кауза.
— Новоизлюпеният маркиз Кенсингтън, доскоро познат като господин Иън Торнтън, персона нон грата. Не е ли потресаващо какво богатство и каква титла се изсипаха върху главата му? — продължи той, като наблюдаваше лицето на Алекс. — Преди две години не бихме му разрешили да прекрачи прага на нашите домове, преди шест месеца светът узна, че е забогатял неимоверно, и започнахме да го каним. Днес той е херцог и ние ще копнеем да бъдем поканени на неговите приеми. Доста гадна и капризна компания сме, ако се замислите — захили се Роди. За своя изненада Алекс се разсмя.
— О, Роди — каза и го целуна по страната, — винаги успявате да ме разсмеете, дори когато съм с въже на шията, какъвто е случаят днес. Само във вас ми е надеждата да ми помогнете… Ако пожелаете, разбира се.
Роди смръкна щипка енфие, вдигна арогантно веждите си и погледна хем подозрително, хем любопитно.
— Ваш покорен слуга — поклони се шеговито.
Независимо от това изявление Алекс знаеше много добре на какво е способен. Другите мъже всяваха страх с умението си да въртят шпага или да стрелят с пистолет, а Роди Кърстеърс всяваше страх с острия си език. Докато онези с шпагата и пистолетите не можеха да покажат уменията си по време на бал, той можеше да се вихри безпрепятствено. Дори тежките матрони се пазеха да не попаднат под прицела му. Алекс най-добре знаеше на какво е способен — беше превърнал живота й в истински ад, когато за пръв път се появи в Лондон. А после пак той принуди обществото да я признае. Беше постъпил така не от благородни подбуди или от чувство за вина. Просто се забавляваше, като си правеше опити дали може да опетни доброто име на някого и после да го възстанови.
— Става въпрос за млада жена, чието име ще ви разкрия след малко — предпазливо започна Алекс, — и на която можете да направите неоценима услуга. Можете да я спасите, както спасихте мен, Роди, преди години, само ако пожелаете, разбира се.
— Веднъж стига — насмешливо каза той. — Едва си държа главата изправена от срам заради моята нечувана храброст.
— Тя е невероятно красива — отбеляза Алекс.
В очите му се появи слаб интерес. Женската красота вълнуваше повечето мъже, а Роди по принцип изпитваше удоволствие да подчертава недостатъците, за да им се присмива. Обичаше да обърква жените и никога не се колебаеше да го направи. Но ако беше приятел, беше изключително лоялен.
— Стана жертва на ужасно злобни клюки преди две години и напусна Лондон опозорена. Тя ми е много скъпа приятелка от детството.
Александра се взираше в лицето му, но от любезния му израз не разбра дали е готов да я подкрепи.
— Всички ние — херцогинята, Тони и Джордан ще бъдем до нея тази вечер. Но ако вие бихте показали съвсем малко внимание към нея, или още по-добре — ако бихте й кавалерствали, би било най-ефикасно, а аз безкрайно ще ви благодаря.
— Алекс, ако не бяхте омъжена за Джордан Таунсенд, щях доста да се замисля как да ми се отблагодарите. Но тъй като не желая животът ми без време да свърши, ще се въздържа от подобна постъпка и една ваша усмивка ще бъде напълно достатъчна.
— Не се подигравайте, Роди, отчаяно се нуждая от вашата помощ и ще ви бъда вечно задължена.
— Карате ме да треперя, скъпа моя. Която и да е тя, сигурно много е закъсала, за да търсите помощ от мен.
— Тя е прелестна и много смела, ще останете възхитен от нея.
— В такъв случай за мен ще бъде чест да й дам пламенната си подкрепа. Коя… — Някакъв лек шум откъм вратата неволно привлече погледа му и той остана закован, а на лицето му вместо ирония се изписа възхита. — Боже мой! — промълви.
