— Ако скоро не го признаеш — дразнеше я той, — ще пропилея всичко и няма да има къде да се подслоним.
Фините й вежди се сключиха в недоумение, Иън се усмихна и незабелязано извади годежния пръстен, който й бе купил.
— Когато съм в стрес, купувам каквото ми се изпречи пред погледа — все така говореше той, докато й надяваше пръстена. — Едва се сдържах да не купя с всички видове скъпоценни камъни.
Тя откъсна очи от устните му, погледна пръстена с огромен смарагд на ръката си и изпадна в шок.
— О! — възкликна и той усети как се напрегна в ръцете му. Великолепен е, но не мога да ви разреша, Иън. Наистина не мога — извика разтревожена и го накара да потръпне, когато чу името си от нейните уста. — Не трябва да постъпвате така. Вече показахте изключителна щедрост. Докосна камъка почти със страхопочитание и отсече с практичен жест:
— Нямам нужда от бижута, повярвате ми. Правите го заради глупавата ми забележка, че някой си щял да предложи рубин колкото дланта ми.
— Е, не е чак толкова голям — пошегува се той.
— Защо, с камък като този ще мога да направя напоителна система в Хейвънхърст, да обличам и изхранвам прислугата с години…
Тя посегна да свали пръстена.
— Не — сподави смеха си той и я прегърна. — Аз не мога — почуди се как да предотврати протестите й, — вероятно няма да мога да върна пръстена, защото е част от комплект.
— Да не би да твърдите, че има още?
— Страхувам се, че е така, макар да исках да ви изненадам довечера. Има и колие, и обици, и гривна.
— Разбирам — каза тя, като се опитваше да не гледа пръстена. — Тогава предполагам, че пръстенът отделно не е толкова скъп… Не ми казвайте — строго го погледна, а раменете му се затресоха от сподавения смях, — че сте купили поотделно всяко бижу.
Иън се разсмя и притисна челото си към нейното, като потвърди.
— Имала съм голям късмет — каза тя, като покровителствено положи пръсти върху великолепния пръстен, — че се съгласих да се омъжа за вас.
— Ако не се бяхте съгласили — не преставаше да се смее Иън, — Бог знае какво щях да купя.
— И каква сума щяхте да прахосате — позасмя се тя и се сгуши в ръцете му… за пръв път по свое желание.
— Наистина ли го правите? — попита след миг.
— Какво да съм направил? — едва продума от смях.
— Да харчите безразборно пари, когато сте разстроен.
— Да — излъга той, задушен от смях.
— Трябва да престанете.
— Ще се опитам.
— Мога да ви помогна.
— Моля ви.
— Трябва изцяло да се оставите в ръцете ми.
— Копнея за това.
И за пръв път в живота си Иън целуна смееща се жена.
Следобедът мина като миг и той бе приковал очи към часовника, като че ли щеше да спре времето. Но най-накрая я изпрати до каретата.
— Ще се видим на бала в Лондон утре вечер. И не се безпокойте. Всичко ще бъде наред.
— Зная, че ще бъде — отговори му тя, изпълнена с доверие.
27.
Преди пет вечери, когато се появи на бала у семейство Уелингтън, беше ужасена и замаяна. Тази вечер, когато икономът извика името й, Елизабет не изпита нито ужас, нито дори притеснение. Грациозно влезе и заслиза по стълбите след вдовстващата херцогиня. Джордан и Александра вървяха след тях и тя виждаше как гостите се обръщат и я гледат, само че тази вечер не мислеше за отношението на хората в балната зала. Облечена с невероятно разкошна рокля от смарагдово-зелена коприна със златна бродерия, с колието от смарагди и диаманти на Иън, с коронка, вплетена в сложната й прическа, тя се чувстваше безгрижна и спокойна.
По средата на стълбището огледа залата. Интересуваше я само едно лице. Беше застанал на същото място, където стоеше преди две години на бала у Шарис — до самото стълбище, и разговаряше с някого.
И точно както очакваше, той я видя в същия миг. Възхитеният му поглед се плъзна по нея, после отново се спря на лицето й и дискретно я поздрави с наздравица.
Беше толкова мило и трогателно интимно както преди две години, но тогава краят бе горчив. Елизабет очакваше тази вечер да завърши както трябва и не я интересуваше нищо друго. Онова, което вчера й каза, начинът, по който я прегръщаше, всичко това изпълваше душата и с нежна музика. Беше и решителен, и безцеремонен, и страстен — винаги е бил такъв — и Елизабет много се измори да бъде и боязлива, и превзета, и разумна.
Иън също си мислеше за последния път, когато я видя да влиза в бална зала, но сега за пръв път осъзна промяната. Всеизвестната Елизабет Камерън, която слезе по стълбите и мина на няколко крачки от него, не беше красивото момиче, облечено със синьо отпреди две години.
Видение, от което секваше дъхът, прекалено ефирна и изящна, за да е от кръв и плът. Прекалено царствена и надменна, за да му разреши да я докосне. Пое дълбоко дъх с чувството, че е престанал да диша. Четиримата мъже до него също бяха бездиханни.
— Боже Господи! — промълви граф Дайлър. — Не е възможно да е истинска.
— Точно това си помислих, когато я видях за пръв път — потвърди Роди Кърстеърс, който се бе приближил до тях.
— Не ме интересуват клюките — съвсем запленен продължи граф Дайлър, като забрави, че един от компанията е обект на същите клюки, — искам да бъда представен.
Подаде чашата си на Роди вместо на лакея до него и се запъти към Джордан Таунсенд, за да го помоли да бъде представен.
На Иън никак не му бе лесно да изглежда равнодушен, когато се обърна към Роди Кърстеърс, който го поздрави. Всъщност не си спомни веднага кой е той.
— Как сте, Кърстеърс? — все пак успя да се сети Иън.
— Очарован, както половината мъже тук, доколкото забелязвам — отговори Роди и кимна към Елизабет, но не откъсваше очи от безизразното лице на Иън и ядосаните му очи. — Всъщност бях толкова очарован, че за втори път в живота си направих жест за госпожица в беда. Вашата госпожица, ако не ме лъже интуицията, а тя никога не ме лъже.
Иън отпи от виното си, наблюдавайки как граф Дайлър се покланя на Елизабет.
— Бъдете по-конкретен — нетърпеливо каза.
— По-конкретно разпространявах моето величайше мнение, че никой, абсолютно никой не е омърсявал това изящно създание. В това число и вие.
Вълна от гняв заля Иън при този тон, с който се говореше за Елизабет като за обект на публично удоволствие.
Не успя да отговори на Кърстеърс, тъй като пристигна друга група хора, които горяха от желание да му бъдат представени. Стоически понесе поклони, реверанси, прелъстителни усмивки, подмамващи погледи, прекалено сърдечни ръкостискания.
— Какво е чувството — поинтересува се Роди, когато едната група се оттегли, за да направи място на
