— Доколкото разбирам, сега от мен се очаква да се извиня заради невъзпитаното си поведение — с усмивка отвърна Ники. — Ще ме възнаградите ли с удоволствието да танцувате с мен на утрешния бал?
Уитни се замисли, разколебана от милата му усмивка. Никълъс изтълкува погрешно нейното мълчание като кокетиране и сви рамене.
— По колебанието ви се разбира, че всичките ви танци вече са обещани — подигравателно рече той. — Е, нищо. Някой друг път.
Уитни осъзна, че той оттегля поканата си, и това я накара да се върне към първоначалното си мнение за него. Този човек наистина беше арогантен и непоносим, с каквото впечатление я беше оставил още от мига на появата си в стаята.
— Нито един от танците ми не е обещан — призна тя и тази искреност го изненада. — Всъщност вие сте първият джентълмен, с когото се запознавам в Париж.
Умишленото наблягане на думата „джентълмен“ не убягна от вниманието му. Той отметна глава и се засмя.
— Ето я и гривната — рече лейди Гилбърт, връщайки се в стаята. — Моля те, Никълъс, не забравяй да кажеш на Терез, че закопчалката е повредена.
Той взе гривната и се оттегли. Щом се качи в каретата си, нареди на кочияша да кара към дома на майка му и се отпусна назад. Докато пътуваше, нито веднъж не погледна навън. Умът му беше зает с мисли за младата англичанка, с която току-що се беше запознал.
Колкото и да се опитваше, не можеше да си обясни как вятърничавата му сестра се е сприятелила с Уитни Стоун. Двете бяха съвсем различни. Като… като лимонадата и опиващото френско вино например. Сестра му беше симпатична наистина, сладка като лимонада, но поне от негова гледна точка не криеше в себе си нещо, което би могло да заинтригува някой мъж и особено мъж като Никълъс, който мразеше всичко предсказуемо.
Уитни Стоун беше като искрящо червено бургундско вино, обещаващо неочаквани наслади. Беше понесла грубостта му с учудващо за възрастта си хладнокръвие. След две-три години щеше да е изключителна. Никълъс тихо се засмя, като си спомни как предложи да му заеме книгата за добро държание в обществото. Щеше да бъде жалко, ако на утрешния бал тази перла останеше пренебрегната или недооценена само защото идваше от Англия.
Едната стена на балната зала беше цяла в огледала, пречупващи светлината на искрящите полилеи. Уитни нервно огледа отражението си. Роклята й от бяла коприна, гарнирана с бледорозови изкуствени рози, беше разкошна. Същите рози украсяваха и косата й. Реши, че изглежда много по-спокойна, отколкото е всъщност.
— Всичко ще мине чудесно, ще видиш — прошепна в ухото й лейди Ан.
За разлика от леля си Уитни не беше толкова уверена в успеха си. Знаеше, че не може да се сравнява със зашеметяващо красивите блондинки, брюнетки и червенокоски, които се смееха и приемаха с лекота комплиментите на господата. Опита се да си втълпи, че няма защо да се притеснява заради някакъв си глупав бал, но не успя.
Терез пристигна с майка си секунда преди музикантите да засвирят първия танц.
— Имам невероятна новина! — прошепна развълнувано тя. — Моята лична прислужница е братовчедка на слугата на брат ми и той й казал, че Ники ще дойде на бала! И ще доведе трима от своите приятели. Играли са на рулетка и понеже са загубили, сега ще трябва да дойдат и да танцуват с теб. И тримата!
Тя сви рамене в знак на съжаление и направи очарователен реверанс пред младия мъж, който я беше поканил на танц.
Уитни още се опитваше да преглътне срама от новината, която приятелката й беше съобщила, когато прозвучаха първите звуци на музиката. Дебютантките се наредиха за танц, придружени от своите кавалери. Но не всички дебютантки. Уитни се изчерви и погледна към леля си. Знаеше, че няма да бъде поканена за първия танц, но не очакваше да се почувства чак толкова неудобно. Подобно усещане й беше до болка познато — сякаш се беше върнала у дома, в Англия, когато поканите да посети съседите си бяха рядко явление, а дори и когато им гостуваше, не получаваше друго, освен присмех и пренебрежение.
