— Ваша милост — развълнувано изрече момичето, тъй като чувстваше, че трябва по някакъв начин да изрази своята благодарност, — изключително мило е от ваша страна, че се нагърбихте…
— Глупости — прекъсна я жената с ужасен вид. — Аз рядко съм мила. Понякога съм любезна — продължи, а Александра едва прикриваше колко се забавлява. — Понякога съм благосклонна, ако случаят го изисква, но никога не бих казала „мила“. „Мила“ е толкова безлично. Като изстинал чай. А сега, моето момиче, ако приемеш съвета ми — допълни, като погледна Елизабет, — ще се качиш незабавно в спалнята си и ще поспиш, за да се освежиш. Много си бледа. А в това време ние с Александра ще обмислим всичко.
Елизабет реагира на тази безапелационна заповед, както реагираше всеки на заповедите на вдовстващата херцогиня: след първия шок веднага се подчини.
Алекс се извини, че трябва да придружи Елизабет до стаята за гости, и когато влязоха силно я прегърна.
— Съжалявам за ужасните думи, но тя искаше да се увери, че си храбра. Но независимо от това и през ум не ми мина, че ще постъпи по този начин. Във всички случаи — щастливо довърши — изключително много те хареса и ще ти помогне.
Тя излезе, като остави Елизабет да се чуди как ли би се отнесла херцогинята към хора, които не харесва.
Когато Алекс се върна в гостната, херцогинята я очакваше, а по вида й личеше, че е леко озадачена.
— Александра — веднага започна тя, като сама си сервира чай, — струва ми се, че има нещо, което ти не съзнаваш…
Но не се доизказа, тъй като на вратата се появи икономът.
— Простете, ваша милост — обърна се той към Александра, — господин Бентнър моли да размени две думи с вас.
— Кой е господин Бентнър? — раздразнено попита херцогинята, когато Александра скочи веднага да се види с него.
— Икономът на Елизабет — обясни тя. — Рядко очарователен човек, пристрастен е към романите с мистерии.
След минута пред неодобрителния поглед на херцогинята в гостната най-безочливо влезе як, побелял мъж с поизносен костюм и без много церемонии седна до Александра.
— В писмото си намеквате, госпожице Алекс, че имате план как да помогнете на госпожица Елизабет — каза той нетърпеливо. — Сам доведох Бърта, за да чуя какво сте намислили.
— Планът още не е готов, Бентнър — призна младата жена. — В основни линии е следният: ще я въведем отново в обществото тази вечер и ще се постараем да се забрави онзи скандал с господин Торнтън.
— Този негодник! — ядно изсъска икономът. — Щом чуя името му и ме засърбяват ръцете да му шибна един! — И за да е по-убедителен, стисна юмруци.
— Същото въздействие има и върху мен — кисело призна Алекс. — Е, дотук сме стигнали с плановете.
Той се приготви да си тръгва, стана, потупа Александра по рамото и жизнерадостно съобщи на възрастната аристократка, от която трепереше половината висше общество и която го гледаше с унищожителен поглед заради неговата фамилиарност към Алекс:
— Прекрасно момиче е дошло в къщата ви, ваша милост. Познавам госпожица Алекс от дете, още от времето, когато с госпожица Елизабет хващаха жаби в нашето езерце.
Херцогинята запази ледено мълчание и не помръдна, само очите й я издаваха, че не е каменна статуя.
— Александра — строго каза, но тя е усмивка взе ръката й.
— Не ме корете прекалено строго за дружелюбното ми отношение към слугите, умолявам ви, бабо. Аз не мога да се променя, а вие напразно се ядосвате. Освен това тъкмо бяхте започнали да ми казвате нещо важно, когато Бентнър влезе.
Ядът й заради неблагопристойното поведение на слугите премина и херцогинята много сериозно каза:
— Бяхте толкова загрижена да спасите Елизабет, че не ме оставихте да обсъдя с вас някои важни факти, които могат да ви причинят доста затруднения, а може и вече да сте ги научили.
— Какви факти?
— Чели ли сте днешните вестници?
— Не още. Защо?
— Според „Таймс“ и „Газет“ Станхоуп е в Лондон и е обявил, че Иън Торнтън е негов внук и наследник. От години, разбира се, се шушукаше, че този Торнтън му е внук, но малцина знаеха със сигурност.
— Не знаех нищо — разсеяно каза Алекс, тъй като си мислеше колко несправедливо е, че един безскрупулен развратник, който стовари на главата на Елизабет толкова нещастия, ще се радва на завидна съдба, докато бъдещето на приятелката й изглеждаше толкова мрачно. — Не бях чувала името му, преди да се върнем от нашето пътешествие, когато някой го спомена във връзка със скандала около Елизабет.
— Това не ме изненадва. По-рано почти не се споменаваше името му в изисканите салони. Ти и Джордан заминахте, преди да се разчуе тази позорна история около Елизабет, така че нямаше как да знаеш за него.
— Как е възможно подобен негодник да убеди някого да го признае официално за наследник! — ядосваше се младата жена.
— Длъжна съм да кажа, че той няма нужда да бъде „признат“, ако съм разбрала какво имаш предвид. Той и по кръв, и по закон е внук на Станхоуп. Съпругът ти ми го каза под секрет преди години. Също така зная — многозначително прибави, — че Джордан е един от малкото, на когото се е доверил.
Тревогата на Алекс нарасна.
— Джордан! — повтори. — И защо, за бога, подобен тип е избрал точно на него да се доверява?
— Както добре ти е известно, Александра — откровено каза херцогинята, — съпругът ти не винаги е водил безукорен живот. Той и Торнтън доста са си поживели в лудешките си години — играли са комар, пили са, правили са всичко онова, което разпуснатите мъже правят. Страхувам се, че ти не знаеш за това приятелство.
Алекс притвори очи крайно огорчена.
— Разчитах на подкрепата на Джордан тази вечер. Написах му писмо и му обясних колко непочтено е постъпил с нея най-големият мерзавец на света, но не споменах името му. Не си представях, че е чувал за Иън Торнтън, да не говорим, че може да познава подобна личност. Бях толкова сигурна — мрачно допълни, — че ако се запознае с Елизабет, ще направи всичко по силите си, за да й помогне.
Херцогинята взе ръката й и се усмихна:
— И двете знаем, скъпа моя, че Джордан винаги ще застане на твоя страна и изцяло ще те подкрепи, независимо кой е срещу него — враг или приятел. Може би няма да е дотам съпричастен, когато разбере името на „най-големия мерзавец“. Затова искам да те предупредя.
— Елизабет не трябва да знае — ядосано изрече Алекс.
— Ще се почувства много неловко с Джордан и аз няма да я упрекна. Просто животът е несправедлив! — добави тя, загледана в „Таймс“. — Ако беше справедлив, този похитител на невинни девойки никога нямаше да стане маркиз, докато Елизабет трепери от страх да си покаже лицето пред света. Не зная дали има някакъв шанс — продължи обнадеждена тя — да не получи нито шилинг или пък парче земя заедно с титлата? Ще понеса по-леко всичко, ако той си остане беден шотландски селянин или презрян картоиграч.
Херцогинята изсумтя не особено деликатно.
— Такъв шанс няма, мила, и ако Елизабет вярва, че той е такъв, ще остане много разочарована.
— Не искам нищо да зная — гневно въздъхна Алекс. — Не, аз трябва да зная. Моля ви, разкажете ми.
— Няма много за разказване. — Херцогинята си взе ръкавиците. — Почти веднага след скандала с Елизабет Торнтън изчезна. И после, преди по-малко от година някой, чието име дълго се пазеше в тайна,
