Джейсън пое дълбоко въздух, сякаш се приготвяше за нещо трудно; после постави длани на бюрото от двете й страни и се наведе. Докосна с устни нейните. Главата й се наклони назад под лекия натиск на устните му и тя загуби равновесие.
Когато Джейсън вдигна глава да се отдръпне, тя се вкопчи в ръцете му, за да се закрепи. За него ръцете й, вкопчени в неговите, беше, като да поканиш умиращ от глад човек на богата трапеза. Устата му се притисна в нейната нежно и ненаситно и когато и тя започна да му отвръща, целувката му стана още по- настойчива. Той разтвори устните й с език, като я подмамваше и я приканваше да му отвърне.
Езикът й плахо докосна неговия и Джейсън изгуби контрол. Той изпъшка и обви ръце около нея, вдигна я от бюрото и я притисна към себе си. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, обвиха врата му, придържайки лицето му към нейното. Поощрението, което усети в този жест, възпламени в него такъв огън, че едва не загуби разсъдъка си. Ръката му се придвижи към пищната й гръд. Виктория потрепери от интимното докосване, но вместо да се отдръпне, както той очакваше, тя се притисна към него, отдадена на страстната целувка.
Гласът на капитан Фаръл прозвуча в коридора точно пред кабинета:
— Не се притеснявай, Нортръп, зная къде е.
Вратата на кабинета рязко се отвори и Виктория се отскубна от прегръдката на Джейсън.
— Джейсън, аз — започна приятелят му, влизайки в кабинета, но внезапно спря, забелязвайки пламналите страни на Виктория и смръщеното лице на Джейсън. — Трябваше да почукам.
— Приключихме — сухо каза Джейсън.
Без да може да погледне приятеля си в очите, Виктория се усмихна бегло към Джейсън и измърмори, че трябва да се качи горе и да се преоблече за вечеря.
Капитан Фаръл протегна ръка:
— Как си, Джейсън?
— Не съм сигурен — разсеяно отвърна той, докато гледаше как жена му се отдалечава.
Фаръл се усмихна, но се обезпокои, когато Джейсън се обърна и бавно отиде до прозорците. Сякаш беше изключително уморен, прокара ръка по тила си, втренчено загледан навън.
— Нещо не е ли наред?
Джейсън мрачно се подсмихна:
— Няма нищо нередно, Майк. Нищо, което да не заслужавам. Нищо, за което да не мога да се погрижа.
Когато Майк си тръгна след час, той се отпусна в стола си и затвори очи. Желанието, което Виктория беше запалила у него, все още го измъчваше като огън и изгаряше слабините му. Толкова силно я желаеше. Толкова я желаеше, че едва се сдържаше да не хукне по стълбите и да я вземе в прегръдките си. Направо му идеше да я удуши за това, че му беше казала да си има любовница като „добър“ съпруг.
Неговата съпруга, която беше почти дете, го беше объркала напълно. Беше поискала да играе с него на шах и карти, сега се опитваше да играе по-възбуждаща игра. Беше се превърнала в прелъстителка и беше изключително добра. Сядаше на бюрото му, на стола му, донесе му подарък и го помоли да я целуне. Той се запита, докато я целуваше преди малко, дали не си представяше, че е Андрю, както си беше представяла в деня на сватбата им.
Ядосан от копнежа на собственото си тяло но нея, той скочи на крака и заизкачва широкото, вито стълбище. Беше наясно, че се жени за жена, която принадлежи на друг, само дето не беше очаквал, че това толкова ще го измъчва. Само гордостта го възпираше да не я принуди отново да легне с него. Гордост, както и съзнанието, че когато всичко свърши, няма да изпита по-голямо задоволство от това, което изпита през първата им брачна нощ.
Виктория го чу да се движи в стаята си и почука на вратата. Чу го да й казва да влезе, но усмивката й веднага угасна, когато отвори вратата и видя Франклин, личният му прислужник, да опакова една чанта, докато Джейсън тъпчеше документи в кожен куфар.
— Къде отиваш? — попита тя.
— В Лондон.
