помнех, а и вие нито за миг не сте ме забравяли.
На Елизабет й се искаше да отрече, но почувства, че подобна лъжа ще го отврати, ще си тръгне и никога повече няма да попита за нея. Вирна брадичката си, но наистина беше дълбоко развълнувана, за да го лъже.
— Добре — съгласи се, — вие печелите. Нито за миг не съм ви забравяла, нито пък онзи уикенд. А и как ли бих могла?
Гневният й отговор го накара да се усмихне и Иън каза:
— Ела, Елизабет!
— Защо? — разтреперана прошепна тя.
— За да завършим онова, което започнахме през онзи уикенд.
Елизабет го загледа и парализирана от ужас, с отривист жест отказа.
— Не ви принуждавам — спокойно заяви той. — Нито пък ще ви принудя да направите нещо против волята си, ако ви прегърна. Размислете добре — предупреди я, — преди да дойдете при мен сега, за да не се обвинявате на сутринта, че не сте искали или че не сте знаели какво ще се случи. Вчера и двамата не знаехме какво ще се случи. Сега знаем.
Един тихичък гласец я изкушаваше, като й нашепваше, че след като е изтърпяла несправедливото публично наказание, заслужава няколко откраднати страстни целувки. Но съвестта й проговори да не нарушава пак установените норми на поведение.
— Аз… аз не мога — изплака тя.
— Разделят ни четири крачки и година и половина копнеж да сме заедно — каза той.
Не беше чак толкова трудно да я убеди.
— Бихте ли ме пресрещнали?
Въпросът й прозвуча толкова сладостно, че Иън за малко да отстъпи.
— Този път не. Желая ви, но не бих искал после да ме смятате за чудовище. Ако и вие ме желаете, само трябва да се приближите, за да ви прегърна.
— Аз не зная какво желая — възкликна тя доста бурно и погледна към стръмния склон, като че ли търсеше път за отстъпление.
— Ела — пресипнало каза той, — и ще ти покажа.
Не думите, тонът му я покори. Като че ли воля по-силна от нейната я притегли, Елизабет направи крачка право напред и две ръце я притиснаха със зашеметяваща сила.
— Не вярвах, че ще се решиш — дрезгаво прошепна той. Елизабет вдигна глава и го погледна. Премрежените очи се заковаха върху устните й, тя почувства как тялото й пламва и в същата секунда той стремително я целуна с неутолима жажда. Притискаше отдаващото й се тяло, нагаждайки го към своето и тя утоли жаждата му. С тихо стенание плъзна пръстите си в косата му, а тялото й се изви като дъга към неговото. Силното му тяло потръпна, когато тя се притисна, сякаш с желание да се слее с него. Устните му се впиха в нейните, разтвориха ги, езикът му се плъзна в устата й и спящата им страст избухна. Без да съзнава какво прави, Иън я принуди да му отвърне със същата езическа чувственост. Тя се отдаде на това вълшебство — възбудата, и докосна с език устните му. Усети как той се задъха, но все още колебливо предлагаше ласките си, не беше сигурна…
— О, да — дрезгаво прошепна Иън и когато пак го докосна, той изстена от удоволствие.
Иън я зацелува отново и отново, докато ноктите й не се забиха в гърба му и стенанията им не се сляха в едно. Връхлетя го същият умопомрачителен, непреодолим импулс да я обладае както преди две години и той продължи да я целува. Желанието извираше от него на горещи вълни, а тя стенеше и се извиваше в прегръдките му. Откъсна устните си от нейните и езикът му се плъзна по страната й, за да намери ухото й, а ръката му взе да гали гърдите й. Тя се стресна от тази интимна милувка, а невинността на жеста предизвика нова вълна от желание, която го подлуди. И не за да предпази себе си, намери сили да свали ръцете си от гърдите й и да се лиши от това удоволствие. Но продължи да я целува, по-нежно, по-кротко, обуздавайки я… Тя му отвръщаше, обуздавайки го… и после всичко започна отначало.
След цяла вечност той вдигна глава, кръвта бучеше в ушите му, сърцето му глухо биеше, едва си поемаше дъх. Елизабет остана в прегръдките му, отпуснала глава на гърдите му, сладострастното й тяло се бе прилепило към неговото, разтърсено от взрива на необяснима страст, каквато Иън не бе изпитвал никога в живота си.