Не получи покана и за втория, и за третия танц. А след четвъртия унижението й беше пълно. Тъкмо когато се канеше да каже на леля си, че иска да се оттегли за малко от залата, на входа настъпи раздвижване. Всички погледи се обърнаха натам.
На прага стоеше Никълъс Дьовил, придружен от трима млади джентълмени. Те сякаш нехаеха за вниманието, което бяха привлекли. Очите им огледаха множеството, търсейки конкретна личност Накрая Никълъс я зърна и й кимна за поздрав. Уитни се скри зад гърба на леля си. Идеше й да потъне вдън земя. Нямаше желание да влиза в нови словесни престрелки с господин Дьовил. Самочувствието и гордостта й бяха достатъчно накърнени, а към това се прибавяше и фактът, че Никълъс изглеждаше неотразим в безупречния си вечерен костюм.
Междувременно четиримата си проправиха път към нея и въпреки обзелия я ужас тя не можеше да не забележи контраста между малката групичка и останалите присъстващи. Освен че бяха по-възрастни от другите мъже в залата, Ники и приятелите му излъчваха вроден аристократизъм.
Мадам Дьовил беше приятно изненадана от появата на сина си.
— Ники! Нямаше да съм толкова изненадана дори и самият дявол да се беше появил тук тази вечер! — призна през смях тя.
— Благодаря, мамо! — сухо отвърна той и леко се поклони, после се обърна към Уитни.
Взе хладната й ръка в своята, широко се усмихна и учтиво я докосна с устни.
— Не бива да изглеждате толкова шокирана от вниманието, което проявявам към вас, мадмоазел. Трябва да се държите така, като че ли тъкмо това сте очаквали.
Уитни го изгледа с широко отворени очи. Не знаеше дали да се ядосва, или да бъде благодарна за съвета му.
Той многозначително вдигна вежди, сякаш прочел мислите й, после й представи тримата си приятели.
Музиката засвири и без дори да я попита, той я хвана за ръката и я поведе към средата на залата. Кавалерът й беше отличен танцьор, но Уитни все още се чувстваше неуверена въпреки уроците по танци, затова насочи цялото си внимание върху плавните стъпки на валса.
— Драга госпожице, ако вдигнете прекрасните си очи от пода, ще забележите, че ви гледам с възторг, както би се изразила уважаемата публика. Но ако продължавате да се държите така, ще бъда принуден да сменя изражението си. Не е трудно да си дам вид на отегчен до смърт. А ако го направя, ще си останете просто едно красиво цвете, залепено до стената, вместо да привлечете погледите на обществото.
— Цвете, залепено до стената! — избухна Уитни и очите й яростно се впиха в неговите. Но щом забеляза усмивката му, гневът й се стопи. — Чувствам се като изложена на показ. Сякаш всички в тази зала са се втренчили в нас!
— Те не са се втренчили в нас, а в мен — през смях отвърна той. — Опитват се да преценят дали вие сте причината, поради която съм тук тази вечер, сред това сборище от невинност…
— Вместо да сте във вашата обичайна среда, където царят порокът и покварата? — подразни го незлобливо тя, а на устните й се появи едва забележима усмивка.
— Точно така! — кимна Ники.
— Не мислите ли тогава, че този танц ще ми създаде лоша репутация — продължи шеговито тя.
— Не, но сигурно ще разруши моята. — Никълъс забеляза изненадата й и обясни: — Аз не присъствам на дебютантски балове, мадмоазел. Да не говорим да танцувам с девойче на вашата възраст и отгоре на всичкото да го правя с вид, който говори, че се наслаждавам на това!
Уитни отмести погледа си от очите му и се огледа наоколо. Почти всички млади господа, присъстващи на бала тази вечер, не криеха раздразнението си от присъствието на Ники. И нищо чудно. В сравнение с него те губеха много от блясъка си, дори изглеждаха натруфени и превзети.
— Продължават ли да ни гледат? — подразни я той. Девойката прехапа устни, за да не се засмее на глас:
— Да, но не мога да ги упрекна за това. Вие приличате на ястреб, попаднал сред канарчета.
— Права сте наистина — меко рече той и добави: — Имате ослепителна усмивка, скъпа моя!