— Но защо?
Джейсън погледна към прислужника си:
— Аз ще довърша с багажа, Франклин.
Той изчака, докато прислужникът се оттегли и затвори вратата, след което каза:
— Там мога да работя по-добре.
— Но снощи ми каза, че не можеш да дойдеш в Лондон и да останеш там с мен вечерта, защото трябва да бъдеш тук и да се срещнеш с някакви хора рано утре сутрин.
Джейсън престана да тъпче книжа в куфара си, изправи се и с преднамерена грубост попита:
— Виктория, знаеш ли какво става с един мъж, когато дни наред е в състояние на неудовлетворена сексуална възбуда?
— Не — тихо каза тя и поклати глава.
— Тогава ще ти обясня — отсече той. Младата жена тревожно поклати глава:
— Н-не мисля, че е необходимо, не и когато си в такова настроение.
— Нямах такива настроения, преди да те срещна — ядно каза той, обърна гръб и се подпря на полицата над камината. — Предупреждавам те, върни се в стаята си, преди да забравя колко „добър“ съпруг трябва да бъда и да не си правя труда да ходя до Лондон.
— Отиваш при любовницата си, нали? — сподавено попита тя, спомняйки си с изумление колко очарователен изглеждаше, когато му даде подаръка.
— Започваш да говориш като ревнива съпруга — процеди той.
— Какво очакваш, аз съм ти съпруга.
— Имаш много странна представа за това какво означава да бъдеш съпруга — жестоко й се подигра той. — А сега се махни оттук.
— Проклет да си! — пламна Виктория. — Та аз не зная как да бъда съпруга, не можеш ли да проумееш? Зная как да готвя, да шия и да се грижа за съпруга си, но ти нямаш нужда от мен за това, защото си имаш други хора да се грижат за теб. И ще ти кажа още нещо, лорд Филдинг, аз може и да не съм много добра съпруга, но ти си невъзможен съпруг! Когато ти предложа да играем шах, се ядосваш. Когато се опитвам да те прилаская, започваш да се държиш ужасно…
Тя видя как Джейсън рязко вдигна глава, но беше толкова ядосана, че не обърна никакво внимание на изуменото му изражение.
— А когато ти нося подарък, ти заминаваш за Лондон при любовницата си!
— Тори — с болка в гласа каза той, — ела тук.
— Не, не съм свършила! — избухна тя, разярена и унизена. — Върви при любовницата си, щом така искаш, но недей да виниш мен за това, че нямаш син. Може и да съм наивна, но не съм чак толкова глупава да си мисля, че мога да ти родя син без твоето съдействие!
— Тори, моля те, ела тук — повтори той.
Виктория най-сетне долови силното вълнение в гласа му и гневът й внезапно утихна, но все още се страхуваше да не би отново да я отхвърли, ако се приближи до него.
— Джейсън, не мисля, че знаеш какво искаш. Каза, че искаш син, но…
— Зная съвсем точно какво искам — заяви той и разтвори ръце. — Ако дойдеш тук, ще ти покажа…
Омагьосана от зелените му очи и кадифената дрезгавина на плътния му глас, младата жена бавно тръгна към него и се озова в прегръдка, от която едва не й спря дъхът. Устните му се впиха в нейните в дива, възбуждаща целувка, която разпали цялото й тяло. Тя усети интимното, надигащо се напрежение на тялото му върху своето, докато ръцете му се плъзгаха страстно по гърба и гърдите й, прогонвайки страховете й, разпалвайки желание с всяко докосване.
— Тори — прошепна той, плъзгайки устни по врата й и тя потръпна от наслада. — Тори — болезнено простена и отново впи устни в нейните.
Отначало я целуваше бавно, а после с ненаситен глад, плъзгайки ръце надолу към бедрата й, притискайки я плътно към възбуденото си тяло, което изтръгна от гърдите й стенание.
Без да откъсва устни от нейните, той постави ръка под коленете й и я грабна на ръце. Потънала в трепетното, страстно вълшебство на устните и ръцете му, Виктория почувства как светът се преобърна,
