купи онова прекрасно имение в Тилшър — Монтмейн, и започна да го обновява с цяла армия дърводелци и работници. След няколко месеца се продаваше великолепната къща на Брук Стрийт и личността, която я купи, отново бе неизвестна. И там започна грандиозен ремонт още на следващата седмица след покупката. Обществото изгаряше от любопитство, докато след няколко месеца пред парадния вход на Ъпър Брук Стрийт 11 не спря екипажът на Иън Торнтън и той не влезе вътре. Само преди две години се говореше, че Иън Торнтън е само един комарджия и беше персона нон грата в почтените салони. А сега имам тъжната задача да ти кажа какво се говори за него — бил по-богат и от Крез и бил добре дошъл в почти всички салони, които би пожелал да посети, но за щастие приемите не го интересуват особено. — Тя се приготви да си тръгне и добави със злокобен глас: — Трябва да осъзнаеш сега последствията от всичко това, за да не се изненадаш довечера.
— Какво имате предвид? — попита Алекс.
— Имам предвид, че изгледите за успех на Елизабет довечера драстично намаляха след изявлението на Станхоуп.
— Защо?
— Много просто: сега Торнтън освен богатство има и титла и обществото ще отсъди, че случката между него и Елизабет е джентълменска прищявка, и петното върху доброто й име ще остане. А има и още нещо — допълни тя.
— Не съм сигурна дали ще го понеса. Какво е то?
— Аз — съобщи нейна светлост — нямам добро предчувствие за тази вечер.
Предчувствията и на Алекс бяха същите.
— Тони се съгласи да придружава Елизабет и Сали няма нищо против — каза тя, като имаше предвид своя девер и жена му, които още не се бяха върнали от своето имение. — Но по-скоро бих искала кавалерът й да е ерген, при това добра партия, от когото се възхищават, а още по-добре, ако се страхуват от него. Роди Кърстеърс би бил идеален в случая. Изпратих му спешно съобщение, но го очакват да се върне късно тази вечер или утре. Ще бъде много подходящ, ако успея да го убедя. И защо не, доста хора треперят от страх заради хапливия му език.
— От мен треперят от страх — гордо заяви херцогинята.
— Да, зная — с тъжна усмивка каза Алекс. — Никой няма да се осмели да обиди Елизабет във ваше присъствие, но Роди ще затвори устата на всеки само заради факта, че е с нея.
— Може би. А може би — не. Кога и къде ще се съберем за този злочест и обречен опит?
Алекс се усмихна неуверено.
— Тръгваме оттук в десет и половина. Помолих Джордан да ни чака във фоайето у Уилингтънови, за да влезем заедно в балната зала.
20.
В осем и половина същата вечер Иън застана пред вратата на лондонската къща на Джулиъс Камерън, като едва се сдържаше да не удуши иконома на Елизабет, който по необясними причини се държеше обидно.
— Ще те попитам още веднъж, за да не би последния път да не си ме разбрал добре — отчетливо произнесе Иън всяка дума с копринен глас, от който мъжете обикновено пребледняваха. — Къде е твоята господарка?
Бентнър не смени цвета на лицето си.
— Вън! Излезе вън! — осведоми той мъжа, който съсипа живота на неговата млада господарка, а сега се явяваше пред вратата й без покана. Нямаше съмнение, щеше да се опита да го досъсипе, точно сега, в този толкова важен момент, когато тя щеше да отиде на първия си бал от две години насам, за да накара обществото да забрави слуховете, за които бе причина той.
— Разбрах, че е излязла, а ти не знаеш ли къде е?
— Нима съм казал подобно нещо?
— Тогава къде е тя?
— Моя работа е да зная къде е тя, а ваша — да си мислите каквото щете.
