съпругата си в леглото и до себе си. Та нали от четири години насам половината омъжени жени в Лондон въздишат по теб. Ако беше някое префърцунено конте, чиито краища на ризата държат главата му изправена, щях да имам някакво обяснение защо не можеш да се заемеш със задачата да ме дарите с наследник…
— Възнамерявам да превърна това във въпрос от първостепенна важност — изрече Джейсън с престорена тържественост.
— Няма да търпя повече увъртания — предупреди тя, поуспокоена.
— Много сте търпелива — съгласи се той.
Без да обръща внимание на ироничната му забележка, тя кимна:
— А сега, след като се разбрахме, можете да ме поканите на вечеря. Но не мога да остана дълго.
С дяволита усмивка Джейсън й подаде ръка:
— Несъмнено възнамерявате да ни посетите за по-дълго някой друг път, да кажем след около девет месеца?
— Точно така — увери го възрастната дама, но когато се обърна към Виктория, очите й се смееха. Щом тръгнаха към трапезарията, тя се наведе към правнучката си и прошепна:
— Красив е дяволът му с дявол, нали, мила моя?
— Много — съгласи се младата жена и потупа ръката й.
— И независимо от клюките, които чух, ти си щастлива, нали?
— Не мога да го опиша с думи — отвърна Виктория.
— Много бих искала да ме посетиш някой ден. Имението Клермонт е само на трийсетина километра от Уейкфийлд.
— Ще дойда много скоро — обеща внучката й.
— Можеш да доведеш и съпруга си.
— Благодаря.
През следващите дни маркизът и маркизата на Уейкфийлд се появиха заедно на много от най- бляскавите събития. Хората вече не говореха за жестокостта на Джейсън към първата му съпруга, защото на всички беше ясно, че лорд Филдинг е най-любящият и щедър съпруг.
Беше достатъчно само да погледнат двойката, за да видят, че лейди Виктория сияе от щастие, а стройният й и красив съпруг я обожава. Всъщност висшето общество се забавляваше, като сравняваше предишния намръщен и суров Джейсън Филдинг, който сега се усмихваше с любов на съпругата си, докато танцуваше с нея, или се смееше на глас в театъра на някоя нейна остроумна забележка.
Много скоро всички бяха на мнение, че маркизът е най-оклеветеният и неразбран човек на този свят. Господата и дамите, които се бяха отнасяли с него предпазливо и със страхопочитание, сега се стремяха да спечелят приятелството му.
Пет дни, след като Виктория се беше опитала да пресече клюките, провокирани от отсъствието на съпруга й, говорейки за него с най-хвалебствени слова, лорд Армстронг посети Джейсън да го помоли за съвет как да спечели сътрудничеството и предаността на слугите и арендаторите си. Лорд Филдинг остана смаян, после се усмихна и му предложи да поговори с лейди Филдинг по този въпрос.
Същата тази вечер в семейство Уайтс лорд Бримуърти закачливо обвини Джейсън за това, че лейди Бримуърти наскоро си е купила изключително скъпа сапфирена огърлица. Лорд Филдинг го погледна развеселено, заложи петстотин лири на следващата ръка и след миг ловко лиши лорд Бримуърти от тази сума.
На следващия ден следобед в Хайд Парк, където Джейсън учеше Виктория да управлява новия прекрасен файтон, който й беше купил, една карета рязко спря и три много стари дами се втренчиха в него.
— Невероятно! — каза графиня Дреймор на приятелките си, докато наблюдаваше през монокъла си лорда. — Тя наистина е омъжена за Уейкфийлд! Когато Виктория каза, че съпругът й е „добър и сърдечен“, помислих, че говори за друг човек!
— Той е не само сърдечен, но и смел — разкиска се най-старата дама, докато наблюдаваше как файтонът на двойката опасно се накланя по алеята. — Вече няколко пъти за малко да преобърне файтона!
