Иън преглътна отвращението си към чичо й и със светска усмивка му довери:
— Нима не знаехте, толкова съжалявам, че трябва аз да ви го кажа под секрет. Чичото на лейди Камерън има някакъв вид лудост. Случват се такива неща — допълни равнодушно — и в нашите най-добри семейства. — Събеседникът му се засмя шумно при този недвусмислен намек за крал Джордж.
— Истина е — съгласи се той, — самата печална истина. После побърза незабавно да разпространи, че на чичото на Елизабет му се е разхлопала дъската.
Иън си разчисти много бързо и ефикасно сметките с Билхейвън, който, както старият херцог Станхоуп бил дочул, разправял наляво и надясно, че Елизабет била прекарала няколко дни с него.
Закръгленият Билхейвън подскочи от изненада и остави познатите си да съжаляват, че не могат да чуят разговора между него и Иън.
— Намирам присъствието ви тук за крайно нежелателно — каза му младият мъж с опасно спокоен глас. — Не харесвам дрехата ви, ризата ви и възела на вратовръзката ви. Всъщност не харесвам вас. Ще продължавате ли да обиждате сетивата ми или да продължа?
Билхейвън идиотски зяпна, лицето му посивя.
— Вие… вие на дуел ли ме предизвиквате?
— Обикновено човек не стреля по краставите жаби, но в случая ще направя изключение, защото тази тук не знае да си затваря устата.
— Дуел! С вас! — запелтечи старият донжуан. — Защо, няма да е състезание. Всеки знае какъв стрелец сте. Ще бъде убийство.
Иън се наведе заплашително близо до него и процеди през зъби:
— Ще бъде убийство, ако ти нещастен тъп смъркач на опиум не разгласиш незабавно, че си се пошегувал относно визитата на Елизабет Камерън.
При думата „опиум“ Билхейвън изпусна чашата си и тя се разпиля на парчета по пода.
— Да, да… та аз се шегувах, ето сега си спомних.
— Много добре — каза Иън, но така, че онзи още повече се сгърчи от страх. — А сега върви да го припомниш на всички в тази зала.
— След всичко това, Торнтън — заяви един приятен глас зад гърба на Иън, след като Билхейвън се завтече да стори каквото му бе заповядано, — се колебая да кажа, че той не лъже. — Все още ядосан, Иън се обърна и видя Джон Марчмън. — Тя беше и при мен — каза. — Честна дума, не ме гледайте като че ли съм Билхейвън, за бога! Леля й може да го потвърди, сигурно всеки момент ще се появи.
— Нейната леля ли? — изненада се Иън.
— Леля й Бърта. Дебеличка ниска жена, която не говори много-много.
— Постарайте се да последвате примера й.
Джон Марчмън, който се бе радвал на привилегията да лови риба във великолепния планински поток на Иън в Шотландия, оскърбено погледна приятеля си.
— Смея да кажа, че нямате основание да ме предизвиквате. Реших да се оженя за Елизабет само за да я изтръгна от лапите на Билхейвън, а вие се каните да го застреляте. Струва ми се, че моята саможертва е била…
— Вашата какво? — попита Иън с чувството, че е влязъл в театъра по време на второто действие и не може да схване кой каква роля играе.
— Чичо й ми отказа. Бил получил по-изгодно предложение.
— Животът ви ще бъде по-спокоен, повярвайте ми — сухо прибави Иън и тръгна да издири лакей, който сервира напитки.
Схватката с последното лице от черния списък щеше да го забавлява най-много. С Елизабет току-що бяха танцували за втори и последен път според етикета. Виконт Мондевейл се бе приближил до тях, Валери висеше на ръката му, а свитата им ветрилообразно ги следваше, физиономията на младата жена, която бе причинила неимоверно страдание и на двамата, предизвика у Иън почти толкова буен гняв, колкото и нещастно влюбеният гъсок Мондевейл, който хвърляше погледи към Елизабет.
— Мондевейл — доста неучтиво каза Иън и почувства напрежението в пръстите на Елизабет, — възхищавам се на вкуса ви. Сигурен съм, че госпожица Джеймисън ще ви бъде отлична съпруга, ако изобщо й предложите. И ако все пак го направите, послушайте съвета ми, наемете й домашен учител, тъй като тя има грозен почерк, нито пък знае правописа. — После погледна изпепеляващо към останалата с отворена уста млада жена и добави с груб акцент: — „Зимна градина“ се пише без частица „и“ за множествено число на края, след като става въпрос за една определена зимна градина. Желаете ли да ви кажа как се пише и „злоба“?
— Иън — тихичко го смъмри Елизабет, като се отдалечиха, — вече няма смисъл.
Тя го погледна с усмивка, той й отвърна и изведнъж се почувства в хармония със света.
Вече стоически щеше да понесе оставащите три седмици с всичките задължителни приеми, ритуално ухажване и годежни церемонии. Но наум отбелязваше всеки ден, който го делеше от момента, когато щеше да бъде негова и когато щеше да слее жадуващото си тяло с нейното.
С любезна усмивка Иън се появяваше на следобедни приеми, а наум съчиняваше писма до своя секретар; ходи на опера, като по време на представлението бавно я разсъбличаше във въображението си; издържа единайсет закуски, където наум конструира нов вид мачта за своите кораби; придружи я на осемнайсет бала и учтиво се въздържа да не осакати контетата, които я заобикаляха, зяпаха омайните й форми и претенциозно дърдореха баналности.
Бяха най-дългите три седмици в неговия живот.
Бяха най-кратките три седмици в нейния.
28.
Възбудена и щастлива, Елизабет бе застанала пред голямото огледало в спалнята си на Промънад Стрийт. В стаята бяха още и четирите камериерки, които Иън бе пратил да й помагат. На вратата се показа друга камериерка и каза:
— Извинете, милейди, Бентнър ме изпрати да ви предам, че е пристигнал господин Уъртсуърт и настоява да се срещне с вас веднага.
— Идвам. — Елизабет се огледа за дреха, подходяща за пред посетител — мъж.
— А кой е Уъртсуърт? — попита Алекс, леко озадачена от идеята, че има нещо по-важно от сватбените приготовления.
— Агентът, който наех да открие какво се е случило с Робърт.
Уъртсуърт угрижено се въртеше с шапка в ръка, когато Елизабет влезе.
— Съжалявам, че ви безпокоя в деня на вашата сватба — веднага започна той, — но в действителност точно поради тази причина бързам. Мисля, че трябва да затворите вратата.
Тя потрепери и я затвори.
— Лейди Камерън — каза той с тревожен глас, — имам основание да смятам, че бъдещият ви съпруг е замесен в изчезването на вашия брат.
Елизабет се отпусна на дивана.
— Това е… абсурдно — изрече. — Защо говорите такива неща?
Той се обърна и я погледна право в очите.
— Знаете ли, че Иън Торнтън се е дуелирал с брат ви седмица преди да изчезне?
— О, за това ли става дума? — отдъхна си тя. — Да, зная, но никой не е пострадал сериозно.
— Точно обратното, Торнтън… простете, Кенсингтън е бил прострелян в ръката.
— Да, зная.
— Знаете ли, че брат ви е стрелял, преди да се обяви началото на дуела?
— Да.
— Оттук можете да си извадите заключение за настроението, което е завладяло Кенсингтън. Била му е причинена болка заради безчестната постъпка на брат ви и това е станало причина той да потърси възмездие.
— Господин Уъртсуърт — каза Елизабет е измъчена усмивка, — ако Иън… лорд Кенсингтън… е искал някакво жестоко възмездие, за каквото предполагам, че намеквате, той щеше да го получи още на дуела.
