— Да броя ли? — повтори тя, като страхът й нарастваше с всяка измината минута. — Какво да броя?
— Да броиш дните — язвително поясни той. — Дадох ти разрешение да дойдеш в Лондон за два дни, не за четири!
— Нямам нужда от твоето разрешение — избухна Виктория. — И не се преструвай, че за теб има някакво значение, дали съм тук или в Уейкфийлд!
— Има значение — отвърна той меко, събличайки бавно и внимателно сакото си, след което започна да откопчава бялата си ленена риза. — Започнала си много да забравяш, мила моя. Аз съм съпругът ти, не помниш ли? Съблечи се.
Виктория яростно поклати глава.
— Не ме ядосвай, за да не те принудя — предупреди я той. — Няма да ти се понрави, повярвай ми.
Младата жена не се съмняваше в това. С треперещи ръце потърси малките копченца на роклята си.
— Джейсън, за Бога, какво толкова съм направила?
— Какво толкова ли? — унищожително я погледна той и хвърли ризата си на пода. — Ревнувам, любима.
Ръцете му посегнаха към колана на панталона:
— Ревнувам и това чувство за мен е не само ново, но и особено неприятно.
При други обстоятелства Виктория би се зарадвала много на признанието му, че я ревнува. Сега това я накара да се почувства по-уплашена, по-напрегната, а пръстите й станаха по-непохватни.
Като видя, че тя не може да се справи, Джейсън се пресегна, грубо я завъртя и разкопча роклята й с лекота, която говореше за богат опит в разсъблича нето на жени.
— Качвай се в леглото — рязко нареди той и я побутна.
Виктория трепереше от възмущение и страх, когато той летва до нея и я сграбчи. Устата му се впи в нейната в груба, назидателна целувка и тя изпъшка през стисна зъби.
— Отвори си устата, по дяволите!
Виктория постави ръце на гърдите му и извърна лицето си на другата страна.
— Не! Не по този начин. Няма да ти позволя!
Той се подсмихна — жестока усмивка.
— Ще ми позволиш, скъпа моя — прошепна. — Преди да приключа с теб, ще те накарам да ме молиш.
Виктория го избута с неочаквана сила, породена от страха, и се измъкна изпод него.
Почти беше стъпила на земята, когато той я сграбчи за ръката и я дръпна обратно в леглото, като хвана ръцете й над главата, след което прехвърли крака върху нейните.
— Това беше много глупаво — прошепна и бавно наведе глава към нея.
Сълзи бликнаха в очите на Виктория, докато лежеше по гръб и гледаше как устните му се приближават към нейната. Но вместо да поднови болезнената атака, той я целуна, а свободната му ръка започна да се плъзга по тялото й. Обхвана гърдата й, леко притискайки възбуденото зърно, после се спусна надолу по плоския корем и започна да милва венериния й хълм, докато тялото й не я предаде и тя започна да откликва. Виктория се изви, той разтвори с крак бедрата й и пръстите му проникнаха в мястото, което търсеха.
Горещи вълни започнаха да заливат тялото й, изцеждайки силите й, разбивайки съпротивата й и устните й се разтвориха под неговите. Езикът му проникна в устата й, а пръстите му започнаха да се движат в нея в синхрон с бавния ритъм на езика му. Виктория не можеше да издържи на тази невероятно еротична яростна атака. Тихо изпъшка и му се отдаде, обърна лице към него и отвърна на целувката му, а тялото й се отпусна. В същия миг Джейсън освободи ръцете й.
Той притисна устни към врата й, спускайки ги надолу към пищната й гръд. Езикът му заигра по разгорещената й плът, после устните му поеха зърното й, изтръгвайки от нея стон. Той тихичко се засмя и езикът му се спусна още по-надолу, очертавайки гореща пътечка по стегнатия й корем. Когато Виктория разбра какво възнамерява да направи, панически се опита да се отскубне. Ръцете му хванаха бедрата й и устните му се впиха в нея. Тялото на Виктория беше нажежено до краен предел от възбуда и тя отчаяно искаше да стигне докрай.
