— Елизабет — много решително каза Алекс, — признавам, че идеята ми хрумна едва преди три часа и не съм обмислила детайлите, но ако бъдеш така добра да изпиеш чаша чай, в това време аз ще ти обясня колко е логична подобна постъпка.
— Да отида на бал — заяви момичето и се отпусна върху изящно малко канапе, тапицирано със зелена коприна — не е решение, а кошмар.
— Няма ли да ме оставиш да ти обясня? Спорът е извинение, тъй като аз вече съм предприела някои действия и не желая да ми противоречиш.
Елизабет с нервен жест прибра кичур коса от челото си и кимна покорно. После Александра направи знак към чая, който бе сервиран, и Елизабет взе чашата си и отпи.
— Добре, обяснявай!
— Без да всявам паника, остават ни само девет дни да отменим смъртното ти наказание. Девет дни, за да намерим по-желан кандидат.
Елизабет се задави с чая.
— Друг кандидат ли? Ти се шегуваш! — възникна тя, като не знаеше да се смее ли или да плаче.
— Изобщо не се шегувам — сериозно отговори Алекс. — Когато се представи в обществото, получи петнайсет предложения за четири седмици. Пада ти се по обожател на два дни и сега независимо от скандала не виждам причини за девет дни да не се появи поне един, когото да харесаш. Сега си по-хубава, отколкото беше като момиче.
Елизабет пребледня при споменаването на скандала.
— Не мога да го направя — разтрепери се тя. — Не мога да застана пред хората. Не съм готова още.
— Няма да си сама — насърчи я приятелката й и започна да я убеждава в необходимостта и изпълнимостта на намеренията си. — Когато преди три часа ми хрумна този план, свърших доста работа. Сезонът едва сега започва и не всички са дошли, но аз вече изпратих съобщение на бабата на моя мъж да ми се обади, веднага щом пристигне. Съпругът ми е в Хотърн и преди да се прибере тази вечер, ще се отбие в своя клуб. Изпратих му съобщение с подробно описание на ситуацията и го помолих да се срещне с нас в десет и половина на бала у Уилингтънови. Изпратих съобщение и на Антъни — моя девер, за да ни придружи. Ето ти четирима души, които ще те пазят. Може да ти се струва недостатъчно, но едва ли можеш да си представиш какво огромно влияние в обществото имат съпругът ми и неговата баба. — Продължи да обяснява: — Вдовстващата херцогиня Хотърн има изключително високо положение в обществото и най- безсрамно обожава да налага волята си. Още не си се запознала със съпруга ми — нежно усмихната каза тя, — но влиянието на Джордан в обществото е по-голямо и от нейното, а той няма да разреши да бъдеш оскърбявана. Никой няма да се осмели дори най-малък жест да направи, ако той е с нас.
— А той… той знае ли за мен? Знае ли коя съм… искам да кажа какво се е случило?
— В писмото му обясних за мен каква си и накратко го запознаха със случая отпреди две години. Щях и преди да му кажа, но не съм го виждала, откакто се върнах от Хейвънхърст. Той отиде да нагледа имението и в какво състояние са работите му, тъй като отсъствахме година и половина.
На Елизабет й прилоша от реалната възможност съпругът на Алекс да реши, че не е подходяща компания за неговата жена или че просто не е съгласен с плана. Тази възможност бе толкова неприятна, че тя се вкопчи като удавник за сламка в една непредвидена пречка и с облекчение каза:
— Няма да стане.
— А защо?
— Нямам какво да облека.
— О, имаш — отговори Алекс с тържествуваща усмивка. — Донесох си една рокля от Франция. — Елизабет се опита да протестира, но тя не й разреши. — Не мога да я нося — каза спокойно младата жена. — Талията ми вече се разшири.
Елизабет погледна със съмнение тънката талия на приятелката си, която дообясни разумните си доводи:
— Догодина ще излезе от мода и нека поне една от нас да й се порадва. Вече изпратих кратка записка на Бентнър да прати Бърта тук с всичко необходимо. — После стеснително усмихната допълни: — Няма да те пусна да се върнеш на Промънад Стрийт, защото се страхувам, че ще ми изпратиш бележка, за да ми обясниш какво ужасно главоболие имаш и че ще си легнеш рано с ароматни соли за успокоение.
