Той е изключителен стрелец. Но независимо от това не се е възползвал от уменията си — продължи да го защитава, — защото не вярва, че разногласията могат да се разрешат с убийство при дуел.
— Така ли? — с неприкрит сарказъм попита агентът.
— Точно така — уверено потвърди Елизабет. — Лорд Торнтън сам ми разказа всичко това и имам причини да вярвам, че е истина — допълни, като си спомни случая с лорд Евърли.
— А аз имам причини да вярвам — също толкова уверено каза Уъртсуърт, — че на шотландеца, за когото ще се омъжвате — и той произнесе думата с презрението, с което много англичани се отнасяха към своите съседи, — окото му няма да трепне, ако трябва да отнеме човешки живот на дуел.
— Аз не…
— Убил е най-малко петима, за които със сигурност зная.
Елизабет преглътна.
— Сигурна съм, че… че е имал причини и че дуелът е бил честен.
— Ако това главно ви интересува… но както и да е, има и друго.
Дланите й се изпотиха. Искаше й се да стане и да излезе, но стоеше като парализирана.
— Какво имате предвид?
— Нека да повторим, ако обичате, какво знаем: Торнтън е бил ранен и справедливо разгневен от непочтеното поведение на брат ви по време на дуела.
— Зная… или поне го проумявам. Има смисъл.
— А знаете ли, милейди, че три дни след неуспешния опит на брат ви да убие Торнтън на дуел, се е опитал отново да го убие, този път на пътя за Мербълмеър?
Елизабет бавно се надигна.
— Грешите! Как можете да знаете такива неща? Защо Робърт изведнъж ще реши…
Гласът й се разтрепери. Точно три дни след дуела виконт Мондевейл оттегли предложението си и заедно с това угаснаха всички надежди за финансово осигуряване, а после и Робърт изчезна.
— Зная, защото чрез сведенията, които ми дадохте, проследих всяка стъпка на брат ви през седмицата, когато е изчезнал. Това е стандартна процедура, която ни води към разкриване на мистерията. Три дни след дуела брат ви е прекарал целия следобед в клуба „Найтбридж“, където се е показал много объркан и започнал да разправя, че ще убие Торнтън. Взел е пура от един познат и казал, че отива да търси жертвата си. Узнал, че Торнтън е в Лондон и има намерение да пътува за Дърлшър, което означава, че трябва да хване пътя за Мелбърмеър. Тъй като се е налагало да сменя конете, проверихме по странноприемниците, където се сменят коне, дали някой ще си спомни по нашите описания за Торнтън или за брат ви. В „Черния глиган“ извадихме късмет: конярчето си спомни много добре Торнтън, защото той му дал половин крона. Онова, което също много точно си спомни, беше, че до прозореца на каретата имало дупка и че кочияшът още треперел, защото няколко километра преди това на пътя изскочил ездач, който се опитал да застреля Торнтън през прозореца на каретата, за когото Торнтън казал, че е Робърт Камерън.
Два дни по-късно вашият брат разправил историята на стар приятел в „Найтбридж“. Твърдял, че Торнтън е съсипал вас и него и че ще го убие, преди той да се усети. Според един от конярите на Торнтън същата вечер брат ви го причакал по пътя за Лондон и този път успял да го рани в рамото. Торнтън се опитал да се защити и брат ви избягал в гората. Тъй като Торнтън не можел да го преследва с карета през гората, брат ви се измъкнал. Но на следващия ден, след като излязъл от клуба, внезапно изчезнал. Казахте, че всичките му вещи си стоели в стаята му. Какво ви говори това, лейди Камерън? — попита той грубо.
Тя преглътна отново, като не искаше да се замисля за нищо друго освен за онова, което вече знаеше.
— Говореше се, че Робърт бил обсебен от идеята да отмъсти за мен и че методите му не били… не били особено… особено честни.
— Торнтън някога споменавал ли ви е нещо?
Елизабет поклати глава и добави:
— Темата за Робърт е болезнена за нас. Не я обсъждаме.
