любезно на младата дама, която стоеше наблизо и хвърляше подканящи погледи към него.
— Предполагам, че в техните очи съм просто една тлъста банкова сметка с крака — въздъхна Стивън и хладно изгледа лейди Рипли, която оживено шепнеше нещо на дъщеря си и час по час поглеждаше към младия граф. — Добре поне, че госпожица Рипли има достатъчно гордост и здрав разум и не си губи времето да въздиша по нас.
— Ако ми позволиш да те представя на младата дама, вечерта ти поне няма да е пълен провал — предложи Ники. — За съжаление аз вече съм обвързан с очарователната червенокоса дама, която изглежда успя да се привърже към мен.
— Дьовил! — процеди през зъби Стивън и тонът му беше в рязък контраст с любезното изражение на лицето му.
— Да, Лангфорд?
— Стой настрана!
— Да не би да искаш да ми кажеш, че внезапно си променил намеренията си и че вече нямаш желание да се отървеш от задълженията си към госпожица Ланкастър? — невъзмутимо попита Ники.
— Ти май ме предизвикваш да се срещна с теб на някоя закътана поляна в ранни зори! — изстреля на един дъх Стивън.
— Ни най-малко, макар че идеята всъщност ми се струва доста привлекателна — отвърна французинът и тръгна към залата за игра на карти.
Шери скоро установи, че позициите й сред останалите момичета в залата рязко са се променили. Тя добре знаеше причината за това. В мига, в който се появи в стаята за почивка, разговорите секнаха и всички погледи въпросително се насочиха към нея.
— Изпитах огромно задоволство, когато видях как поставихте графа на място! — наруши тишината една едра девойка. — Сигурна съм, че никога през живота си не е получавал такъв удар.
— Сигурна съм, че го очакват поне още дузина подобни удари — усмихна се пресилено Шери.
— Не дузина, стотици! — доволно възкликна девойката. — О, но той е толкова красив и мъжествен! Не сте ли съгласна с мен?
— Не. Предпочитам по-посредствените мъже.
— Този тип мъже ли предпочитат американките?
— Поне тази тук американка ги предпочита — отвърна Шери.
— Чух, че наскоро сте претърпели произшествие, в резултат на което сте си загубили паметта — подхвърли друго момиче, а в гласа му прозираше смесица от любопитство и симпатия.
— Само временно — отвърна Шери и се усмихна загадъчно, както я бяха посъветвали да постъпва в подобни ситуация госпожица Черити и Уитни. — Между другото, усещането, че нямам никакви проблеми, просто е прекрасно!
Момичетата засипаха Шеридан с информация за графа. Оказваше се, че Стивън Уестморланд е женкар, хедонист и отявлен флиртаджия. Любовните му афери нямали край и предизвиквали възмущението на обществото, но в същото време той бил смятан за най-изгодната и желана партия в Англия, след тази на престолонаследника, разбира се. И още по-лошо — в момента графът поддържал любовница — и то не каква да е, а изключително изискана и зашеметяващо красива.
Шери се чувстваше незначителна, бе отвратена и разгневена. Върна се в балната зала, твърдо решена да флиртува с всеки мъж, изпречил се пред погледа й. През следващите два часа обеща поне на двайсет господа да танцува с тях на бала в дома на Ръдърфорд. Годеникът й, изглежда, нямаше нищо против нейното държание. Той стоеше настрани и безстрастно я наблюдаваше.
След време се доближи до нея и е безразличие й съобщи, че е време да потеглят за дома на семейство Ръдърфорд.
— Шери пожъна невероятен успех, Лангфорд! Нямам търпение да споделя със снаха ви и майка ви колко идеално мина въвеждането на нашата госпожица в обществото! — възкликна госпожица Черити, но графът посрещна думите й с хладна усмивка.
Когато разбра, че Стивън възнамерява да я откара на следващия бал е неговата карета, Шери твърдо се възпротиви:
— Предпочитам да пътувам е господин Дьовил и госпожица Черити!
Тя се извърна и направи крачка към ландото, с което Ники я беше довел в „Алмак“, но Стивън здраво я стисна за лакътя и я бутна към отворената врата на луксозната каляска.
— Влизай вътре, преди да си станала за смях пред всички! — ледено изрече той.
