до тях, а лицето й беше безизразно.
— И за вас, госпожице Трокмортън-Джоунс — каза Дънкан с дълбок, галантен поклон, — за това, че взехте онзи лаунданум и ми разкрихте истината за поведението на Иън преди две години. Това сложи началото на всички по-сетнешни събития, да си кажа правичката. Но вие — той повика един лакей, който поднасяше шампанското — нямате чаша, добра госпожо, за да вдигнете с нас наздравица.
— Аз не пия алкохол — осведоми го Лусинда. — Освен това, добри човече — допълни тя с високомерно изражение, което при силно въображение можеше да мине за усмивка, — също така не взимам и лаунданум.
И след това смайващо съобщение подбра невероятните си сиви поли и се запъти да вгорчава питието на друга компания. Зад себе си остави трима мъже, които се спогледаха и после изведнъж бурно се разсмяха.
Елизабет вдигна поглед към Иън, който й поднасяше шампанско.
— Благодаря — усмихна му се тя и вдигна чаша към Дънкан, Джейк и херцога, които се превиваха от смях.
— Изглежда, че отлично се забавляват — отбеляза тя.
Той разсеяно ги погледна и после отново се обърна към нея:
— Когато се усмихваш, си поразително красива.
Гласът му беше дрезгав, а очите му бяха сънливи и Елизабет се учуди за причината, когато той меко попита:
— Ще се оттегляме ли?
Въпросът му я накара да предположи, че се е преуморил. Самата тя копнееше за своята спалня, но тъй като не беше присъствала друг път на сватбено тържество, смяташе, че протоколът е един същ за всеки прием. А това означаваше, че домакините трябва да останат, докато не си отиде и последният гост. Тази нощ всички спални за гости щяха да бъдат заети, а за сутринта бе предвидена празнична закуска и лов.
— На мен не ми се спи, само малко съм изморена от безкрайните усмивки — му каза тя и млъкна, за да отговори на още един гост, който й помаха. И като погледна Иън, му предложи: — Денят бе дълъг. Ако желаете да се оттеглите, сигурна съм, че всеки ще разбере.
— Сигурен съм, че ще разберат — съгласи се той някак сухо и тя с учудване забеляза, че очите му изведнъж проблеснаха.
— Аз ще остана тук заради вас — предложи му. Очите му още по-силно заблестяха:
— Не мислите ли, че ако се оттегля сам, ще изглежда малко странно?
Елизабет знаеше, че ще изглежда нелюбезно, но чак пък странно! И тогава я озари идея и тя му каза насърчително:
— Оставете всичко на мен. Аз ще поднеса вашите извинения, ако някой попита.
Той леко се подсмихна.
— Питам само от любопитство: какво извинение ще измислите?
— Ще кажа, че не се чувствате добре. Или смятате, че ще ни хванат в лъжа, когато се появите съвсем бодър на закуска. — Тя помисли малко и прибави: — Ще кажа, че имате главоболие.
Очите му се разшириха.
— Много мило от ваша страна да се преструвате заради мен, милейди, но тази своеобразна лъжа ще ме принуди следващия месец непрекъснато да се дуелирам, за да защитя своята… своята… мъжественост.
— Защо? Мъжете не страдат ли от главоболие?
— Не — отвърна той с дяволита усмивка. — През първата си брачна нощ нямат главоболие.
— Не разбирам защо.
— Не разбирате ли?
— Не. И — въздъхна тя с леко раздразнение — не разбирам защо никой не си отива, вече стана много късно. Никога не съм била на сватбено тържество, но като че ли и гостите се измориха.
— Елизабет — каза Иън, като едва сдържаше смеха си, — на сватбените тържества не е прието гостите да си тръгват, преди булката и младоженецът да се оттеглят. Ако се огледате, ще видите, че моите пралели вече клюмат на столовете си.
— Ах! — възкликна тя искрено разкаяна. — Не знаех. Защо не ми казахте по-рано?
— Защото — отвърна й той, прегърна я през раменете и я поведе към вратата — исках да се насладите на всяка минута от нашия бал, дори ако трябваше да оставя гостите да заспят в храсталаците.
— Като стана въпрос за храсталаци — радостно го подкачи тя, като се спря на площадката, за да погледне за последен път „павилиона“ от дървета в големи саксии и гирлянди от цветя, които опасваха цялата зала, — всички бяха очаровани от идеята и казаха, че ще декорират с градини и павилиони балните си зали. Мисля, че сложихте начало на нова мода.
— Да можехте да видите лицето си — засмя се той и я поведе, — когато оценявате нещо направено от мен.
— Вероятно сме единствената двойка — отвърна му тя, като съучастнически и засмяно го загледа, — която е открила бал, като е започнала танца не от средата на залата, а в края.
Когато оркестърът бе засвирил валса, с който се откриваше балът, Иън я въведе в декорирания павилион и двамата дадоха оттам началото на бала.
— Имате ли нещо против да се оттегляме?
— Знаете, че нямам — отговори тя и тръгна след него по извитото стълбище.
Той спря пред спалнята й, отвори вратата и я притегли към себе си, но забеляза, че по коридора се задават две камериерки, натоварени със спално бельо.
— Има време — прошепна. — Цялото време е наше.
30.
Елизабет седеше пред тоалетната масичка, без да забелязва изпитото лице на Бърта, която разресваше косите й. Нощницата, с която бе облечена, бе специално изработена от мадам Ласал от кремава дантела. Мадам бе настояла за този модел, който щял да достави изключително удоволствие на маркиза в брачната му нощ.
Въпреки това в момента Елизабет никак не се притесняваше от дълбокото деколте или пък от съблазнителната цепка, от която почти целият й ляв крак се виждаше. Завивките щяха да я скрият, но сега за пръв път през този ден остана сама и й беше много трудно да не мисли за ужасните неща, които господин Уърдсуърт и наговори.
Положи отчаяни усилия да мисли за нещо друго, въртеше се неспокойно в стола и тогава се съсредоточи върху предстоящата й брачна нощ. Загледа се в скръстените в скута си ръце и наведе главата си назад, за да улесни Бърта. Припомни си обясненията на Лусинда за зачеването на бебетата. И тъй като Иън недвусмислено подчерта, че иска деца, имаше голяма вероятност той да пожелае това още тази вечер. Според Лусинда сигурно щяха да споделят едно легло.
Тя наново обмисли обясненията на Лусинда. Според Елизабет не бяха особено смислени. Не беше невежа за начина, по който другите видове по земята създаваха своите малки; но пък от друга страна, осъзнаваше, че хората не могат да се държат така дивашки. Дали тогава това е съпружеската целувка в леглото? И щом е така, защо понякога до ушите й стигаха скандални слухове за някоя омъжена дама от доброто общество, за чието бебе се шушукаше, че не е от съпруга й. Сигурно имаше различни начини да се направи бебе или в другия случай сведенията на Лусинда бяха погрешни.
Тогава й мина през ума как ли ще спят; в нейното легло или в неговото. Той дали щеше да се допира до нея? Като че ли в отговор на въпросите й вратата, която съединяваше двете спални, се отвори и Иън влезе. Бърта уплашено подскочи, намръщено го погледна, тъй като и тя подобно на другите слуги на Елизабет продължаваше да го обвинява и да се страхува от него. После почти тичешком излезе и затвори вратата.
Елизабет почувства внезапна възхита от елегантната му походка, с широки самоуверени крачки и го погледна. Той беше само по риза и панталони и през разкопчаната яка се виждаше силната му шия. Според нея и с риза с навити ръкави изглеждаше все така елегантен, както и с вечерно облекло. И тогава Уърдсуърт и неговите обвинения изплуваха в съзнанието й, но в този миг престана да им вярва.