— Вие не ме слушате, милейди — избухна той. — Не желаете да си извадите очевидните заключения. Смятам, че Торнтън е отвлякъл брат ви или нещо още по-лошо, за да не го издебва повече.
— Ще го попитам — извика Елизабет и почувства, че главата й започва да бучи.
— Няма да направите нищо подобно — заплаши я Уъртсуърт. — Имаме шанс да открием какво се е случило само ако Торнтън не знае, че го следим. Ако не успеем, тогава ще ви помоля да му кажете каквото знаете, а ние ще наблюдаваме реакциите му. Но ще постъпим така само ако не успеем. — И най-накрая завърши със съчувствие: — Съжалявам, че ще бъда причина да понесете още клюки, но почувствах, че трябва да ви уведомя, преди да се омъжите за този ужасяващ шотландец.
Произнесе отново „шотландец“ подигравателно и както бе изтормозена до дъното на душата си, тази глупост я накара да настръхне.
— Престанете да произнасяте „шотландец“ по този обиден начин — изкрещя тя. — Иън — лорд Торнтън — е наполовина англичанин — добави почти обезумяла.
— Това означава само, че е половин варварин — отговори Уъртсуърт с унищожителна логика. После смекчи малко тона си, когато погледна пребледнялото красиво момиче, което дръзко се взираше в него. — Вие не знаете какви хора са те. Сестра ми се омъжи за един такъв и не мога да ви опиша в какъв ад превърна той живота й.
— Иън Торнтън не е вашият зет!
— Не, не е — сопна се агентът. — Торнтън е човек, който е натрупал началното си богатство от хазарт и неведнъж е обвиняван, че е измамник! Преди дванайсет години — това за никого не е тайна — спечелил право на собственост с нотариален акт на малка златна мина при игра на карти с един бял заселник на някакво пристанище по време на първото си пътешествие. Мината била богата и миньорът, който половината си живот промивал злато там, се опитал да обвини Торнтън. Заклел се, че годеникът ви мами на карти и знаете ли какво се е случило?
Елизабет поклати глава.
— Вашият половин шотландец го убил най-хладнокръвно. Чухте ли ме? Убил го. Това е всеизвестно, казвам ви.
Тя започна неудържимо да трепери.
— Дуелирали са се и този варварин го е убил.
Думата „дуел“ се стовари върху Елизабет като обезболяващ и вцепеняващ наркотик. При дуел не се говори за хладнокръвно убийство.
— А дали… дали е бил честен дуел?
Уъртсуърт вдигна рамене.
— Според слуховете такъв е бил, но това са само слухове.
Елизабет скочи на крака, но гневният упрек в очите й не можа да прикрие опасенията й.
— Вие премълчавате слуховете, които го оневиняват, и се осланяте изцяло само на злостните. Как искате да ви повярвам!
— Моля ви, милейди — отвърна той с искрена тревога, — само се опитвам да ви докажа колко безразсъдно е да се омъжите за този човек. Умолявам ви, откажете се. Трябва да изчакате.
— Това ще реша аз — гордо и гневно вдигна глава тя, за да прикрие уплахата си.
Гой видимо се разочарова и най-накрая каза:
— Ако сте толкова безразсъдна, за да се омъжите днес и този човек, моля ви, поне не му казвайте какво съм разкрил и както досега избягвайте да разговаряте за Робърт Камерън. Ако не ме послушате, рискувате живота на брат си, ако все още е жив.
Елизабет заби нокти в дланите си, за да не припадне.
— Какво говорите? — сподавено извика. — Това са безсмислици. Ще попитам Иън. Така ще му дам възможност да отрече тези клевети, да обясни, да…
Уъртсуърт изпадна в паника, сграбчи я за раменете и я раздруса.
— Чуйте ме — изрева той, — ако го направите, може да станете причина за убийството на брат ви. — Той сам се притесни от грубостта си, отдръпна ръцете си, но тонът му си остана все така заплашителен: — Вижте фактите, ако не приемате моите доказателства: годеникът ви току-що е признат за наследник на една от най-високите титли в Европа. Ще се жени за вас — красива жена с графска титла, която щеше да бъде
