— Разбира се, че те обича! Цял Лондон говори за вас двамата. Той е лудо влюбен в теб. И несъмнено затова се е съгласил с плана на Атъртън и не ти е казал за писмата на Андрю. Хубаво ще го наредя аз Атъртън! Въпреки че вероятно и аз бих постъпила така при такива обстоятелства — смело добави тя, като продължаваше да се взира през прозореца.
— Не мога да повярвам.
— Разбира се, че щях да постъпя така. Ако трябва да избирам между това да те оставя да се омъжиш за някакъв си мъж колониите, когото не познавам и на когото нямам никакво доверие, и да се противопоставя на собственото си желание да те видя омъжена за най-добрата партия в Англия — мъж с богатство, титла и красота — щях със сигурност да постъпя като Атъртън.
Виктория се въздържа да не изтъкне, че именно този начин на мислене е донесъл толкова страдание на майка й и на Чарлз Филдинг.
Херцогинята отново проговори:
— И ти си сигурна, че искаш да се върнеш в Уейкфийлд?
— Не съм си и помисляла да го напускам завинаги. Предполагам, че исках просто да накажа Джейсън заради начина, по който Андрю беше принуден да научи, че съм омъжена. Бабо, ако само беше видяла изражението му, щеше да разбереш. Ние бяхме най-добри приятели още от деца. Той ме научи да плувам, да стрелям и да играя шах. Освен това бях много ядосана на Джейсън и Чарлз за това, че са ме използвали като играчка, като пионка. Не можеш да си представиш колко дълго се чувствах самотна и нещастна, когато си мислех, че Андрю ме е изоставил.
— Е, къпа моя — замислено каза старицата. — Няма още дълго да си сама. Уейкфийлд току-що пристигна — не, чакай, това е негов пратеник! Кой е този човек?
Виктория изтича до прозореца.
— Та това е капитан Фаръл — най-добрият приятел на Джейсън.
— Ха! — радостно възкликна херцогинята и тропна с бастун по пода. — Изпратил човек да те уговаря. Не допусках, че Уейкфийлд може да направи такова нещо, но така да бъде!
Тя незабавно махна с ръка към Виктория:
— Тичай в гостната и да не си показала хубавото си лице тук, докато не те извикам.
— Какво? Бабо, не!
— Хайде! — отвърна херцогинята. — Веднага! Ако Уейкфийлд иска да играем на дуел и праща някого да преговаря за условията, така да бъде! Аз ще съм твой представител и ще съм безпощадна — каза тя и намигна.
Виктория неохотно се подчини и отиде в гостната, но беше твърдо решена, че няма да остави капитан Фаръл да си тръгне, без да е говорила с него. Ако баба й не я извикаше до пет минути, щеше да се върне в салона и да поговори с него.
Само три минути бяха изминали, когато вратите на гостната се отвориха със замах и баба й застана на прага. На лицето й бяха изписани развеселеност, страх и ужас.
— Мила моя — обяви тя, — изглежда, че все пак си поставила Уейкфийлд на колене, макар и неволно.
— Къде е капитан Фаръл? — нетърпеливо попита Виктория. — Не си е тръгнал, пали?
— Не, не, тук е. Разположил се е най-безочливо на дивана ми и очаква освежителните напитки, които бях така щедра да му предложа. Предполагам, че ме мисли за най-безсърдечното същество на земята, защото когато ми съобщи новината си, бях толкова смутена, че му предложих напитка вместо съболезнованията си.
— Бабо! Не разбирам за какво говориш. Джейсън изпратил ли е капитан Фаръл да ме отведе у дома? Затова ли е тук?
— Със сигурност не — повдигна вежди херцогинята. — Чарлз Филдинг го е изпратил, за да ми съобщи скръбната вест за преждевременната ти смърт.
— Какво?
— Удавила си се — поясни старицата. — В реката. Или най-малкото това е сполетяло твоето бяло наметало.
