тялото й. Изненадата беше толкова голяма, че Уитни не беше в състояние нито да помръдне, нито да продума. Мъжът й беше там, вече не й се сърдеше, докосваше я, но не казваше нищо. В докосването му имаше нещо странно… Той се държеше не като неин съпруг, а като прислужник. Прислужник! Това беше неговият начин да й покаже, че съжалява.
Клейтън я накара да седна на близкия стол, коленичи и плъзна кърпата по краката й.
— Клейтън — промълви тя. — Недей…
Той не обърна внимание на думите й и продължи заниманието си, после дрезгаво рече:
— Ако някога само допусна, че имаш намерение отново да ме изоставиш, ще те заключа в стаите ти и ще барикадирам вратите.
— Ще останеш ли заключен с мен? — с треперещ глас попита тя.
Клейтън повдигна крака й и допря стъпалото й до едната си страна, после го целуна.
— Да — промълви.
Изправи се, отвори гардероба и извади син копринен халат. Донесе й го и й помогна да се облече. Загърна я и завърза колана. Взе я в ръце и я отнесе до масата, където я очакваше вечерята й. Седна и я намести в скута си, после вдигна капака на сребърния съд.
— Недей! — извика тя, отгатнала намерението му да я храни. — Моля те, не прави това! Само ми говори. Моля те. Кажи ми нещо!
— Не мога — прошепна Клейтън и вдъхна дълбоко аромата на току-що измитата й коса. — Не мога да намеря подходящите думи.
Очите й се напълниха със сълзи. Уитни се отдръпна леко и го погледна в очите.
— Аз пък мога. Ти ме научи на тях. Обичам те. Обичам те.
Клейтън зарови пръсти в косите й, после взе лицето й в дланите си и потъна в погледа й.
— Обичам те — повтори. — Господи! Колко те обичам!
Стенният часовник отмери един и половина. Клейтън не можеше да откъсне поглед от красавицата, заспала кротко в ръцете му. Отмести една къдрица от лицето й, притисна я към гърдите си и леко я целуна по слепоочието.
— Обичам те — прошепна.
Знаеше, че Уитни не може да го чуе в съня си, но изпитваше нужда да каже тези думи отново. Те отекваха в сърцето му при всяко докосване, при всяка целувка, която си бяха разменили тази вечер. Звъняха като вълшебна мелодия, докато я водеше към върха и накрая се сля с нея. Обичам те…
Уитни се размърда и унесено прошепна:
— Аз също те обичам.
— Тихо, скъпа. Спи.
Беше отлагал до последния момент, докато и двамата не бяха полудели от желание. Сега Уитни имаше нужда от почивка.
— Защо се забави толкова? — попита го шепнешком тя. Клейтън наведе глава, за да вижда лицето й по-добре, и с усмивка изрече:
— Не мога да повярвам, че наистина имаш предвид това, за което аз си мисля.
Тя го погледна озадачено, после разбра и по лицето й плъзна гъста червенина.
Клейтън се изненада от реакцията.
— Какво всъщност имаше предвид? — попита я той.
— Няма значение. Наистина.
— Мисля, че каквото и да е, то има огромно значение за теб.
Прииска й се да не беше проговаряла. Болката обхвана цялото й тяло. Знаеше, че Клейтън нямаше да я остави на мира, докато не получи отговор, и прошепна:
— Мари.
— Какво Мари?
— Тя ли беше причината, поради която ти толкова се забави да дойдеш за мен?
— Скъпа, причината, поради която се забавих толкова, беше, че четиридесет души не успяха да открият дори и следа от теб — усмихна се той. — А аз не можах да предположа, че собствената ми майка ще вземе участие в заговора срещу мен.
— Но аз си помислих, че това ще е първото място, на което ще решиш да ме потърсиш, след като обмислиш всичко.
— Е, сгрешила си. И Мари Сейнт Алерман не беше онази, която ми
— Не беше ли?
— Не.
Сълзи блеснаха в очите й и Уитни простичко каза:
— Благодаря ти.
— Моля. — Той проследи с пръст изящния овал на лицето й и прошепна: — Сега заспивай, любов моя, иначе това легло отново ще бъде използвано за други цели.
Уитни затвори очи и притихна в ръцете му. Пръстите й погалиха челото му, после леко се плъзнаха надолу и Клейтън усети, че тялото му потръпва в отговор. Опита се да овладее надигащата се вълна на желание. Хвана ръката й и я притисна към гърдите си, за да й попречи да продължи пътя си надолу. Устните й погалиха ухото му. Той се облегна назад и впи поглед в лицето й. Уитни беше напълно будна, а очите й искряха от любов.
Клейтън я обърна по гръб и покри тялото й със своето.
— Само да не ми кажеш, че не съм те предупредил — прошепна задъхано.
— Няма — усмихна се тя.
36.
Когато Уитни се събуди, видя, че Клейтън не е до нея. За миг си помисли дали всичко, случило се предишната нощ, не е било само сън. Тя се обърна по гръб и тогава го съзря. Беше седнал до прозореца, облечен в тъмночервен копринен халат, а на масичката пред него имаше сребърен поднос с кафе.
През дръпнатите тежки завеси нахлуваше ярка слънчева светлина, но за разлика от прекрасния юлски ден Клейтън изглеждаше тъжен и отнесен, сякаш мислите му бяха много далеч. Запита се каква ли беше причината за това негово настроение след прекараната страстна нощ.
Тя стана, загърна полите на робата си и се приближи до стола му. Докосна рамото му и Клейтън трепна от изненада.
— Когато не те видях до себе си, си помислих, че всичко е било само сън — призна Уитни.
Той я придърпа, настани я в скута си и обгърна талията й с ръце.
— Как се чувстваш?
— Изключително добре за жена в моето състояние — засмя се тя, опитвайки се да го разсее. — Въпреки че ако бъда оставена на спокойствие дори само няколко минути, заспивам.
— Как е бебето — попита Клейтън и погали корема й.
— Сега, когато си с нас, и двамата се чувстваме превъзходно.
Клейтън кимна, но лицето му остана все така угрижено.
— Седях тук и си мислех… — обясни той.
— Мразя, когато го правиш — рече тя и се опита да изглади бръчките по челото му.
— Защо?
— Мразя, когато мислиш за неща, които те карат да се мръщиш.
— Съжалявам, че…
— Много добре. Този път ти прощавам, но само ако ми обещаеш, че повече няма да мислиш.
Клейтън се усмихна, но отказа да се включи в играта. Уитни се държеше така, сякаш всичко е приключило и недоразумението помежду им е изгладено.
— Когато се събудих, осъзнах, че нито съм се извинил за отвратителното си държание, нито съм ти обяснил причините за него. Трябва да направя и двете.
Уитни кимна и зачака той да продължи.