За Виктория животът се беше превърнал в удоволствие. Нощем Джейсън я любеше и я учеше на любовното изкуство. Той удавяше сетивата й в наслада, събуждаше у нея бурна страст, на каквато никога не беше подозирала, че е способна. Тя го беше научила да вярва и сега той й се отдаваше изцяло — с тяло, сърце и душа. Не се скъпеше за нищо, даваше й всичко — любов, внимание, подаръци.
Той кръсти яхтата си „Виктория“ и я придума да плава с него по Темза. Когато жена му каза, че обича много повече да плава по Темза отколкото през океана, Джейсън нареди да построят нова яхта, специално за нея, обзаведена в бледо-синьо и златно. Тази нечувана екстравагантност накара госпожица Уилбър да сподели завистливо с група приятели:
— Всички тръпнат в напрегнато очакване какво ли ще й купи следващия път Уейкфийлд!
Робърт Колингуд повдигна вежди и се усмихна на завистливата млада дама:
— Може би Темза?
За Джейсън, който до този момент не беше познавал радостта от това да бъдеш обичан и обожаван заради истинската ти същност, а не заради това, което притежаваш, или начина, по който изглеждаш, мирът и спокойствието, които изпитваше, бяха истинска наслада. Нощем той не можеше да се насити на Виктория, а през деня я водеше на пикници и плуваше с нея в потока в Уейкфийлд Парк. Докато работеше, мислеше за нея и се усмихваше. Искаше да положи света в краката й, но Виктория искаше само него и това го изпълваше с дълбока нежност. Той дари цяло състояние за построяването на болница близо до Уейкфийлд — болница „Патрик Сийтън“, след което започна приготовленията за построяването на още една в Портидж, Ню Йорк, също на името на баща й.
Глава трийсет и първа
Беше минал месец от сватбата им, когато Джейсън получи съобщение, че трябва да замине за Портсмут, където един от корабите му току-що беше пристигнал.
Сутринта той целуна Виктория на стълбището на Уейкфийлд Парк толкова страстно, че тя се изчерви, а кочияшът дяволито се подсмихна.
— Толкова ми се иска да не заминаваш — каза тя и притисна лице към гърдите му, обвивайки ръце около кръста му. — Шест дни ми се струват като цяла вечност и ще бъда ужасно самотна без теб.
— Чарлз ще бъде тук да ти прави компания, скъпа — усмихна се той. — Майк Фаръл е съвсем наблизо и можеш да го посетиш. Или пък може отново да отидеш на гости на прабаба си. Ще си бъда у дома в четвъртък навреме за вечеря.
Виктория кимна и се повдигна на пръсти да целуне гладко избръснатата му буза.
През тези шест дни тя упорито се занимаваше с какво ли не, работеше в сиропиталището, надзираваше домакинството в къщата, но времето минаваше мъчително бавно. А нощите й се струваха още по-дълги. Тя прекарваше вечерите с Чарлз, който й гостуваше, но когато той си легнеше, часовникът сякаш спираше.
В нощта преди завръщането на Джейсън тя се разхождаше из стаята си, защото не искаше да си ляга в самотното легло. Влезе в покоите на съпруга си и с усмивка започна да разглежда тежките мебели в тъмни тонове, напълно подходящи за един мъж. Стаята му беше в пълен контраст с нейната спалня, обзаведена във френски стил с ефирни копринени драперии и балдахин в розово и златисто. С любов прокара пръсти по инкрустираните със злато предмети, а после неохотно се върна в стаята си и най-сетне заспа.
Събуди се призори и започна да обмисля каква специална вечеря да приготви за завръщането му.
Вечерта тя седеше в салона, ослушвайки се кога ще пристигне каретата на Джейсън.
— Това е той, чичо Чарлз! — радостно възкликна и се вгледа през прозореца в светлините на каретата, която се приближаваше по алеята към къщата.
— Сигурно е Майк Фаръл. Джейсън ще пристигне поне след час-два — каза той и се усмихна, когато тя започна неспокойно да приглажда полите си. — Знам колко време е необходимо такова пътуване. Сигурно е
