Шери се опита да се откъсне и най-сетне успя да извърне лицето си встрани.
— Недей — проплака тя, презирайки се заради слабостта си. — Моля те. Недей… Моля те…
Стивън вдигна глава — без да отпуска хватката си. Вгледа в пребледнялото й от уплаха лице и разбра, че ръката му е върху гърдите й. Изненада се, че до такава степен е загубил контрол над себе си. Шери го гледаше с разширени от ужас очи, а сърцето й лудо биеше под дланта му. Графът искаше да я пречупи, да я подчини на волята си, но не и да я изплаши.
Тя беше очарователна дори в този момент, когато се защитаваше. Смела, горда, сладка, умна…
И щеше да бъде негова. Това невероятно момиче с тицианови коси щеше да роди и да отгледа децата му, да седи начело на масата му, да му се опълчва и никога нямаше да го отегчи. Беше сигурен в това. Опитът му с представителките на нежния пол беше огромен, фактът, че не знаеше коя е тя, нито кой е той и че когато паметта й се върнеше, едва ли щеше да бъде във възторг от него, не го тревожеше.
От мига, в който тя доверчиво беше сложила длан в неговата и успокоена беше заспала, двамата бяха неразривно свързани. Независимо от тазвечерното й поведение, от гневните думи, които беше отправила към него, Стивън беше убеден, че тя го желае.
Гневът му се уталожи и Шери почувства това.
— Пусни ме — каза кротко тя.
Стивън упорито поклати глава.
— Страхувам се, че трябва да постигнем съгласие, преди да си слязла от тази карета — изрече той.
— За какво толкова трябва да се договаряме? — повиши глас Шери.
— За това. — Стивън нежно извърна лицето й към своето повдигна брадичката й и устните му отново се доближиха до нейните.
Шеридан рязко пое дъх и се опита отново да извърне глава, но не успя. Зачака нова груба атака, но такава не последва. Вместо това Стивън я целуна с толкова нежност, че девойката замръзна от изненада, после съпротивата й отслабна. Пръстите му се плъзнаха в косите и, спряха се за миг там и чувствено се спуснаха към тила й. Пулсът й се ускори. Мъжът, който я целуваше, отново беше нейният загрижен за здравето й годеник, който спеше в кресло до леглото й; годеникът, който я беше разсмивал и целувал така, че цялото й същество му се подчиняваше. Не можеше да му устои. Езикът му нежно проследяваше извивката на устните й, изкушаваше ги да се отворят и да го приемат и тя едва се сдържа да не го направи. Стивън вдигна глава и смени тактиката. Устните му се плъзнаха по страната й, нагоре към слепоочието й, ъгълчето на окото й. Докосна с език върха на ухото й и по тялото й преминаха нови тръпки на възбуда. Усетил състоянието й, той отново се върна към устните й и Шери окончателно се предаде. Копнееше да отвърне на целувката му. Дланта й се плъзна по гърдите му, тялото й се изви и се притисна по-плътно към неговото. Устните й жадно приемаха неговите. Страстта й избухна с пълна сила. Стивън почувства, че губи разсъдъка си. Ръката му покри гърдата й и чувствено я погали. Шери отново му поднесе устните си. Графът си казваше, че трябва да спре, но продължаваше да я гали и да я целува. От гърдите й се изтръгна сладостен стон и Стивън осъзна, че желанието кара и него да стене. Пръстите му конвулсивно дръпнаха огнения кичур коса, в който се бяха впили, и нанизът перли, вплетен в прическата й, се скъса. Двамата дори не усетиха дъжда от перли, който се изсипа около тях. Не съществуваше нищо друго освен желанието им да се слеят. В един кратък миг Шери осъзна, че това, което правят, е нередно и се опита да спре, но Стивън само простена и устните му опариха нежната кожа на гърдите й…
33
Замаяна от силата на емоциите си, Шери плъзна ръка надолу към гърлите му и почувства, че неговото сърце бие също толкова силно и бързо като нейното. Очевидно целувките им оказваха същото възпламеняващо въздействие и върху Стивън. Тази нощ той беше по-различен от друг път. По-нежен и по- настоятелен. Тя скри пламналото си лице в гърлите му и промълви:
— Това, което сега правим, е истинската причина да реша да се омъжа за теб, нали?
Стивън се усмихна и я поправи:
— Това с причината, поради която ще решиш да се омъжиш за мен.
— Но ние не си подхождаме!
— Нима? — прошепна графът, обви ръка около талията й и я притисна към себе си.
— Да. Не одобрявам много твои качества.
— В събота ще имаш възможност да изброиш всичките ми недостатъци, които те отблъскват.
— Защо в събота?
— Ако смяташ да бъдеш заядлива съпруга, ще трябва да почакаш да мине сватбата.
Тялото й се напрегна. Шери отмести глава и впи очите си в неговите.
— Не мога да се омъжа за теб в събота — твърдо изрече тя.
— Тогава ще отложим сватбата за неделя — пошегува се той.
— Нито в неделя. Искам паметта ми да се е върнала, когато предприемам подобна решителна стъпка.
Намеренията на Стивън бяха точно противоположни на нейните.
— Страхувам се, че не можем да чакаме толкова дълго.
— Защо, за Бога?
— Сега ще ти демонстрирам.
Устните му отново се впиха в нейните.
— Това е добре, но все още не е достатъчна причина някой да хукне презглава към олтара — отсече Шери.
— Неделя — твърдо повтори графът.
Тя упорито поклати глава.
— Все още не съм длъжна да се подчинявам на твоите желания, милорд, затова те съветвам да смениш тона си. Прекалено заповеднически е и се страхувам, че само засилва нежеланието ми. Настоявам да ми се даде възможност за избор! Но какво правиш… — избухна тя, когато ръката му се плъзна в деколтето й и пръстите му погалиха зърното на едната й гърда.
— Давам ти възможност да избираш — иронично отвърна Стивън — Можеш да признаеш, че ме желаеш, и да ми позволиш ла направя от теб своя почтена съпруга. А можеш и да откажеш и тогава…
Нарочно не довърши думите си, за да я разтревожи.
— И ако откажа…
— Тогава ще отидем у нас, вместо на бала в дома на Ръдърфорд, и ще довършим онова, което започнахме тук. Вкъщи ще те накарам да признаеш, че ме искаш. Но каквото и да стане, в неделя ще има сватба.
В кадифения му глас се долавяха нотки на желязна решителност, на арогантната увереност, че на всяка цена ще постигне онова, което желае. Шери се почувства още пообъркана и безпомощна. Знаеше, че той наистина е в състояние да я убеди — беше въпрос само на няколко минути.
— Вчера не беше чак толкова нетърпелив да се жениш. Дори не защити годежа ни. Чудя се какво ли те е накарало да промениш възгледите си по въпроса?
— Вчера още не знаех колко силно се желаем двамата с теб!
— Да, но преди малко аз бях абсолютно сигурна, че изобщо не те желая. Чакай, имам предложение…
Стивън се подсмихна. Нищо не беше в състояние да го накара да се откаже от намеренията си. В жилите му течеше кръвта на няколко поколения благородници и Стивън Дейвид Елиът Уестморланд беше свикнал всичко да се подчинява на волята му. Тя го желаеше. Единствената причина Стивън да бърза със сватбата беше, че искаше да даде възможност на Шери да се порадва на щастието да бъде негова съпруга, преди да с научила трагичната вест за смъртта на баща си.
— Можем да продължим да общуваме както досега и ако ти се държиш както трябва, и ако продължим да се наслаждаваме на целувките си, тогава можем и да се оженим.
