На следващата сутрин се връщаше у дома, реши тя със смесица от раздразнение и примирение. Беше готова да отстъпи пред Джейсън и да поднови битката за чувствата му.
Загърната в изключително красиво ефирно бално наметало, обсипано със сребърни пайети, тя влезе в балната зала в компанията на маркиз Дьо Сал и барон Арнов.
Всички глави се извърнаха към тях в мига, в който влязоха, и Виктория отново забеляза особения начин, по който я гледаха хората. Миналата нощ имаше същото неприятно усещане. Не можеше да повярва, че са готови да я порицаят за това, че е в Лондон без съпруга си. Освен това погледите, които й отправяха дамите и господата, не бяха критични. Наблюдаваха я така, сякаш проявяваха разбиране или може би съчувствие.
Каролайн Колингуд пристигна към края на вечерта и Виктория я дръпна настрана с намерението да я попита дали знае защо хората се държат толкова странно. Още преди да й се е удала тази възможност, приятелката й даде отговор на въпроса й.
— Виктория — тревожно я попита тя, — всичко наред ли е? Искам да кажа между теб и лорд Филдинг. Нали не сте се отчуждили вече?
— Отчуждили ли? — повтори озадачено тя. — Това ли си мислят хората? Затова ли ме гледат толкова странно?
— Нищо нередно не правиш — побърза да я увери Каролайн, като хвърли предпазлив поглед наоколо, за да се увери, че верните придружители на Виктория няма да я чуят. — Само дето при тези обстоятелства хората си правят изводи, че вие двамата с лорд Филдинг не сте в добри отношения и че ти си го напуснала.
— Какво! — възмутено прошепна тя. — Защо пък ще си мислят такова нещо? Та и лейди Калипър не е със съпруга си, както и графиня Грейвъртън и…
— И аз не съм със съпруга си — отчаяно я прекъсна другата жена. — Но нали разбираш, никой от тях не е бил женен преди. А твоят съпруг е бил.
— И това има ли някакво значение? — попита Виктория, чудейки се каква ли абсурдна условност е нарушила този път. Обществото си имаше всевъзможни правила за поведение с дълъг списък от изключения, което правеше всичко твърде объркващо. И все пак тя не можеше да повярва, че първите съпруги имат право да правят каквото си искат в обществото, а вторите не.
— Има значение — въздъхна Каролайн, — защото предишната лейди Филдинг разказваше разни ужасни неща за жестокото отношение на съпруга си към нея и някои хора й повярваха. Ти си омъжена от по-малко от две седмици, а сега си тук и не изглеждаш особено щастлива, Виктория, наистина не изглеждаш. Хората, които вярваха на нещата, които разказваше първата жена на лорд Филдинг, сега си ги спомнят и повтарят думите й, сочейки теб като доказателство.
Виктория я гледаше, напълно объркана:
— Никога не съм мислила, че ще го направят. И без това смятах да се прибирам у дома утре сутрин. Ако не беше толкова късно, щях да тръгна още сега.
Каролайн хвана ръката й:
— Ако има нещо, което те тревожи, нещо, което не искаш да обсъждаш, знаеш, че винаги можеш да останеш у дома. Но няма да настоявам.
Виктория поклати глава и побърза да я увери:
— Искам да се прибера у дома утре. Тази вечер не мога нищо да направя.
— Освен да се опиташ да изглеждаш по-щастлива — тъжно каза приятелката й.
Тя си помисли, че това е чудесен съвет, и реши да го последва. През следващите два часа се опита да разговаря с колкото се може повече хора, като всеки път умело вмъкваше името на Джейсън в разговора, представяйки го във възможно най-добра светлина. Когато лорд Армстронг отбеляза пред група приятели, че вече става невъзможно да се удовлетворят арендаторите му, Виктория бързо заяви, че съпругът й е в чудесни взаимоотношения с тях.
— Лорд Филдинг толкова мъдро управлява имението си, че арендаторите му го обожават, а слугите направо го боготворят! — завърши тя, задъхвайки се от вълнение, като лудо влюбена младоженка.
