Дьовил впечатлението, че е някаква интелектуалка. С мъка вдигна очи към Терез и срещна учудения й поглед.
— Надявам се, че поне не свириш на фортепиано и не пееш! — мило се нацупи дребничката блондинка.
— О, не! — разпалено я увери Уитни. — Нито свиря, нито пък умея да пея.
— Прекрасно! — заяви широко усмихната Терез и се настани на стола до нея. — Това са единствените неща, с които се справям добре. Сигурно с нетърпение очакваш предстоящия си дебют?
— Не чак толкова — призна Уитни чистосърдечно.
— А аз горя от нетърпение. Въпреки че за мен това е просто една формалност, тъй като родителите ми са уредили женитбата ми още преди три години. Което е просто чудесно, защото така ще мога да съсредоточа цялото си внимание върху търсенето на съпруг за теб. Мога да ти кажа кои господа заслужават внимание и кои са просто красиви, но безперспективни, а когато направиш възможно най-добрия избор, ще дойда на сватбата ти и ще обявя пред всички, че щастливото събитие е изцяло по моя заслуга! — завърши смеейки се тя.
Уитни се усмихна, учудена от предложеното й по този начин приятелство. Усмивката беше достатъчен стимул за Терез и тя продължи:
— Всичките ми сестри си намериха подходящи съпрузи. Оставам само аз. И брат ми Никълъс, разбира се.
Уитни едва устоя на изкушението да я попита дали Никълъс Дьовил се включва в категорията „заслужаващи вниманието господа“, или се числеше към „просто красивите, но безперспективни“. Всъщност Терез сама даде нужната информация:
— Ники изобщо не е надежден. Е, вярно е, че е много богат и красив, но просто не може да се ожени, за най-голямо съжаление на цялото ни семейство. Брат ми е единственият наследник от мъжки пол и най- големият от нас.
Любопитството на Уитни беше разпалено, но тя възпитано изрази надежда, че мосю Дьовил не страда от някаква тежка болест.
— О, не! — засмя се Терез. — Освен ако не наречем болест пълното отегчение и арогантността на брат ми! Разбира се, Никълъс има пълното право да се държи по този начин, след като е преследван непрекъснато от толкова много жени! Мама дори се шегува, че ако жените бяха тези, които правеха предложения за женитба, Ники щеше да получи много повече оферти за брак от четирите си сестри, взети заедно!
Фасадата на заучена любезност съвсем се пропука и Уитни рече през смях:
— Не виждам защо! На мен брат ти ми изглежда направо отвратителен!
— Всичко се крие в чара! Никълъс има чар! — обясни Терез и след кратка пауза добави: — Колко жалко, че Ники е с толкова труден характер! Ако можехме да го накараме да дойде на бала, на който ще бъдем представени, няма съмнение, че ти ще привлечеш вниманието му и ще пожънеш огромен успех! — Въздъхна. — Разбира се, нищо на света не е в състояние да отведе брат ми на дебютантски бал! За него те са изключително отегчителни. Но въпреки това ще му разкажа за теб!
Единствено учтивостта възпря Уитни от забележката, е се надява никога да не срещне надутия по-голям брат на новата си приятелка.
4.
Преди официалното си представяне пред парижкото общество Уитни получи писмо от Емили Уилямс. То съдържаше успокоителни вести — Пол беше купил земя на Бахамските острови и имаше намерение да прекара там цяла година. Тъй като напълно изключваше възможността любимият й да се влюби в някоя местна мургава красавица, това на практика означаваше, че разполага с достатъчно време да се подготви за триумфалното си завръщане у дома. Вече не се притесняваше, че Пол би могъл да се ожени друга.