Едва сега Шери разбра, че зад спокойната външност на годеника и се крие застрашителна ярост. Тя се обърна за подкрепа към госпожица Черити и Никълъс Дьовил, но със съжаление установи, че те вече са потеглили. Нямаше друг избор, освен да влезе в каретата на графа. Пред „Алмак“ се беше насъбрала огромна тълпа и една сцена пред всичките тези хора щеше да бъде напълно излишна.
Стивън седна срещу нея и подвикна на кочияша:
— Карай по по-дългия път през парка.
Шери се облегна назад и мълчаливо зачака бурята да се развихри. А че такава щеше да има — в това тя изобщо не се съмняваше. Стивън седеше без да продумва, вперил поглед навън през прозореца. Прииска й се той да й каже нещо — каквото и да е Мълчанието я измъчваше. Но когато графът най-сетне благоволи да проговори, тя разбра, че мълчанието все пак беше за предпочитане.
— Ако още веднъж си позволиш да ме изложиш, както направи тази вечер, ще се разправя с теб пред очите на всички присъстващи. Ясно ли е? — процеди през зъби той.
Тя с мъка преглътна и кимна:
— Ясно е.
Гласът й трепереше. Надяваше се, че с това обясненията са приключили, но, изглежда, те едва сега започваха.
— Какво целеше с лекомисленото си държание? Защо флиртуваше с всяко нищожество, позволило си да те доближи и да те покани на танц? — Стивън заплашително понижи глас. — Защо ме заряза по средата на дансинга? За да се лепнеш за Дьовил и с наслада да попиваш всяка казана от него глупост ли?
Обвинението беше толкова несправедливо, толкова лицемерно, че Шери не се сдържа и избухна:
— А ти какво очакваше? Нима една жена би могла да се държи другояче, освен глупаво, след като поначало е имала глупостта да се обвърже с такъв като теб? Тази вечер чух отвратителни клюки по твой адрес — за всичките ти завоевания, за любовницата ти, за безбройните ти връзки с омъжени жени! Как смееш да ми казваш кое е прилично и кое не, след като се оказва, че в цяла Англия няма по-голям развратник от тебе? — Беше толкова ядосана, че пропусна да забележи как той стисна зъби. — Нищо чудно, че е трябвало да отидеш чак в Америка, за да си намериш съпруга! Изненадана съм все пак, че репутацията ти на женкар не е стигнала и дотам. Имал си наглостта да се сгодиш за мен, след като всички в „Алмак“ очакваха да поискаш ръката на Моника Фицуеъринг и на още половин дузина други дами! Без съмнение ти е навик да зарязваш всяка жена, която е имала глупостта да повярва на приказките ти за брак. Няма да се изненадам, ако се окаже, че и с тях си постъпвал също като с мен — сгодявал си се „тайно“ и после си ги изпращал да си търсят някой друг! Е, вече не се смятам за сгодена за теб! Не ме ли чуваш, милорд? Развалям годежа! Отсега нататък ще флиртувам с когото си искам и когато си поискам, без опасност да хвърля петно върху името ти. Ясно ли е? — Тя завърши речта си и с нетърпение зачака реакцията на графа, но той нищо не каза. Само повдигна вежди, впи омагьосващите си сини очи в нейните, после се приведе към нея и й подаде ръка. Предлагаше й да приключат годежа си с ръкостискане, осъзна Шери. Това, че Стивън дори не се опита да възрази, я вбесяваше. Тя смело срещна погледа му и сложи длан в неговата.
Внезапно пръстите му се сключиха като капан около нейните Стивън рязко дръпна девойката към себе си и тя се приземи на сантиметри от него.
— Силно се изкушавам да ти вдигна полите и да набия малко здрав разум в главата ти! — просъска той. — Така че по-добре ще е да ме слушаш внимателно, за да не стигаме до подобни крайни мерки. Моята годеница — Стивън силно наблегна на последната дума — ще спазва всички правила на приличието, а моята съпруга — продължи с ледена арогантност той — никога няма да изложи нито себе си, нито мен!
— Която и да е тя, искрено й съчувствам! Аз…
— Ти, малка негоднице! — възкликна той и устните му свирепо се впиха в нейните.