През последните няколко дни на Иън му се наложи да се занимава с много неприятни неща, като трябваше да прекоси и половин Англия. Трябваше да съобщи на гневния баща на Кристина, че разваля годежа, трябваше да се срещне с противния чичо на Елизабет, който води такъв пазарлък, от който още беше бесен. Щом започнаха да преговарят, Иън великодушно се отказа от зестрата. Но чичо й имаше инстинкта на търговец на камили и щом усети, че Иън на всяка цена е решил да вземе брачен договор с неговия подпис, започна да се пазари. В резултат Иън се оказа първият мъж, принуден да купи бъдещата си жена за сумата от сто и петдесет хиляди лири.
След тези неприятни изпитания се отби в Монтмейн колкото да смени коня си с карета и да измъкне от леглото камериера си. Отпътува за Лондон и когато пристигна, остана вкъщи само да се изкъпе и да се преоблече и веднага отиде на адреса, който му даде Джулиъс Камерън. И след всичко това не само че не знаеше как да открие Елизабет, но се сблъска и с най-безочливия слуга на света. Вратата зад гърба му се затръшна с гръм и трясък, той се спря за миг, предвкусвайки удоволствието, с което на другия ден щеше да уволни иконома.
Качи се в каретата си и нареди на кочияша да кара към къщи. Когато пристигнаха, той слезе, а икономът му го посрещна с необходимото уважение. Подмина намръщен и неспокоен. Беше тръгнал по стълбите, когато реши, че вечерта ще мине по-незабелязано, ако отиде някъде, за да не мисли как ще го посрещне на другия ден Елизабет.
След двайсет и пет минути излезе, облечен с официално вечерно облекло, за да иде да поиграе фаро, и заръча на кочияша да го закара до „Блекмор“. Беше все така намръщен, когато влезе в приглушено осветения изискан клуб за джентълмени, където понякога играеше с големи залози.
— Добър вечер, милорд — пропя главният лакей и Иън рязко кимна, като не показа неприятното си чувство от това сервилно „милорд“.
Игралният салон беше елегантно уреден и пренаселен с каймака на обществото, което предпочиташе да играе комар пред досадните клюки. В „Блекмор“ се изискваха само високи залози и затова клубът се посещаваше само от знатни господа и от други не толкова знатни, но също толкова богати. Иън се позастоя на входа към салона за игра на карти, но беше решил да играе фаро и се запъти към другия игрален салон, когато един весел глас го спря:
— За човек, който току-що е наследил една малка империя, Иън, имаш забележително кисела физиономия. Бихте ли приели едно питие и няколко ръце карти, милорд?
Иън се усмихна иронично и когато се обърна, видя един от малкото аристократи, когото уважаваше и към когото хранеше приятелски чувства.
— С удоволствие, ваша светлост — пошегува се той. Джордан Таунсенд се засмя.
— Не намираш ли, че е малко досадно?
Ухилени, двамата си стиснаха ръцете и седнаха. Понеже и Джордан тъкмо влизаше в клуба, наложи се да по-изчакат да се освободи маса. Междувременно пиеха и си разказваха какво се е случило през годината и половина, която беше изминала. После се заеха с по-сериозното и по-приятно занимание — картите, като си разменяха по някоя дума. Обикновено играта им доставяше голямо удоволствие, но тази вечер Иън беше угрижен, а и всеки, който минаваше покрай масата им, се чувстваше длъжен да поговори с тях.
— Изглежда, че дългото ни отсъствие ни е направило много популярни — подхвърли на шега Джордан, като плъзна чипове към средата на масата.
Иън почти не даваше ухо на приказките му. Мислеше си за Елизабет, която вече две години бе оставена на милостта на своя противен чичо. Този човек бе продал собствената си кръв и плът, а Иън бе купувачът. Той не се чувстваше като търговец, но имаше неприятното предчувствие, че Елизабет щеше да го възприеме точно но този начин, особено след като всичко беше договорено без нейното знание. В Шотландия тя насочи пистолет към него. Ако сега в Лондон дръпнеше спусъка, нямаше да се учуди, нито да я укори. Прехвърляше в главата си идеята да я поухажва, преди да й каже, че фактически вече са сгодени, но същевременно се питаше дали самата тя ще пожелае да се омъжи за него. Билхейвън може и да беше отвратителен тип, но Иън я бе наранявал дълбоко и многократно.
