С чаровна усмивка той стисна ръката й.
— Тази дарба не е чак толкова рядко срещана, колкото са твоите очи.
Елизабет си помисли, че това е нещо изключително, но не беше сигурна и си замълча. На следващия ден това откритие бе напълно засенчено от друго. По настояване на Иън тя беше разтворила счетоводната книга на Хейвънхърст на бюрото му, за да направи изчисленията, но колоните с цифри се мержелееха пред погледа й, особено след като половината нощ съпругът й я бе любил. За трети път събираше едни цифри и трите пъти резултатът бе различен. Беше толкова разстроена, че не бе забелязала Иън зад гърба си.
— Затруднява ли те нещо? — попита той и я целуна по косата.
— Да — каза тя и погледна часовника. Търговските партньори, които той очакваше, всеки момент щяха да дойдат. Докато му обясняваше проблема си, бързо разчистваше бюрото му. — Четирийсет и пет минути събирах тези колони с цифри, за да ги разделя на осемнайсет слуги, после получената сума да умножа по четирийсет, колкото са сега слугите. Така ще пресметна разходите за увеличената прислуга. Три пъти пресмятах и три пъти получавах различни суми. Утре ще започна отначало — ядосано заключи тя и тъкмо щеше да прибере счетоводната книга и своите сметки, когато Иън я спря.
— За кои колони говориш? — спокойно попита той и изненадано забеляза колко е ядосана.
— Тези дългите отляво. Няма значение, ще ги пресметна утре — каза тя. Отмести стола, за да стане, изпусна листа и се наведе да ги вземе. Бяха паднали далеч и докато се мъчеше да ги достигне, Иън каза:
— Триста шейсет и четири лири.
— Моля? — попита тя, когато се изправи, стиснала листовете.
Той записваше сумата на един лист.
— Триста шейсет и четири лири.
— Не си вади погрешни заключения за способностите ми да смятам — предупреди го тя. — Между другото продължи и го целуна за извинение, като с удоволствие вдъхна силния му одеколон. — Обичам тази работа. Просто днес не съм си доспала, защото — прошепна — съпругът ми ме държа будна почти цяла нощ.
— Елизабет — колебливо изрече той, — има нещо, което аз…
Отказа се от по-нататъшни обяснения, а и Шипли се появи на вратата, и съобщи, че са пристигнали хората, които очакваше. Елизабет така и не разбра нищо повече.
До другата сутрин.
Тя се настани в библиотеката, за да не му пречи в кабинета. Успя за един час да се справи със сметките. Беше сигурна, че резултатът триста шейсет и четири лири е точен и се помъчи да си спомни какво предположение бе изказал той вчера. Не можа да си спомни и потърси листчето, където той го бе записал.
Със своя отговор в едната ръка погледна какво бе записал той. Потрепери, когато погледна цифрата: 364 лири. Развълнува се, без да си даде сметка точно защо. Загледа се в резултата, който бе получил наум за секунди, а не за четвърт час.
След минута, когато Иън влезе да я покани да пояздят, тя не беше помръднала.
— Още ли пресмяташ, любима? — попита той със съчувствие, без да знае причината за напрежението й.
— Не, пресметнах го — отговори тя с неволно обвинителен тон, като обърна двата листа към него. — Бих искала да зная — говореше, без да сваля очи от неговите — как получи за секунди същия отговор.
Усмивката му помръкна, той пъхна ръце в джобовете си, без да погледне цифрите в протегнатите й ръце. Изразът му стана преднамерено невъзмутим, когато каза:
— Този отговор е малко по-труден от онзи, който написах заради теб…
— Не може да си го направил — да пресметнеш всичките тези цифри наум! За няколко секунди!
Той потвърди с жест и когато Елизабет продължи да се взира внимателно в него, като че ли е непознат, той стана мрачен.
— Ще ти бъда признателен, ако престанеш да ме гледаш, сякаш съм ненормален.
