брачна нощ. Иди си вкъщи и се опитай да приласкаеш съпруга си, момиче, а той ще се погрижи за останалото. След това няма да гледаш на това като на задължение. Познавам Джейсън достатъчно добре, за да те уверя в това!
— И ако го направя, ще бъде ли той щастлив с мен?
— Да. — Капитанът й се усмихна. — И ще направи и теб щастлива.
Виктория сложи на масата недокоснатата чаша с уиски.
— Знам малко за брака, още по-малко за това какво е да си съпруга и абсолютно нищо за приласкаването.
Капитан Фаръл погледна екзотичната красавица, застанала пред него, и се засмя:
— Не мисля, че ще ти се наложи да полагаш големи усилия, за да прелъстиш Джейсън, мила моя. Сигурен съм, че щом разбере, че е желан в леглото ти, ще бъде щастлив да се отзове.
Виктория се изчерви, усмихна се и се насочи към вратата.
Докато яздеше Матадор на път за дома, тя беше толкова погълната от мислите си, че не осъзнаваше колко път са изминали. А щом спряха пред Уейкфийлд Парк, вече беше сигурна поне в едно: не искаше Джейсън да се чувства самотен, както се беше чувствал баща й.
Да се отдаде на Джейсън нямаше да бъде чак толкова ужасно, особено ако и тогава я целуне по онзи дързък, интимен начин, когато притискаше устни в нейните и правеше онези невероятни неща с езика си, които разпалваха страстта й. Вместо да мисли за нови рокли, както й беше предложила госпожица Флоси, когато беше в леглото със съпруга си, щеше да си мисли за целувките му. Жалко, че мъжете не целуваха жените си в леглото, помисли си тя. Всичко щеше да е далеч по-хубаво. Очевидно целувките не се предвиждаха; в леглото мъжете правеха това, за което са си мислели през цялото време.
— Не ме интересува! — твърдо каза Виктория, когато един коняр изтича да й помогне да слезе от коня. Беше готова на всичко, за да направи Джейсън щастлив и да възстанови предишната им близост. Според капитан Фаръл сега тя трябваше да даде знак на съпруга си, че иска да сподели леглото си с него.
Влезе в къщата и попита Нортръп:
— Тук ли е лорд Филдинг?
— Да, милейди — отвърна той с поклон. — В кабинета си е.
— Сам ли е?
— Да, милейди — отново се поклони икономът. Виктория му благодари и тръгна по коридора. Отвори вратата на кабинета и тихо се вмъкна. Джейсън седеше зад бюрото си и четеше някакви документи. Виктория го погледна и отново видя в него момчето с изстрадано детство, превърнало се в красив, богат и силен мъж. Беше натрупал състояние и купил имения, беше простил на баща си и беше приютил едно осиротяло момиче от Америка. И пак беше сам. Пак работеше, пак полагаше усилия.
„Обичам те“ — помисли си тя и от тази внезапна мисъл едва не й се подкосиха краката. Толкова много беше обичала Андрю. Но защо никога не беше изпитвала желание да го направи щастлив? Тя обичаше Джейсън въпреки предупреждението на баща й, въпреки предупреждението на самия Джейсън, че не иска любовта й, а единствено тялото й. Колко странно, че можеше да има точно това, което не желаеше, а не това, което искаше. Толкова силно желаеше да го накара да поиска и двете.
Безшумно прекоси стаята и застана зад Джейсън.
— Защо работиш толкова усилено? — тихо го попита. Той подскочи, но не се обърна.
— Обичам да работя — отвърна. — Искаш ли нещо конкретно? Много съм зает.
Началото не беше окуражаващо и за миг Виктория си помисли дали да не му каже направо, че иска да я заведе в леглото си. Но истината беше, че не й достигаше смелост, а и не беше чак толкова нетърпелива да се качат горе, особено след като се държеше по-студено и от първата им брачна нощ. За да го накара да се отпусне, тя нежно каза:
— Сигурно имаш ужасни болки в гърба от това, че по цял ден седиш така. — Събра кураж и сложи ръце на широките му плещи, за да ги поразтрие.
В мига, в който го докосна, тяло му се напрегна.
— Какво правиш? — строго попита той.
— Помислих си, че бих могла да разтрия раменете ти.
— Раменете ми не се нуждаят от нежните ти грижи, Виктория.
— Защо се държиш толкова грубо с мен? — попита тя, заобиколи бюрото и застана пред него, наблюдавайки го как пише. И когато Джейсън не й обърна внимание, седна на бюрото му.
Джейсън ядосано хвърли перото, облегна се назад и се загледа в нея. Кракът й беше до ръката му и леко се поклащаше, докато тя четеше какво пишеше. Погледът му неволно се спря на гърдите й, а после се прикова на устните й. Имаше уста, която умоляваше да бъде целувана, а миглите й бяха толкова дълги, че хвърляха сянка върху страните й.
— Слез от бюрото ми и се махни оттук — рязко изрече той.
— Както желаеш — отвърна развеселено съпругата му и стана. — Дойдох само да те поздравя. Какво искаш за вечеря?
— Няма значение — отвърна той.
— А нещо специално за десерт?
„Същото, което бих искал и за вечеря“ — помисли си.
— Не — отсече, потискайки настойчивия порив на тялото си.
— Колко лесно може да те удовлетвори човек — подразни го тя и се пресегна да проследи с пръст извивката на веждите му.
Джейсън сграбчи ръката й и я отблъсна.
— Какво си мислиш, че правиш?
Виктория се разтрепери, но повдигна рамене.
— Между нас винаги има врати. Помислих си, че мога да отворя вратата на кабинета ти и да видя какво правиш.
— Дели ни нещо повече от врати — рязко отвърна той и пусна ръката й.
— Знам — тихо се съгласи тя и го погледна с прекрасните си сини очи.
Джейсън бързо отмести поглед, взе документите и промърмори:
— Много съм зает.
— Виждам. Нямаш време за мен — гласът й прозвуча с особена нежност и тя тихо си тръгна.
На вечеря Виктория влезе в салона, облечена в рокля от шифон с цвят на праскова, която подчертаваше всяка извивка на тялото й и беше почти прозрачна. Джейсън присви очи, като я видя:
— Аз ли съм плащал за това?
Тя забеляза как погледът му се прикова върху предизвикателното деколте и се усмихна:
— Разбира се. Аз нямам пари.
— Не я носи извън къщи. Неприлична е.
— Знаех си, че ще ти хареса! — тихичко се изсмя младата жена, усещайки инстинктивно, че много му харесва.
Джейсън я погледна така, сякаш не можеше да повярва на ушите си, после се обърна към кристалните гарафи на масата:
— Искаш ли шери?
— За Бога, не! — засмя се тя. — Както вече със сигурност си се досетил, виното не ми понася особено. Кара ме да се чувствам зле. Винаги ми е прилошавало от него. Видя какво се случи, когато пих от него на сватбата ни.
Без да осъзнава важността на това, което току-що бе казала, тя се обърна и се загледа в една безценна ваза от династията Минг, поставена на позлатена масичка, инкрустирана с мрамор, обмисляйки нещо. Най- сетне се реши:
— Бих искала да отида до Лондон утре.
— Защо?
Тя се приближи към креслото, в което Джейсън току-що се беше разположил, и седна на страничната облегалка.
— За да похарча парите ти, разбира се.
— Не знаех, че съм ти дал — промърмори той, разсеян от близостта й. На светлината на свещите
