха родителите ми — каза тя. — Но откакто дойдох тук, хората все ми предлагат вино, бренди и шампанско и ми казват да го изпия, защото ще се почувствам по-добре. Изобщо не ме кара да се чувствам по-добре.
— Опитай го — нареди той.
— Вече съм го опитвала. Бях толкова напрегната в деня на сватбата ни, че се опитах да се отскубна от Джейсън пред олтара. И когато пристигнахме в Уейкфийлд, си помислих, че малко вино ще ми помогне да се справя през останалата част от вечерта. Изпих пет чаши вино на сватбеното ни тържество, но от него се почувствах още по-зле, когато си… когато си легнах.
— Да разбирам ли, че за малко не си оставила Джейсън пред олтара в църквата, пълна с негови познати?
— Да, но никой не разбра, с изключение на Джейсън.
— Мили Боже! — прошепна той.
— И през първата ни брачна нощ едва не повърнах.
— Мили Боже! — отново прошепна той. — И на другата сутрин си заключила вратата на стаята си?
Виктория кимна нещастно.
— И вчера си му казала, че според теб е разумно от негова страна да ходи при любовницата си?
Тя отново кимна и капитанът смаяно се вторачи в нея.
— Снощи наистина се опитах да компенсирам.
— Слава Богу!
— Да, предложих му да направим каквото поиска.
— Това трябва значително да е помогнало — предположи той с лека усмивка.
— За момент така ми се стори. Но когато му предложих да поиграем карти или шах, той стана…
— Предложила си му да играете шах? За Бога, защо шах?
Виктория го погледна леко засегната.
— Опитах се да си припомня нещата, които родителите ми правеха заедно. Щях да му предложа да се поразходим, но беше малко студено.
Капитан Фаръл едва сдържа смеха си:
— Горкият Джейсън! — После погледна младата жена и добави:
— Уверявам те, че родителите ти са правили… и… други неща.
— Например? — Виктория се замисли за вечерите, когато те седяха пред огъня и четяха. Майка й готвеше любимите гозби на баща й, грижеше се за къщата, кърпеше дрехите му, но Джейсън имаше цяла армия от слуги, които изпълняваха тези домакински задължения. Тя хвърли поглед към капитан Фаръл, който неловко мълчеше.
— Какви неща имаш предвид?
— Имам предвид интимните неща, които са правили, докато си била в леглото си, а те в тяхното.
Далечен спомен изплува в съзнанието й: родителите й, застанали пред вратата на спалнята на майка й и баща й, който се опитва да прегърне жена си и я умолява: „Не ме отблъсквай отново, Катрин. За Бога, недей!“
Майка й беше отблъсквала баща й от леглото си, осъзна Виктория. После си спомни колко наранен и отчаян изглеждаше баща й и колко ядосана беше на майка си за това, че му е причинила болка. Родителите й наистина бяха приятели, но майка й не обичаше баща й. Катрин беше обичала Чарлз Филдинг и затова не допускаше баща й в леглото си след раждането на Дороти.
Прехапа устни, спомняйки си колко самотен изглеждаше баща й. Тя се питаше дали всички мъже се чувстват самотни — или може би отхвърлени, ако жените им не ги допускат в леглото си.
Знаеше, че майка й не беше обичала баща й, но те наистина бяха приятели. Приятели… Изведнъж осъзна, че се опитва да направи Джейсън свой приятел, също както майка й беше постъпвала с баща й.
— Ти си любяща жена, Виктория, пълна с живот и кураж. Забрави за браковете във висшето общество — те са формални. Помисли за брака на родителите си. Те бяха щастливи, нали?
Дългото й мълчание накара капитан Фаръл да смръщи вежди и рязко да изрече:
— Всъщност да оставим брака на родителите ти. Познавам мъжете, познавам и Джейсън, затова искам да запомниш едно нещо. Ако една жена заключи вратата на спалнята си за мъжа си, той ще заключи сърцето си за нея. Разбира се, ще го направи, ако има гордост. А Джейсън е много горд човек. Той няма да пълзи в краката ти или да моли за ласките ти. Ти си се отдръпнала от него. Сега зависи само от теб да го накараш да разбере, че не искаш да го правиш повече.
— Как да го направя?
— Като не му предлагаш да играете шах — отвърна той. — И не си мислиш, че е много разумно от негова страна да ходи при друга жена. — Никога не съм си представял колко е трудно за един баща да отгледа дъщеря. Има някои неща, които много трудно се обсъждат с другия пол.
Виктория неспокойно се изправи.
— Ще помисля за всичко, което ми каза — обеща тя, като се опита да прикрие смущението си.
— Мога ли да те попитам нещо? — колебливо се обърна към нея капитанът.
— Предполагам, че имаш право — усмихна се мило младата жена, прикривайки безпокойството си. — В края на краищата аз самата ти зададох достатъчно въпроси.
— Никой ли не е разговарял с теб за любовта в брака?
— Такива неща не бих могла да обсъждам с друг освен с майка си — отвърна Виктория и отново се изчерви. — Разбира се, човек не може да не е чул нищо за семейните задължения, но някак не можеш да ги разбереш съвсем добре.
— Задължения! — отвратено изрече той. — В моята страна девойката чака с нетърпение първата си