Тя зяпна от грубия му тон.
— Не мисля така.
— Мислиш го — убедено каза той. — Затова досега не съм ти казвал.
Младата жена се смути от очевидното недоразумение. Беше изтълкувал погрешно реакцията й. Възвърна хладнокръвието си, заобиколи бюрото и се приближи до него.
— Ти разбра неправилно възхитата и благоговението, които сигурно е изразявало лицето ми.
— Най-малко от всичко държа ти да „благоговееш“ пред мен — отвърна той и Елизабет със закъснение разбра, че докато мнението на всеки друг не го засягаше, нейното бе ужасно важно за него. Веднага се сети, че навярно се е сблъсквал с реакцията на други хора, които са погледнали на неговата гениалност като на нещо ненормално. Прехапа устни, като се чудеше какво да каже. Така и нищо не й хрумна и тогава остави любовта да я води. Облегна се назад до бюрото усмихна му се и каза:
— Предполагам, че смяташ толкова бързо, колкото и четеш.
Отговорът му бе хладен и кратък:
— Не чак толкова.
— Разбирам — изрече тя весело. — Предполагам, че в библиотеката има десет хиляди книги. Чел ли си всичките?
— Не.
Тя кимна замислено, но очите й се смееха и грееха от възхита.
— Много добре, защото беше доста зает през последните няколко седмици главно да ме ухажваш и да отгатваш желанията ми. Без съмнение това ти е попречило да привършиш последните хиляда-две хиляди. — Изразът му омекна, когато тя попита весело: — Кога планираш да ги дочетеш?
Тя си отдъхна, когато на устните му заигра усмивка.
— Възнамерявам да свърша тази работа през седмицата, която идва — произнесе се той с добре изиграна важност и тежест.
— Старанието ти е похвално — поощри го тя. — Дано не започнеш без мен. Много бих желала да погледам.
Иън се засмя от сърце, грабна я и зарови лице в благоуханните й коси, притисна я, сякаш искаше да попие сладостта й.
— А дали имате и други изключителни умения, за които да не съм осведомена, милорд? — промълви тя, като го прегръщаше силно.
Той престана да се смее и сериозно, и нежно прошепна:
— Притежавам гениалното умение да те обичам.
През седмиците, които последваха, той й го доказа по стотици начини. Освен всичко останало никога не възразяваше срещу посещенията й в Хейвънхърст. Елизабет бе посветила целия си живот досега на Хейвънхърст и за своя изненада с досада оставаше там, за да наглежда подобренията, които бяха започнали.
За да остава по-малко време в имението, взимаше чертежите и всички документи и ги отнасяше вкъщи, за да се посъветва с Иън. Винаги отделяше време за нея, независимо колко е зает или с кого има среща. С часове седеше до нея, обясняваше й всичко, навеждаше я и на други решения и съвсем скоро тя осъзна, че Иън проявява неизчерпаемо търпение към нея, тъй като умът му не бе устроен така. С поразителна бързина умът му стигаше от началото до края на някакъв проблем и намираше решението, без обичайните анализи и заключения.
С изключение на няколко редки случая, когато тя остана в Хейвънхърст, прекарваха нощите в неговото легло. Елизабет много бързо разбра, че брачната им нощ е била само една прелюдия към дивата красота и първичното великолепие на начина, по който той я любеше. Понякога с безкрайни ласки възбуждаше докрай сетивата й, като удължаваше идването на кулминацията, докато и двамата не се потопяваха в изживяването й. През други нощи се нахвърляше жадно върху нея и я обладаваше с груба нежност, без всякаква игра. А Елизабет не знаеше кой от двата начина й харесваше повече. Една нощ му го призна и той я облада бързо и после я държа часове будна, за да може след нежното му внимание да реши. Научи я да казва, без да се притеснява, какво й доставя удоволствие и когато тя се засрами, той същата нощ й даде