Тя хвърли поглед към Улф:
— Смятат, че този крастав звяр е избягал отново в гората, откъдето е дошъл, преди да го опитомиш. Слугите в Уейкфийлд са в траур. Чарлз е на легло — напълно заслужено, а съпругът ти се е заключил в кабинета си и не пуска никого при себе си.
Виктория едва не се свлече на земята от изумление и ужас. После рязко се обърна.
— Виктория! — извика херцогинята и бързо последва внучката си, която се втурна по коридора и влетя в салона.
— Капитан Фаръл!
Той рязко вдигна глава и се втренчи в нея, сякаш виждаше привидение, после погледът му се стрелна към другия „призрак“, който внезапно спря и оголи зъби срещу него.
— Капитан Фаръл, не съм се удавила — каза Виктория, изненадана от изумения му поглед. — Улф, стига!
Ирландецът се изправи на крака, а изумлението бавно отстъпи пред радостта, а после и на гнева.
— Това някаква шега ли е! — каза той. — Джейсън е обезумял от скръб…
— Капитан Фаръл! — властно прокънтя гласът на херцогинята, която гордо изправи дребната си фигура. — Ще ви бъда благодарна, ако се обръщате както подобава към внучката ми. Тя нямаше представа, че те са мислели, че може да е някъде другаде освен тук, където изрично е казала, че ще бъде.
— Но наметалото…
— Някой ме преследваше — мисля, че беше един от онези бандити, за които ми споменахте, затова хвърлих наметалото върху седлото на коня ми и го изпратих по пътеката край реката, за да заблудя бандита.
Гневът изчезна от лицето на капитана и той поклати глава.
— Този някой, който те е преследвал, е бил О’Мейли. За малко не се е удавил, опитвайки се да те спаси в реката, където забелязал наметалото ти.
Виктория отпусна глава назад и затвори очи. Чувстваше се виновна. После внезапно отвори очи и започна да се суети. Прегърна баба си и припряно заговори:
— Бабо, благодаря ти за всичко. Трябва да тръгвам. Отивам у дома…
— Не и без мен, без мен няма да тръгнеш! На първо място за нищо на света не бих пропуснала това завръщане. Не съм се вълнувала толкова от… всъщност няма значение…
— Можеш да ме последваш с каретата — каза Виктория, — но аз ще яздя, на кон ще стигна по- бързо.
— Ще пътуваш в каретата с мен — заповяда й херцогинята. — Предполагам не ти е хрумвало, че когато мъжът ти се съвземе от внезапната радост, може да реагира точно като невъзпитания си пратеник преди малко. — Тя хвърли бегъл поглед към капитана, преди да продължи: — Само че доста по-грубо. Накратко, мило дете, след като те целуне, което вярвам, че ще направи, най-вероятно ще поиска да те убие, защото ще реши, че си му изиграла жестока шега. Затова ще бъда наблизо, за да ти се притека на помощ. — Нортън — извика тя и тропна повелително с бастуна по пода. — Веднага да впрегнат конете ми!
Тя се обърна към капитан Фаръл и царствено заяви:
— Можете да пътувате с нас в каретата. — След което мигновено развали впечатлението, че великодушно е простила грубото му поведение, добавяйки: — За да мога да ви държа под око. Няма да рискувам да известите Уейкфийлд за пристигането ни, за да ни посрещне обезумял на прага.
Сърцето на Виктория биеше лудо в гърдите й, когато каретата спря пред Уейкфийлд. Нито един лакей не се появи да свали стъпалата на каретата и да им помогне да слязат, а от безбройните прозорци, които гледаха към парка, мъждукаха само няколко светлинки. Цялото имение изглеждаше изоставено, помисли си Виктория и тогава с ужас забеляза, че на прозорците на долния етаж висяха черни завеси, а на вратата беше закачен черен венец.
— Джейсън мрази траура — извика тя и започна обезумяло да бута вратата на каретата, опитвайки се да я отвори. — Кажете на Нортръп да махне тези неща от прозорците!
Нарушавайки тягостната тишина, капитан Фаръл хвана ръката й и нежно каза:
