Тя стана, смутена от нощницата си, направи крачка, но искрите в кехлибарените му очи, които се плъзнаха по полуголото й тяло, я спряха. Необяснимо предпазлива и тръпнеща, тя се обърна към огледалото. Иън се приближи и сложи ръце на раменете й. Тя наблюдаваше в огледалото как наведе тъмнокосата си глава и я целуна по тила и гореща, чувствена вълна се разля по гърба й.
— Трепериш — каза той с огромна нежност, каквато досега не бе долавяла.
— Зная — призна тя, — но не зная защо.
Той се усмихна:
— Наистина ли?
Елизабет копнееше да се обърне и да го попита какво се е случило с Робърт; страхуваше се от отговора; страхуваше се да не съсипе тази нощ със своите подозрения, които според нея бяха неоснователни. Страхуваше от онова, което я очакваше в леглото…
Като хипнотизирана гледаше отражението му в огледалото, видя как обгърна талията й, почувства как я притисна към себе си, почувства гърдите му, краката му до своите. Притисна я още повече, целуна бавно едното й ухо, после другото. С жест на притежател пъхна ръката си под панделките и я погали.
Бавно я обърна към себе си и я целуна пламенно, притискаше я, а Елизабет отвърна на целувката и се забрави в чувствената възбуда, която той винаги предизвикваше у нея. Прегърна го през врата, а той я вдигна и я понесе към вратата. Така пристъпиха в просторната спалня с огромно легло върху подиум.
Потънала в усещанията на бурната целувка, Елизабет едва обърна внимание как той я пусна на пода. Но когато посегна да развърже панделките, които придържаха нощницата й, отскочи и инстинктивно задържа ръката му.
— Какво правиш? — задъхано прошепна.
Иън я погледна изпод натежалите си клепачи. Въпросът й го озадачи, но в зелените й очи съзря непресторен страх и се досети за причината.
— И какво мислиш, че правя? — предпазливо попита. Тя се двоумеше, не искаше да го обвинява в подобно отвратително деяние, но най-накрая колебливо изрече:
— Разсъбличаш ме.
— И това те изненадва!
— Дали ме изненадва? Разбира се, че ме изненадва. Защо да не ме изненадва? — попита Елизабет, обзета от мрачни подозрения относно обясненията на Лусинда.
Много спокойно той каза:
— Какво по-точно знаеш за онова, което се случва между съпруг и съпруга в леглото?
— Имаш предвид онова, което предполага създаването на деца ли? — попита тя с думите, които той употреби в деня на годежа им.
Той се усмихна нежно развеселен от начина й на изразяване.
— Струва ми се, че сега можеш да кажеш какво е.
— Зная само онова, което Лусинда ми е казала. — Той чакаше да чуе самото обяснение и тя неохотно допълни: — Каза ми, че съпругът целува жена си в леглото и че първият път малко боляло. Това било всичко.
Иън не знаеше как да постъпи в момента, ядосан, че не е послушал интуицията си, когато тя се представи напълно осведомена и без девически свян относно любенето. С най-нежния си глас той каза:
— Ти си много интелигентна млада жена, скъпа, не си префърцунена стара мома като бившата ти гувернантка. Кажи ми честно, вярваш ли, че природните закони въобще не важат за хората?
Той плъзна пръсти под панделките на раменете й и ги смъкна. Почувства, че тя трепери, и силно я прегърна.
— Обещавам ти — прошепна, като наум проклинаше Лусинда Трокмортън-Джоунс, — че няма да се отвратиш от онова, което ще се случи в това легло.
Осъзнавайки, че неизвестността за нея е по-мъчителна, отколкото би трябвало да бъде, той загаси свещите зад леглото и напълно смъкна нощницата от раменете й. Тя се отдръпна от допира на пръстите му по голата си кожа и той усети как се разбунтува чувствителността й. Прегърна я през раменете, за да не й разреши да избяга, и много кротко й каза:
— Ако подозирах какво ще ни дойде до главата, щях всичко да ти обясня още преди седмици.
Странно, но за Елизабет имаше огромно значение това, че Лусинда и всеки друг бяха премълчали истинските факти пред нея, докато Иън не би постъпил така. Тя замръзна от напрежение, докато той разкопча нощницата и тя се плъзна по тялото й. После бързо се пъхна под чаршафите, като се стараеше да не се паникьосва.
Началото на тази нощ не беше според очакванията му и докато се разсъбличаше на мъждукащата светлина на единствената свещ, Иън твърдо реши поне да завърши както си я бе представял. Елизабет почувства как леглото се огъна под тежестта му и се сви. Той се подпря на лакът и погали страната й.
Не проговори и Елизабет отвори очи, впери ги право пред себе си, развълнувана и смутена, лежейки съвсем гола до мъж, който без съмнение също бе гол. Чувствата и мислите й бяха объркани: от една страна, Уърдсуърт със своите заплахи, от друга страна, заплахата, че нейното невежество относно брачния акт не й даваше основание да развали споразумението и тя се чувстваше някак си измамена.
Иън погали ръката й, заслушан в учестеното й дишане. Тя преглътна и каза:
— Сега разбирам какво си очаквал при предбрачното наддаване и какви права ти дадох тази сутрин. Сигурно си мислиш, че съм най-невежата, най-неосведомената жена, която не знае…
— Недей така, скъпа — промълви той и Елизабет усети в гласа му искрена молба. Той се наведе и я целуна сурово и настойчиво, докато тя не му отвърна. Едва тогава отново проговори: — Това няма нищо общо с някакви права — нито с онези, които ми даде в предбрачния договор, нито тези, които ми даде тази сутрин в църквата. Ако се бяхме венчали в Шотландия, щяхме да дадем тържествен обет. Знаеш ли какви думи щяхме да произнесем и какви обещания щяхме да дадем тази сутрин, ако бяхме там, а не тук?
Той обгърна с длан страната й, като че ли да смекчи въздействието на тона си, а Елизабет погледна строгото му обично лице и свянът и страхът й се стопиха.
— Не — прошепна тя.
— Щях да ти кажа — каза й спокойно и без срам: — „С моето тяло ще те обичам и почитам.“
Той произнесе думите, все едно полагаше обет, и когато Елизабет го проумя, болезнената им яснота я разплака. Тя целуна дланта му, покри ръката му със своята, сякаш и тя положи обет и той изстена, устните му се впиха в нейните ожесточено и нежно, разтвориха ги, за да намери езика й. Тя го прегърна през раменете и тогава той я притегли към себе си и я зацелува, като с влудяващ ритъм измъкваше езика си и после веднага отново срещаше нейния, докато желанието не кипна у Елизабет и тя все по-силно се притискаше към него.
Той я обърна по гръб, ръцете му се плъзнаха гальовно по гърдите й, обгърна ги с чувството на собственик, подразни връхчетата. Откъсна устните си от нейните, болка прониза Елизабет от това, че не са върху нейните, но бе изненадана от сладостно-мъчителното усещане на устните му, плъзгащи се по врата и към гърдите й. Един безкраен миг леко и нежно ги целува, преди да обгърне с устни твърдите зърна. Тя изстена, докато той все по-силно ги притискаше. Ръцете й се сплетоха в косата му, тялото й се изви като дъга към неговото и напълно се предаде. През цялото време гальовно, умело и с обожание я докосваше, а тя изпитваше болезнен и непонятен копнеж.
Той зацелува гладкия й корем, леко хапейки го с устни, целуна пъпчето й и се засмя, когато тя подскочи от изненада. После ръцете му се плъзнаха още по-надолу и обгърнаха ханша й, а устните му преднамерено бавно се доближиха до къдравия триъгълник между краката й. Тя със закъснение усети намерението му и се ужаси, ръцете й се сковаха. Той се поколеба за секунда, но после пренебрегна уплахата й и я целуна там, но бързо и деликатно. После отново се прилепи върху нея, устните му най-после отново се впиха в нейните в безкрайна опияняваща целувка, а ръцете му не преставаха да галят тялото й. Тя си помисли, че ще я обладае, но целувката продължаваше, изпълнена с щедри обещания и ненаситен глад. Той се преобърна по гръб заедно с нея, притисна силно ханша й към своя, към тръпнещия си от желание превъзбуден член. После леко се отдръпна и потри разтворените си устни към нейните. Елизабет дишаше на пресекулки, бе впила ръцете си в раменете му, сърцето й бе полудяло. Бе изпълнена с очакване, бе изплашена, че точно сега ще я обладае. Иън усети растящото й напрежение и въпреки че отчаяно се сдържаше, само я целуна по челото.