До днес все се бе убеждавал, че споменът му за страстта, която избухна помежду им, е неточен и силно преувеличен. Но онова, което се случи тази вечер, надхвърли въображението му. Надхвърли чувствения му опит във всяко отношение. Загледа се в тъмнината, като се стараеше да не мисли за нея.
Елизабет почувства, че сърцето му успокои ритъма си. Упоените й сетива започнаха да възприемат нощните звуци. Усети как вятърът шушнеше във високата трева и в листата на дърветата. Безкрайно смутена, тя се разплака и притисна страната си към гърдите му, а Иън почувства този жест като трогателно нежна милувка. Като въздъхна на пресекулки, тя се опита да го попита защо й се случва всичко това.
— Защо? — прошепна.
Иън осъзна колко е разстроена и разбра въпроса й. И той си задаваше същия въпрос. Защо всеки път, щом я докоснеше, избухваше страст; защо това английско момиче го караше да изгубва ума си?
— Не зная — отвърна той и сам не позна гласа си, толкова неестествен беше. — Просто понякога се случва. — А наум добави: „Изневиделица, когато най-малко го очакваш и с когото най-малко очакваш.“ В Англия така сляпо се влюби, че за два дни предложи два пъти брак. Спомняше си дословно отговора й. Само миг след като се бе разтопила в прегръдките му и го бе целувала с отчаяна страст, точно както тази вечер, той й бе казал:
„Вашият баща навярно ще има някои възражения за нашия брак, дори след като разбере, че мога да осигуря бъдещето ви.“
Елизабет се бе отдръпнала и се бе усмихнала, като че ли се забавляваше:
„И какво ще осигурите, господине? Ще ми обещаете ли рубин, голям колкото дланта ми, както виконт Мондевейл? Или самурени наметки, както лорд Сийбъри.“
„Това ли е, за което бленувате?“ — беше я попитал той, без да може да повярва, че е толкова продажна, че да се омъжи за онзи, който предлага най-скъпи бижута най-скъпи кожени пелерини.
„Разбира се — бе отговорила тя, — нали това искат всички жени и това обещават всички господа.“
„Трябваше да й повярвам — мислеше си Иън, като потисна отвращението, — поне беше откровена.“ Като се връщаше назад, по-скоро се е възхищавал на смелостта й, а не на схващането й за ценностите.
Сведе поглед към Елизабет и видя, че тя го наблюдава, зелените й очи бяха изпълнени с безпокойство и лъжовна невинност.
— Не се тревожете — пренебрежително каза, като я поведе към къщата. — Няма да ви правя ритуално предложение, както при последните ни случайни срещи. Освен това през този сезон не ми достигат едрите рубини скъпите и кожи.
Въпреки насмешливия му тон Елизабет се почувства много зле. Думите прозвучаха грозно, въпреки че причините да ги произнесе, нямаха нищо общо с желанието й да притежава бижута или скъпи кожени наметки. „Трябваше да му повярвам — тъжно реши тя, — защото това очевидно не го е засегнало. Както изглежда при изискания флирт на нищо не трябва да се гледа сериозно.“
— И така, кой е главният съперник напоследък? — попита той със същия шеговит тон, когато къщата се появи пред тях. — Сигурно има някой още по-вълнуващ от Билхейвън и Марчмън.
Елизабет изостана, за да преодолее прехода от гореща страст към лекомислие, което на него изглежда му се удаваше много лесно. Не постигна кой знае какъв успех и когато отговори, безгрижният й тон бе леко колеблив.
— В очите на чичо ми главният съперник е онзи с най-висока титла и най-много пари.
— Разбира се — сухо отбеляза той. — В случая като че ли Марчмън ще бъде щастливецът.
Пренебрежителното му отношение дълбоко покруси Елизабет. Тя вирна брадичка в самозащита.
— Всъщност аз не си търся съпруг — осведоми го, като се стараеше да бъде безгрижна като него. — Ще бъда принудена да се омъжа само ако не мога повече да надхитрям чичо ми, но дойдох до заключението, че предпочитам да се омъжа за много по-възрастен от мен мъж.
— А не е ли за предпочитане да бъде и сляп — язвително каза той, — за да не вижда незначителните ви любовни похождения.
