дъното на грешната му душа.
На устните й трепна признателна усмивка:
— Заради това, че цяла нощ стояхте при мен.
Благодарността й го накара да се чувства дори още по-виновен, сякаш беше някакъв отвратителен негодник, загдето й позволяваше да си го представя в ролята на галантен рицар, вместо да й разкрие истинския си облик. Той наклони иронично глава, усмихна се дръзко и реши, че е настъпил подходящият момент да й покаже другата страна на личността си.
— За пръв път ми се случва да получавам благодарности от красива жена заради това, че съм прекарал нощта с нея.
Шеридан изглеждаше по-скоро объркана, отколкото ужасена, но въпреки това графът почувства известно облекчение. Целта му не беше да я предизвика или шокира. Просто искаше да бъде откровен с нея и да не изневери на собственото си аз.
Докато вървеше към покоите си, Стивън изведнъж осъзна, че Чариз Ланкастър ще се възстанови напълно. Беше сигурен. Щеше да оцелее, което означаваше, че вече можеше да се свърже с баща й и да го уведоми за инцидента, както и да го увери, че състоянието й е задоволително. Първо трябваше да го открие, но с това можеха да се заемат Матю Бенит и подчинените му.
11
Стивън вдигна поглед от писмото, което четеше, и кимна за поздрав на светлокосия млад мъж, който се приближаваше към него.
— Извинявам се, че се наложи да прекъсна ваканцията ти и да те повикам да дойдеш чак от Париж, но въпросът е спешен и много деликатен, така че налага твоето лично внимание — обясни той на Матю Бенит.
— Ще бъда щастлив да ви помогна, ваша светлост — без колебание отвърна адвокатът.
Графът му посочи едно кожено кресло, разположено срещу бюрото и Матю Бенит седна. Не беше засегнат, нито изненадан, че човекът, който го беше извикал спешно от Париж, сега го караше да чака, докато си прочете пощата. Поколения наред мъжете от семейство Бенит служеха като адвокати на благородните Уестморландови и той добре знаеше, че подобна чест заедно с огромното финансово покритие вървеше ръка за ръка със задължението да бъде на разположение във всеки един момент, в който граф Лангфорд имаше нужда от услугите му.
Въпреки че беше един от най-младите представители в семейната фирма, Матю познаваше в детайли делата на семейство Уестморланд, а преди няколко години братът на Стивън, херцогът на Клеймор, му беше възложил един наистина необичаен случай от лично естество. Тогава Матю почти беше загубил самоконтрола си и се беше почувствал дори засрамен от онова, което херцогът го беше накарал да направи, но сега беше по-улегнал и по-опитен, а също и убеден, че би могъл да се справи с каквато и да е „деликатна“ задача. Сега седеше и търпеливо очакваше да бъде посветен в детайлите на това спешно поръчение, готов да даде компетентен съвет било то за някой договор, било то за промяна в нечие завещание. А може би ставаше дума за нещо още по-лично — вероятно привеждането на голяма сума пари или прехвърлянето на собственост на името на сегашната любовница на графа.
Стивън преустанови четенето на писмото, облегна се назад и разсеяно се загледа във фреските на високия таван. Мислите му прескачаха от писмото, което току-що беше чел, към сериозния проблем, свързан с Чариз Ланкастър.
Понечи да заговори, но в същия миг някакъв стар прислужник, в когото Стивън разпозна бившия иконом на покойния Бърлтън, внезапно отвори вратата, смутено се покашля и някак отчаяно рече:
— Госпожица Ланкастър настоява да стане от леглото си, милорд. Какво да й предадем?
Стивън леко се усмихна при мисълта, че гостенката му вече е добре.
— Кажете й, че нямам намерение да й разрешавам да става още поне седмица и че следобед ще отида при нея.
По лицето на Матю Бенит се изписаха изненада, колебание и удивление, които не останаха незабелязани от Стивън и той побърза да пристъпи директно към проблема, за да прогони мислите, които очевидно изпълваха главата на верния му служител.
— Изглежда съм се сдобил с годеница — започна той.
— Моите най-сърдечни благопожелания! — възкликна адвокатът.
— Тя обаче не е моя годеница, а на Артър Бърлтън.
Матю замълча, търсейки най-подходящите думи за подобна ситуация. Накрая рече:
— В такъв случай, моля ви… да поднесете поздравите ми на въпросния джентълмен.
— Не мога. Бърлтън е мъртъв.
— Колко жалко.
— Аз го убих.
— Това вече е наистина лошо — изстреля Матю, преди да се усети. Законите, отнасящи се до дуелите, бяха наистина много строги, а присъствието на годеницата на мъртвия в никакъв случай нямаше да бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство. Умът на адвоката трескаво заработи. Трябваше да се предприеме най-добрата линия на защита. — Какво беше оръжието — пистолет или сабя?
— Карета.
— Моля?
— Прегазих го с каретата си.
— Не е толкова праволинейно, както с пистолет или сабя, но пък за сметка на това ще бъде по-лесно да ви защитим — разсеяно отбеляза адвокатът, твърде разтревожен, за да забележи странния поглед, който му хвърли графът. — Съдът лесно може да бъде убеден, че ако действително сте искали да го убиете, сте щели да го предизвикате на дуел. Славата ви на отличен стрелец се носи навред. Тиъдър Китъринг би бил чудесен свидетел — беше непобедим, докато вие не го улучихте в рамото. Не, по-добре да го държим настрана от случая — господинът не питае особено добри чувства към вас. Но дори и без показанията на Китъринг ще ни бъде лесно да докажем, че всъщност не сте искали смъртта на Бърлтън и че става въпрос просто за нещастен случай. — Доволен от желязната логика на разсъжденията си, Матю най-сетне срещна погледа на графа, когато той бавно и отчетливо произнесе:
— С риск да изглеждам невероятно тъп, мога ли все пак да попитам за какво, по дяволите, говориш?
— Извинете?
— Нима смяташ, че нарочно съм го прегазил?
— Да, с такова впечатление останах.
— Мога ли да те попитам каква причина бих имал да го правя?
— Предполагам, че би могло да бъде свързано с… хм… пряко свързано с младата дама, на която не й е позволено да напуска спалнята ви.
— Разбира се, колко глупаво от моя страна! — засмя се дрезгаво Стивън. — До какъв друг извод би могъл да стигне човек? — Тонът му внезапно стана делови: — Миналата седмица тази млада дама — Чариз Ланкастър — пристигна в Англия от Америка. Била е сгодена за Бърлтън, за когото е щяла да се омъжи на следващия ден със специално разрешение. Тъй като аз съм отговорен за неговата смърт и поради липса на друг човек, който да й съобщи печалната новина, реших да я посрещна и да я уведомя за случилото се. Говорех с нея, когато някакъв идиот изгуби контрол над макарата, повдигаща товарите, и един денк я удари по главата. Личната й прислужница е единствената й придружителка, а освен това госпожица Ланкастър е твърде отслабнала, за да си тръгне от Англия в близко време. Разчитам на теб да уведомиш семейството й и да придружиш всеки, който би искал да я посети тук. Освен това искам да поставя делата на Бърлтън в ред. Най-малкото, което бих могъл да направя, е да се погрижа за това върху името му да не падне петно заради дългове, които не е успял да изплати поради преждевременната си смърт.
— Разбирам! — с облекчение възкликна Матю.
— Добре.
Адвокатът взе лист и перо и попита:
— Как се казват роднините на младата дама и къде живеят?
