разбра защо той не искаше и не можеше да приеме любовта й.
— Аз съм копеле — мрачно завърши той.
— В такъв случай си имаш чудесна компания — развълнувано каза тя. — Трима от синовете на крал Чарлз са били такива и той ги е направил херцози.
За миг я погледна озадачен, след което сви рамене:
— Важното е, че ти ми каза, че ме обичаш, и не мога да допусна да продължаваш да си го мислиш. Обичала си един мираж, не мен. Ти дори не ме познаваш.
— Напротив, познавам те. — Виктория ясно съзнаваше, че думите й в този момент щяха да определят цялото им бъдеще. — Знам всичко за теб — капитан Фаръл ми разказа преди повече от седмица. Знам какво си преживял, когато си бил малък…
За миг в очите му пламна ярост, после той примирено сви рамене:
— Не е трябвало да ти разказва това.
— Ти трябваше да ми кажеш — изплака Виктория, без да може повече да овладее гласа си или да спре сълзите, които рукнаха от очите й. — Но нямаше да го направиш, защото се срамуваш от нещата, с които трябва да се гордееш!
Тя ядосано изтри сълзите си и с разтреперан от вълнение глас каза:
— Предпочитам да не ми беше казвал. Преди да го направи, любовта ми към теб не беше толкова силна. Но когато разбрах колко си смел и силен, толкова силно те обикнах, че…
— Какво? — едва прошепна той.
— Тогава ти се възхитих — продължи тя — и сега продължавам, и не мога да понеса това, което ми причиняваш.
Видя го как се приближава и след миг вече я притискаше силно до гърдите си.
— Не ме интересува кои са родителите ти — ридаеше тя в ръцете му.
— Не плачи, мила — прошепна той. — Моля те, недей.
— Мразя, когато се отнасяш към мен като към глупава кукла, която непрекъснато обличаш в бални рокли и…
— Повече никога няма да ти купя рокля — опита се да се пошегува той.
— И после ме окичваш с бижута…
— Никакви бижута повече — прегърна я още по-силно.
— И когато се наиграеш с мен, просто ме захвърляш.
— Аз към пълен глупак — галеше косите й той и я притискаше към себе си.
— Никога не си ми казвал какво мислиш или чувстваш, а аз не мога да чета мислите ти.
— Аз нямам такива — пресипнало отвърна той. — Изгубих ги преди месеци.
Виктория знаеше, че е победила, но не можеше да се успокои.
— Господи, моля те, недей да плачеш — изпъшка Джейсън, като безпомощно галеше раменете и гърба й, опитвайки се да я успокои. — Не мога да понеса да гледам, че плачеш — заравяйки пръсти в косите й, той вдигна обляното й в сълзи лице, а палците му нежно погалиха страните й. — Никога вече няма да те карам да плачеш. Кълна се — с разкаяние прошепна той, наведе се и нежно и страстно я целуна.
— Ела с мен в леглото — прошепна с пресипнал глас. — Ела и ще те накарам да забравиш за снощи…
В отговор Виктория страстно обви ръце около врата му и той я вдигна на ръце, обзет от желание да се опита да поправи щетите от миналата нощ по единствения начин, който знаеше. Подиря коляно на леглото и нежно я положи, без да откъсва устни от нейните.
Когато най-сетне се надигна, за да съблече ризата и да разкопчае панталона си, Виктория го загледа, без да се смути, възхищавайки се на великолепното му тяло — на дългите крака и тесни бедра, силните ръце и широките рамене, яките мускули, които набраздяваха гърба му. Но когато се обърна, от гърдите на Виктория се откъсна болезнен стон.
Джейсън я чу и тялото му се скова при мисълта за това какво виждаше. Белезите! Беше забравил за проклетите белези. В съзнанието му ясно изплува споменът за последния път, когато беше забравил да ги скрие — спомни си ужаса, изписан на лицето на жената в леглото му, пренебрежението и отвращението й от това, че е позволил да го бичуват като куче. Затова винаги пазеше гърба си да не го види Виктория, когато се любеха, и винаги старателно гасеше свещите, преди да заспят.