Въпреки тревогата си Елизабет виновно се усмихна на проницателната й забележка, защото бе решила точно така да постъпи.
— Ще се съглася с този план — изрече бавно, а в големите й зелени очи се четеше твърдост, — само ако вдовстващата херцогиня без всякакви резерви ме покровителства довечера.
— Остави това на мен — с въздишка на огромно облекчение каза Алекс.
В това време на вратата се появи икономът, който тържествено съобщи:
— Херцогинята пристигна, ваша милост. Поканих я в жълтия салон, както ми наредихте.
Алекс се изправи и сияйно се усмихна с увереност, която всъщност не чувстваше.
— Искам да разменя с нея няколко думи насаме, преди да се запознае с теб — каза тя и тръгна. — Преди да излезе, се обърна към Елизабет: — Бабата на съпруга ми понякога е малко… безцеремонна — неубедително завърши.
„Няколкото думи“, които Алекс трябваше да размени с херцогинята, отнеха не повече от пет минути, но Елизабет броеше секундите, като си представяше как приятелката й трябва да понесе възмущението на старата дама. Когато вратата на гостната се отвори, нервите на момичето бяха така обтегнати, че скочи права и се закова на място, чувствайки се недодялана и непохватна. До Алекс пристъпваше величествено най-страховитата персона, която бе виждала.
Вдовстващата херцогиня Хотърн несъмнено имаше царствена осанка, беше висока, със сковано изправен гръб, кафявите й очи се взираха проницателно, лицето й бе гладко, с много бяла кожа и с надменен израз.
Алекс ги представи, Елизабет направи реверанс, който тя прие с резервирано мълчание. Все така без да отрони дума, вдигна лорнета си и студеният й поглед проучи Елизабет от глава до пети. А през това време Елизабет изостави всяка надежда да получи нейната подкрепа.
Когато най-накрая благоволи да проговори, гласът й прозвуча като изсвистяване на камшик.
— Млада госпожице — каза направо тя, — Александра току-що ми обясни, че има желание аз да те представя повторно тази вечер в обществото. Както вече споменах на Александра, нямаше нужда да ми описва историята със скандала, който се бе вдигнал около вашата близост с някой си господин Иън Торнтън по-миналата година. Бях много добре запозната със случая, както и цялото общество. — Тя замълча, та грубостта й да нарани още повече гордостта на Елизабет, и след една доста дълга пауза продължи: — Онова, което ме интересува, е дали мога да очаквам повторение на подобна ситуация, ако се съглася с желанието на Александра.
Смазана от унижение и много гневна, девойката все пак съумя да се овладее и без да свежда поглед, спокойно и ясно заяви:
— Нямам власт над злите езици, ваша милост. Ако имах, преди две години нямаше да се окажа обект на скандал. И въпреки това нямам желание отново да се появявам във вашите кръгове. Все още ме побиват тръпки след последното ми излизане във висшето общество.
След като съвсем преднамерено произнесе „висшето общество“ с доста подигравателен тон, Елизабет замълча в очакване да бъде унищожена от старата дама, която сключи вежди над лорнета и в погледа й като че ли пролича одобрение. После рязко кимна и се обърна към Александра:
— Съгласна съм с теб, Александра. Тя има дух да понесе онова, което могат да й причинят. Не е ли чудно — продължи да говори херцогинята на Елизабет, — че, от една страна, ние, поклонниците на добрия тон се гордеем с изисканите си маниери, а, от друга — много от нас ще изпитат удоволствие да се хранят с клюки, и то за предпочитане с щедри порции.
Девойката смаяно се сви отново на канапето, от което бе станала при влизането на херцогинята, а самата тя се настани на дивана.
— На бала у Уилингтънови тази вечер ще има много хора — каза тя след кратък размисъл. — И това може да се окаже нашето предимство — всички високопоставени личности ще бъдат там. Затова появяването на Елизабет ще мине по-незабелязано.