На вратата, прилична на небесно видение, стоеше непозната млада жена, облечена с рокля, проблясваща със сребристосинкави оттенъци, а дълбокото деколте разкриваше възбуждаща силни желания разкошна плът. Линията на роклята подчертаваше тънката й талия. Лъскавата й златиста коса бе прибрана назад със сапфирен клипс, а великолепните й къдри непринудено падаха по раменете и по гърба й. Под изящно извитите вежди и гъсти мигли искряха зелени очи, по-блестящи от смарагди.
За миг всички се умълчаха и Роди безпристрастно я загледа с вещо око, търсейки недостатък, но откри само съвършенство в деликатно изваяните скули, издължената бяла шия и нежните устни.
Видението до вратата помръдна.
— Извинявай — обърна се тя към Александра с нежна усмивка и невероятно мелодичен глас — не знаех, че не си сама.
И изчезна. Роди остана зяпнал, което породи у Александра надежда. Никога не беше го виждала очарован от женско лице или фигура. Думите му я окуражиха още повече:
— Боже мой! — с благоговение промълви отново. — Тя истинска ли е?
— Съвсем истинска — нетърпеливо го увери Алекс — и отчаяно се нуждае от вашата помощ, въпреки че тя не трябва да разбере за моята молба. Ще й помогнете, нали?
Той най-после откъсна поглед от вратата и тръсна глава, сякаш за да я избистри.
— Помощ ли? — изрече той сухо. — Изкушен съм да й предложа моята така желана ръка! Но трябва да знам името й преди всичко, макар че изведнъж тя ми се стори позната.
— Ще й помогнете ли?
— Нима не го казах? Кое е това изящно създание?
— Елизабет Камерън. Тя беше представена в обществото преди… — Тя млъкна, щом Роди се усмихна грубо и язвително.
— Малката Елизабет Камерън — промърмори като на себе си. — Трябваше да се досетя. Слухът обиколи целия град точно след като отпътувахте на сватбено пътешествие, но тя се е променила. На кого би му минало през ума — вече с нормален глас продължи той, — че съдбата ще я дари с още повече погледи, отколкото преди.
— Роди! — възкликна Алекс, когато видя, че желанието му е разколебано. — Ти вече обеща, че ще помогнеш.
— Нямате нужда от помощ — изкикоти се той, — а от чудо.
— Но…
— Съжалявам. Промених намеренията си.
— Да не би… слухът за онзи стар скандал да ви притеснява?
— В известен смисъл — да.
Сините очи на Александра проблеснаха опасно.
— Не сте човек, който вярва на клюки, Роди. Точно вие знаете много добре, че обикновено са лъжа, тъй като сам често ги пускате.
— Не твърдя, че съм повярвал — отвърна сдържано той. — В действителност ми е трудно да повярвам, че мъжки ръце, включително и на Торнтън, са докосвали тази нейна порцеланова кожа. Но както и да е — каза и шумно затвори капачето на кутийката си за емфие, — обществото не е така проницателно като мен, или както в случая — така учтиво. Зловещо ще й обърне гръб тази вечер и нито влиянието на Таунсенд или моето ще го предотвратят. И въпреки това мисълта, че губя вашето уважение, ме натъжава и затова ще ви разкрия една немного красива истина за себе си — добави той със саркастична усмивка. — Тази вечер всеки необвързан ерген, който има глупостта да прояви интерес към това момиче, ще се превърне в посмешището на светския сезон, а аз не обичам да ми се присмиват. Не съм толкова смел, ето защо се присмивам на другите. И още нещо — каза в заключение и взе шапката си, — в очите на обществото Елизабет Камерън е опозорена. Всеки необвързан мъж, който припари до нея, ще бъде смятан за глупак или за порочен тип и ще утежни съдбата й.
Преди да излезе, той се обърна с обичайния си невъзмутим и подигравателен израз:
— При тези обстоятелства смятам за необходимо да обявя тази вечер, че аз не вярвам тя да е била с Торнтън в горската хижа или в зимната градина или където и да било другаде. Това може да укроти бурята в началото, но няма да я спре.