И за да преодолее тревогата от предстоящия бал, тя се ви на розовото канапе във всекидневната и препрочете всички писма от Емили, които държеше скрити в една книга по етикеция. Беше така погълната от заниманието си, че не забеляза младия мъж, застанал на прага на стаята. Никълъс Дьовил не можеше да откъсне поглед от красивата девойка, на която трябваше да предаде бележката на сестра си. Терез беше настояла това да стане лично. През последния месец Терез проявяваше учудваща изобретателност в опитите си да го срещне с госпожица Стоун и въпросната бележка беше без съмнение поредната клопка, в която се очакваше той да попадне. Сестра му често правеше подобни заговори с приятелките си, но Ники знаеше как да излезе от неприятната ситуация. Щеше да разруши романтичните планове на госпожица Стоун, като се държи хладно и неучтиво с нея, докато я доведе до състояние на отчаяние и желание грубият посетител да се махне от очите й час по-скоро.
Хладният му поглед светкавично прецени обстановката. Без съмнение младата дама се беше постарала да направи така, че да се представи в най-изгодната за нея светлина. Не случайно беше избрала мястото, на което седеше — така светлината, идваща от прозореца зад канапето, падаше право върху буйната й тъмна коса. Пръстите й разсеяно си играеха с един немирен кичур, докато очите й с престорено внимание се взираха в някаква книга. Бледожълтата рокля се стелеше на красиви гънки около бедрата й. Лицето й излъчваше спокойствие, дългите извити мигли хвърляха лека сянка върху страните й, а на сочните й устни играеше едва доловима усмивка. Обзе го нетърпение да сложи край на тази игра. Той пристъпи напред и грубо изрече:
— Гледката е очарователна, мадмоазел. Моите поздравления.
Уитни рязко вдигна глава, затвори книгата и я сложи настрани. Погледна неуверено към мъжа, застанал насреща й. Наближаваше тридесетте. Беше доста привлекателен — с тъмна коса, аристократичен профил и кафяви очи, изпъстрени със златисти точици, които надменно я гледаха.
— Задоволихте ли любопитството си най-сетне? — троснато запита той.
Уитни осъзна, че се беше втренчила, затова побърза да погледне встрани и забелязвайки писмото в ръката му, попита:
— При леля ми ли идвате?
За нейна най-голяма изненада мъжът пристъпи напред и небрежно й подаде бележката.
— Аз съм Никълъс Дьовил и икономът ви ме увери, че ме очаквате. Така че предлагам да престанете да се правите на изненадана, какво ще кажете?
Уитни беше прекалено объркана, за да реагира. Междувременно братът на Терез я огледа от главата до петите, като погледът му се спря безсрамно дълго върху гърдите й, после продължи огледа си. Уитни се почувства като кобила за продан.
— Не си правете труда да я четете — арогантно изрече той, когато девойката нервно отвори бележката. — В нея най-вероятно се казва, че сестра ми е забравила гривната си при последното си посещение тук, но двамата с вас сме наясно, че това е просто предлог да ни срещне.
Уитни се почувства едновременно обидена, засрамена, учудена и развеселена. Терез беше споменала, че брат й е непоносим, но не беше очаквала, че е чак толкова ужасен.
— Всъщност — продължи той, като отново застана пред нея — видът ви напълно се разминава с очакванията ми.
Макар и с неохота, Никълъс не можеше да не изрази одобрението си.
— Никълъс! — От навременната поява на Ан момичето изпита облекчение и й бе спестена необходимостта да отвърне на нахалния господин, както подобава. — Колко се радвам, че те виждам! Очаквах те. Една от прислужниците откри гривната на Терез под дивана. Закопчалката се е счупила. Ей сега ще ти я донеса.
Ники озадачено се обърна към госпожица Стоун. Развитието на нещата определено я забавляваше. На устните й играеше закачлива усмивка, а тъмните й вежди бяха многозначително повдигнати. Младият човек почувства, че е длъжен да прояви някаква учтивост, особено след грубото си държание. Той посегна към лежащата на канапето книга, сред страниците на която се криеха писмата от Емили, и прочете заглавието.
— На добри маниери ли се учите, госпожице? — попита той.
— Да — кимна тя, едва сдържайки смеха си. — Искате ли да ви дам книгата си?