Той застана над нея, горещ и възбуден, и леко проникна там, където допреди малко бяха ръцете и устните му. Виктория простена и се изви под него, придърпвайки бедрата му към себе си. Изведнъж той проникна в нея със сила, която я изпълни с неописуема наслада, след което веднага се отдръпна.
— Не! — извика Виктория и обви ръце около него.
— Искаш ли ме, Виктория? — прошепна той.
Тя отвори очи и видя как той стои над нея със сериозно изражение на лицето.
— Искаш ли ме? — повтори той.
— Никога няма да ти го простя — сподавено отвърна Виктория.
— Искаш ли ме? — повтори той, притискайки бедра към нея. — Кажи ми.
Страстта изгаряше тялото й. Той ревнуваше. Не му беше безразлично. Беше наранен от дългото й отсъствие. Устните й се размърдаха, като да кажат „да“, но дори и бушуващата страст не можеше да я накара да го произнесе на глас.
Удовлетворен, Джейсън й даде това, което иска. И сякаш, за да изкупи вината си за това, че я беше унизил, той се отдаде с щедра решителност, движеше тялото си така, че й доставяше най-голямо удоволствие. Доведе я до бурен екстаз и едва тогава я сграбчи в прегръдките си и сам се отдаде на екстаза.
Настъпи пълна тишина. Джейсън дълго мълча, загледан в тавана. После стана от леглото и отиде в стаята си. За пръв път, след като са се любили, я оставяше сама.
Глава двайсет и девета
Виктория се събуди със свито сърце и уморена, сякаш изобщо не беше спала. С отчаяние си припомни унизителното отмъщение на Джейсън. Отхвърляйки косата от лицето си, тя се подпря на лакът, а погледът й разсеяно блуждаеше из стаята. И тогава забеляза кожената кутия за бижута до леглото си.
Безумна ярост се надигна в нея. Тя скочи от леглото, навлече един халат и грабна кухнята. Отвори със замах вратата към стаята на Джейсън и влезе вътре.
— Да не си посмял повече да ми подаряваш бижута! — просъска тя.
Той стоеше гол до кръста до леглото си. Погледна към нея точно когато тя хвърли кутията по главата му, но не помръдна, за да се предпази от тежката кожена кутия, която прелетя покрай ухото му.
Кутията тупна тежко на лъскавия под и се плъзна под леглото му.
— Никога няма да ти простя за снощи — пламна Виктория, ноктите й се забиха в дланите на ръцете й, а гърдите й гневно се надигаха и спадаха. — Никога!
— Сигурен съм — спокойно и равнодушно отвърна той и се пресегна да вземе ризата си.
— Мразя бижутата ти, мразя начина, по който се отнасяш към мен, мразя и теб! Ти не знаеш как да обичаш — ти си цинично, безсърдечно копеле!
Изрече го, преди да осъзнае какво казва, но каквато и реакция да очакваше, не беше тази, която последва.
— Права си — съгласи се Джейсън. — Точно такъв съм. Съжалявам, че трябва да разруша и последните ти илюзии за мен, но истината е, че аз съм плод на кратка, безсмислена връзка между Чарлз Филдинг и някаква отдавна забравена танцьорка.
Виктория бавно започна да осъзнава, че той мислеше, че й признава нещо долно и отвратително.
— Израснах в нищета, отгледан от снахата на Чарлз. Кога то поотраснах, спях в един голям магазин. Научих се да чета и да пиша. Не съм завършил Оксфорд и не съм правил нищо от онова, което твоите изискани, аристократични обожатели са правили. Накратко, не съм такъв, за какъвто ме мислиш. — Започна да закопчава ризата си, като внимателно следеше движението на пръстите си. — Не съм подходящ съпруг за теб. Не съм достоен да те докосвам. Правил съм неща, от които би ти прилошало.
Тя си припомни думите на капитан Фаръл: „Вещицата го караше да коленичи и да моли за прошка пред онези мръсни индийци.“ Виктория погледна гордото, слабо лице на Джейсън и почувства силна болка. Сега