— Нима? — възкликна озадачен лорд Армстронг. — Ще трябва да поговоря с него. Не знаех, че Уейкфийлд се интересува от арендаторите си, но явно съм грешал.
На лейди Бримуърти, която изказа възхищението си от сапфирената й огърлица, тя отвърна:
— Лорд Филдинг ме обсипва с подаръци. Толкова е щедър, мил и грижовен. И има отличен вкус, нали?
— Наистина — съгласи се лейди Бримуърти, като гледаше с възхищение диамантите и сапфирите на Виктория, които струваха цяло състояние.
— Бримуърти подскача като ужилен, когато купувам бижута — добави навъсено тя. — Следващия път, когато започне да мърмори, че съм екстравагантна, ще му подхвърля колко е щедър Уейкфийлд!
Когато възрастната графиня Дреймор напомни на Виктория за венецианската закуска, която даваше на следващата сутрин, тя отвърна:
— За съжаление няма да мога, графиньо. Не съм виждала съпруга си от четири дни и да ви кажа истината, липсва ми компанията му. Той е толкова мил и добър!
Графиня Дреймор направо зяпна от учудване, а когато тя се отдалечи, старата дама се обърна към приятелките си и примига озадачено.
— Толкова мил и добър ли? — повтори стъписано. — Откъде ми хрумна идеята, че е омъжена за Уейкфийлд!
В къщата си на Ъпър Брук Стрийт Джейсън сновеше напред-назад в покоите си като звяр в клетка и тихо ругаеше стария лондонски иконом за това, че не го беше осведомил къде е Виктория, ядосан и на себе си в същото време за това, че е дошъл в Лондон, тичайки след нея като ревнив, влюбен до уши хлапак. Беше ходил у Бертфордови тази вечер, където според иконома трябваше да бъде жена му, но Джейсън не я видя на бала. Нямаше я и на другите три места, където икономът мислеше, че може да е.
Толкова успешно се беше представила Виктория в ролята си на предана и любяща съпруга, че към края на вечерта гостите вече се държаха с нея по-скоро развеселени, отколкото разтревожени. Тя все още се усмихваше на това, когато се прибра в къщата малко преди зазоряване.
Запали свещта, която слугите й бяха оставили на масата във фоайето, и се качи нагоре по покритото с килим стълбище. Тъкмо палеше свещите в спалнята си, когато някакъв лек шум откъм съседната стая привлече вниманието й. Молейки се това да е някой слуга, а не разбойник, Виктория тихо се отправи към вратата. Като държеше свещта високо в треперещата си ръка, тя се протегна към дръжката на вратата, която свързваше двете спални, и в същия миг тя внезапно се отвори със замах, при което Виктория изпищя.
— Джейсън! — уплашено възкликна. — Слава Богу, че си ти. Мислех, че някой се е промъкнал, и се канех да надникна.
— Много смело от твоя страна — каза той и хвърли поглед към свещта в ръката й. — И какво щеше да направиш, ако бях разбойник — да ме заплашиш, че ще подпалиш миглите ми?
Смехът й секна, когато забеляза погледа му. Зад ироничната му маска гореше гняв, осъзна тя. Започна да отстъпва назад, а той заплашително започна да се приближава към нея. Въпреки елегантния си костюм никога не беше изглеждал по-страшен и по-властен, докато се приближаваше към нея с измамно ленивата си походка.
Виктория заобиколи леглото си, после спря и овладя надигащия се необясним страх. Не беше направила нищо нередно, а се държеше като уплашено дете! Щяха да обсъдят всичко разумно и трезво, реши тя.
— Джейсън — каза, — сърдит ли си?
Той спря съвсем близо до нея и сложи ръце на кръста си.
— Може да се каже. Къде, по дяволите, беше?
— На бала у лейди Дануърди.
— До зори? — иронично се подсмихна той.
— Да. Няма нищо необичайно. Знаеш колко дълго продължават тези балове.
— Не, не зная — отсече той. — Обясни ми защо в мига, в който изчезнеш от погледа ми, забравяш да броиш!