— Господи! — сподавено изпъшка Виктория зад гърба му, втренчила ужасен поглед в белите белези, които покриваха красивия му гръб. Бяха толкова много. С треперещи пръсти тя се пресегна да ги докосне. В мига, в който го направи, той се сепна.
— Още ли те болят? — с болка прошепна тя.
— Не — отвърна Джейсън. Срамът го заля на болезнени вълни, докато безпомощно чакаше неизбежната й реакция спрямо доказателството за унижението му.
С изненада почувства как ръцете й го обгръщат и устните й докосват гърба му.
— Колко смел си бил да понесеш всичко това — прошепна тя, — колко силен, за да го преодолееш и да продължиш да живееш.
И когато тя започна да целува белезите по гърба му, Джейсън се обърна към нея и я взе в обятията си.
— Обичам те — прошепна той с измъчен глас и зарови пръсти в буйните й коси, — толкова много те обичам…
Целувките му изгаряха плътта й като нажежено желязо, когато устните му се спуснаха надолу към врата и гърдите й, а ръцете му се плъзгаха по гърба и бедрата й, принуждавайки я да стене и да се извива под нежната му атака. Той се подпря на ръцете си и с пресипнал от страст глас изрече:
— Моля те, докосни ме, нека почувствам ръцете ти върху мен.
Никога не си беше помисляла, че Джейсън може да иска да го докосва така както я докосваше той. Тя постави ръце на гърдите му, разтваряйки бавно пръсти, изумена как това леко докосване накара дъхът му да секне. После ги плъзна още по-надолу и стегнатите мускули на корема му се свиха. Тя постави устни върху малкото му зърно и започна да го целува така, както той целуваше нейното, после езикът й заигра върху него и когато го пое в уста, Джейсън простена от удоволствие.
Замаяна от новооткритата си власт над тялото му, тя започна да движи полуотворените си устни върху неговите, докосвайки ги сладострастно с езика си. Нещо между лек смях и стон прозвуча в гърлото му и той засмука езика й в устата си, като с една ръка притисна главата й към него, а с другата обгърна бедрата й и я повдигна върху възбуденото си тяло.
Без да мисли, Виктория започна да се движи върху него, докато не премаля от удоволствието, което му доставяше и сама получаваше. Започна да се спуска все по-надолу, погълната от желание да го удовлетвори, като целуваше гърдите и корема му, когато ръцете му изведнъж я издърпаха към него. Под себе си тя усещаше пулсирането на възбуденото му тяло, огненото докосване на пламналата му кожа, силните удари на сърцето му. Но вместо да я вземе още в същия миг, както очакваше, той се загледа в нея с пламнали от желание очи и смирено произнесе думите, които се беше опитал да я накара да изрече миналата нощ.
— Искам те — прошепна. И сякаш не смяташе, че достатъчно се е смирил, добави: — Моля те, любима.
Виктория имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от любов и му отговори с нежна целувка. Отговорът й беше напълно достатъчен. Джейсън я грабна в обятията си, обърна я по гръб и бързо проникна в нея.
Виктория се извиваше в трескава нужда да сподели и подхрани нарастващата му страст, притискайки бедра към пулсиращото му тяло, сливайки устоите си с неговите, а вълните на наслада, които я заливаха, прераснаха в безумна страст и разтърсиха цялото й тяло в бурен екстаз.
Джейсън усети спазмите на нейния екстаз. Той също се сгърчи в конвулсивен екстаз, докато тялото на Виктория изсмукваше от него горчивината и отчаянието, като го освободи от натрупаната болка и в замяна му даде радост.
След големите финансови победи и безсмислените сексуални подвизи най-сетне беше намерил това, което цял живот несъзнателно беше търсил. Беше намерил дома си. Притежаваше шест имения в Англия, два палата в Индия, кораби и все пак никога и никъде не се беше чувствал като у дома си. Сега най-сетне
