тръгнал един ден по-рано, за да пристигне тази вечер, а не утре.
— Вероятно си прав, но е едва седем и половина, а аз поканих капитан Фаръл да вечеря с нас в осем.
Когато каретата спря пред къщата, тя видя, че не е луксозната пътническа карета на Джейсън.
— Мисля, че трябва да помоля госпожа Крейдък да отложи вечерята за по-късно — каза тя, когато Нортръп се появи на прага на салона със странно, напрегнато изражение на строгото си лице.
— Един господин е дошъл да ви види — съобщи той.
— Господин ли? — повтори учудено Виктория.
— Някакъв си господин Андрю Бейнбридж от Америка.
Младата жена стисна облегалката на най-близкия стол.
— Да го поканя ли?
Тя нервно кимна, опитвайки се да овладее гнева си. Молеше се да намери сили да се изправи лице в лице с него, без да де чувствата си. Толкова беше погълната от собствените емоции, че изобщо не забеляза как Чарлз внезапно пребледня и бавно се изправи срещу вратата, сякаш посрещаше взвод, готов за стрелба.
След миг Андрю влезе в салона, а усмихнатото му лице й стори толкова скъпо и познато, че сърцето й се сви заради предателството му. Той спря и се загледа в елегантната красива млада жена, която стоеше пред него.
— Тори — задъхано произнесе, без да откъсва поглед от дълбоките й сини очи. Неочаквано я грабна в прегръдките си и зарови лице в уханните й коси.
— Бях забравил колко си красива — сподавено прошепна и я притисна още по-силно към гърдите си.
— Очевидно! — рязко отвърна Виктория, възстановявайки се от вцепенението си, и се освободи от ръцете му. Тя гневно го изгледа, изумена от дързостта му да идва тук и най-вече да се осмелява да я прегръща с такава страст. — Очевидно забравяш хората много лесно — добави язвително.
За нейно най-голямо удивление Андрю се засмя.
— Ядосана си, защото ми отне две седмици повече да дойда да те взема, отколкото ти бях обещал в писмото, нали? — И без да изчака отговор, той продължи: — Параходът ни беше принуден да смени курс и трябваше да спрем, за да отстранят повредите на един остров.
Андрю сложи ръце върху напрегнатите рамене на Виктория и се обърна към Чарлз.
— Вие сигурно сте Чарлз Филдинг — дружелюбно каза той. — Не мога да изразя благодарността си за това, че сте се грижили за Виктория, докато успея да дойда да я взема. Естествено държа да ви платя всички разноски, свързани с нея, включително и тази прекрасна рокля, която носи в момента.
Той се обърна към младата жена:
— Не искам да те карам да бързаш, Тори, но съм запазил места на един параход, който заминава след два дни. Капитанът вече се съгласи да се оженим…
— Писмо ли? — прекъсна го Виктория замаяно. — Какво писмо? Не си ми писал, след като напуснах Америка.
— Написах ти няколко писма — намръщено отвърна той. — Както вече обясних в последното, пишех ти от Америка, защото се оказа, че майка ми, която непрекъснато се меси в живота ми, така и не ми е препратила писмата ти до мен и аз не знаех, че си в Англия. Тори, обясних ти всичко това в последното си писмо, онова, което изпратих до Англия със специален пратеник.
— Не съм получавала никакво писмо! — настойчиво повтаряше Виктория, а напрежението й растеше.
Андрю ядосано сви устни:
— Преди да тръгнем, възнамерявам да се обадя на една фирма в Лондон, на която платих цяло състояние, за да предаде лично писмата ми на теб и на твоя братовчед, херцога. Искам да чуя какво ще ми кажат!
— Ще ви кажат, че са ги доставили лично на мен — внезапно се обади Чарлз.
Виктория рязко се извърна към него и бавно започна да осъзнава случилото се.
— Не, чичо Чарлз, не си получавал никакви писма. Мислиш си за писмото, което получих от майката на Андрю, онова, с което ми съобщаваше, че е женен.
Очите на Андрю пламнаха от ярост, когато забеляза вината, изписана на лицето на херцога. Той сграбчи Виктория за менете.
— Тори, чуй ме! Непрекъснато ти пишех, докато бях в Европа, но ти изпращах писмата в Америка. Разбрах за смъртта на родителите ти едва когато се върнах у дома преди два месеца, от деня, в който са починали родителите ти, майка ми е престанала да ми изпраща писмата ти. Когато се върнах, тя ми каза, че родителите ти са починали и че си била извикана в Англия от някакъв твой богат братовчед, който ти предложил брак. Каза ми, че няма никаква представа къде или как да те намеря тук. Познавах те твърде добре, за да повярвам, че ще ме зарежеш заради някакъв богаташ с титла. Отне ми известно време, но най-сетне открих доктор Морисън, който ми каза истината за идването ти тук и ми обясни къде да те намеря.
Когато казах на майка ми, че тръгвам да те търся, тя си призна всичко. Каза ми за писмото, в което те е излъгала, че съм се оженил в Швейцария. И веднага след това получи един от нейните „пристъпи“. Само дето този се оказа действителен. Не можех да я изоставя, затова ти писах, както и на твоя братовчед тук — той хвърли убийствен поглед към Чарлз, — който по някаква причина не ти е казал за писмата ми. В тях обяснявах и на двама ви какво се е случило и съобщавах, че ще дойда да те взема колкото се може по- скоро.
Гласът му омекна, когато обхвана с две ръце измъченото лице на Виктория:
— Тори, ти си любовта на моя живот от мига, в който те видях да препускаш през полята ни с индианското пони на Буйна река. Не съм женен, любима.
Виктория преглътна и с усилие проговори:
— Но аз съм омъжена.
Андрю отдръпна ръце от лицето й, сякаш кожата й го изгори:
— Какво каза?
— Казах — с болка прошепна тя, докато гледаше лицето на любимия си, — че съм омъжена.
Цялото тяло на Андрю се напрегна, сякаш се опитваше да понесе физически удар. Той погледна презрително към Чарлз.
— За него ли? За този старец? Продала си се за шепа бижута и няколко рокли, така ли? — шевно процеди.
— Не! — почти изкрещя младата жена, разтреперана от ярост, болка и мъка.
Най-накрая Чарлз заговори:
— Виктория е омъжена за моя племенник.
— За твоя син! — възрази Виктория. Тя се извърна, намразила Чарлз заради измамата и Джейсън за това, че му е сътрудничил.
Ръцете на Андрю се вкопчиха в нейните и тя почувства цялата му болка.
— Защо? — разтърси я той. — Защо!
— Вината е моя — каза Чарлз. Той се изправи и погледна Виктория с очи, които молеха за разбиране. — Страхувах се от този миг, откакто пристигнаха писмата на господин Бейнбридж. А сега е по-лошо, отколкото си го представях.
— Кога получи тези писма? — попита Виктория, но вече знаеше отговора и се разкъсваше от мъка.
— В нощта на пристъпа ми.
— На престорения ти пристъп! — поправи го тя с разтреперан от гняв и горчивина глас.
— Точно така — призна той и се обърна към Андрю. — Когато прочетох, че ще дойдете да отведете Виктория, направих единственото, което ми хрумна — престорих се, че съм получил удар, умолявайки я да се омъжи за сина ми, за да има кой да се грижи за нея.
— Мръсник! — процеди през зъби Андрю.
— Не очаквам да ми повярвате, но бях сигурен, че Виктория и синът ми ще бъдат много щастливи заедно.
